Семейни отношения

Аз... не разбирам... Защо изобщо пусна темата? Подтискай си емоциите и си вземи розови хапченца, щом искаш. На теб явно ти харесва да си изтривалка, както ти го казаха по-горе. Ама някой ден така ще изпушиш, че не знам накъде ще те избие.

P.S. Обичаш ли "50 нюанса сиво"?
P.P.S. Да не сте мюсюлмани?

foreverfriends, вашите отношения не са семейни, а на господар и робиня. 100 пъти предпочитам родителите ми да си повишат тон, отколкото да израсна в подобно семейство и да приема за нормално, че единият от двамата ми родители е роб.

Така де, права си.
Научи го, че никое негово действие или бездействие няма да го отдалечи от теб и си чакай наградата  
Като се прибере утре подпийнал или в нетипично късен час му сипи едно за уют. И другия път по-рано ще си дойде аркадаша.

Пързул, пързул.
Слаб сценарий, слабо изпълнение.
Подозирам, че авторът е мъж.

По-добре не мога да го кажа

И аз така мисля, чак такава подлога не може да има!

И се чувстваш длъжна да влезеш тук и да ни налееш акъл как НЕ трябва да се държим с мъжете си? Непоискан съвет май никой не обича.

  Вий сте луди

  Жената е съвсем права. Идиотско е хората да си вдигат скандали. Като казвам хората - имам предвид жените, защото има такива, дето мърморят, намилат, повишават тон и се държат с мъжа си като с куче под предлог че им е кофти, преуморени са, нервно им е и прочие. Ако мъжът, обаче си позволи да повиши тон, да мрънка  и да обиди - положението се приема трагично и той в никакъв случай НЯМА ПРАВО да оскърбява половинката.

  И двамата нямат право да се оскърбяват, обиждат и да си повишават тон, освен ако не са от тоя тип, дето скандалите ги кефят, разбира се. Аз също не си позволявам да се държа неприлично, да подвиквам и да кряскам на мъжа ми и ме е много срам, ако някой път ми се случи. Извинявам се веднага, също като авторката и не оставям нещата, докато не се уверя, че ми е простено. Дали е забравено  е друг въпрос... подозирам че не, както вече каза един мъж по нагоре.
  За 15 години и повече семеен живот мъжът ми ме е оскърбил цифром и словом точно веднъж и така и не разбра, защото го направи напълно неволно, просто ме засегна на кофти място с неуместна шега. Но още го помня. И поради това, не си позволявам да обиждам, повишавам тон и всичките там производни, а пък пред детето е абсолютно немислимо, защото знам,, че и той ще запомни и тези неща се трупат и засипват под един гаден пласт на неразбирателство любящите отношения и най-накрая хората почват да се отнасят един към друг отбранително- пренебрежително и да се джафкат за всичко.
   И аз като авторката искам детето да знае, че живее в дом на хора, които се обичат и уважават, както си е, защото тази обич и уважение често се подразбират, но са гарнирани с избухвания, обиди, неуважително отношение, подвиквания и изкарване на лошото настроение баш върху най близките. Аз пък смятам, че е по-добре да си го изкарам върху някой друг. Както и правя

  Всичко това, разбира се, не съм го придобила защото съм много умна, а защото съм потърпевша от обратния модел - дете в семейство, в което властна майка започва с крясъците още от вратата по де що види и всички, понеже я обичат и тя е страхотна майка и съпруга иначе, не  трябва да го вземат присърце.
  И има и нещо друго - имам дете, за което е жизнено важно да има пред себе си бащински модел на човек, към когото да изпитва уважение, респект и послушание в добрия смисъл. Ще кажете - това си зависи от модела, така е, но виждам колко е лесно да подрониш нечий авторитет в очите на детето - Оф, тя майка ти... Баща ти пак е направил еди какво си... Подвикване, мърморене, скандалче... и утре чуваш от устата на детето си отношение към родителя, което е недопустимо, но когато си го проявил ти, ти се е виждало в реда на нещата.

  Така че, авторката си е права да съжалява, че безпричинно е повишила тон на мъжа си, а съветващите я да му тегли на това отгоре и една майна, на долния подтисник, който не приема да му се повишава тон - не са

  

Ирис, предполагам не се е случвало мъжа ти да ти определи къде точно е твоето място в семейството?

  Ааа, случвало се е. Веднъж ми рече - "Ама не ми подвиквай така, моля ти се, ама ха, къде дават така!" и "Дръжте се по-културно, ако обичате."

  Като не му хареса тона ми, почва да ми говори на Вие

Така и предполагах. Вярвам схващаш различния нюанс.

Ако в арсенала за общуване влизат обръщения като идиот или г.з, каквито видях тук в темата нормално ми се струва ако мъжът не е мухльо да посочи, че мястото на дадената персона е далеч от него!

Тогава си помисли какъв "скъпоценен" пример дава мъжът ти с отношението си към теб и с думите "да си знаеш мястото".
И, ако си забравила, че живееш в 21-ви век, то да припомня, че мъжът също трябва да уважава жена си, да си знае мястото, да знае къде е границата и кога да спре да се изживява като нещо повече от жена си.

Iris04, на моменти си мисля, че ти си аз.  

  Нюансът е въпрос на изразителните способности на индивида - мъжът на авторката и е казал къде и е мястото, моят в подобен случай ще ми  каже  " Я не кряскайте, моля, къде се намирате Вий!"
  Във всички случаи значи - "Няма да търпя да ми повишаваш тон, не си ми майка, нито шеф, искам и заслужавам уважително отношение!" Човек трябва да  знае мярката, за да не се налага да му я посочват.



 За мен е чест