Здравейте. Ето я и моята история. Отчаяна съм. Заради детето се караме с мъжа ми. Детето ми е на 4 години. След майчинството, двете години, пробвах да си намеря работа, но не се получаваше и два пъти напусках, защото все бях обвинявана,че нямало кой да.заведе детето на лекар, не съм можела да изляза когато трябва от училище, за да я водя на физиотерапия и не издържах и напусках. Ситуацията е следната. Живеем в къща, на първия етаж са.свекъра и свекървата, а на вторият етаж сме ние. Непрекъснато ми се повтаря как живот съм си била живеела тука
Свекървите са пенсионери. Гледането на детето е просто да се пусне телевизора и то да.седи пред телевизора по 5-6 часа на ден. Свекървата била много болна, но иначе готви и си чисти втория етаж и после цял следобед лежи на дивана. Мъжът ми изкарва много добри пари, работи на ден по 3 часа, няма да влизам в детайли, но понякога и даже не работи, но взема страшно много пари. Има си хоби и се занимава.Предимно с неговото хоби, баща му също му помага там. Накратко 4 души сме и аз трябва да не работя, за да гледам детето. Но всеки месец се почва едно искане за пари и се чудя как да си платя телефона, здравните и т.н. Случвало се е детето да иска да му купя нещо, а да нямам пари. Нямам пари за дрехи, нямам пари да напазарувам да сготвя нещо. Дава ми оскъдно малко пари, а в същото време дава много пари за хобито си. Даже имам зъб да си правя и от месеци седя с болката в зъба само, защото нямам пари да отида да си го направя. Чувствам се ужасно. Преди като работех покривах моите нужди и нуждите на детето. Отделно детето е голям и ат, удря ни, държи се лошо. Просто не издържам. Нервите ми не са добре. Мъжът ми покрива всички сметки за ток, вода, кредит, храна. Но храната е само за първия етаж и майка му готов за всички. Много ми е криво и започнахме повече да се караме, защото аз искам да се чувствам като човек - да работя, да си имам пари и да не се чудя как да отида на зъболекар. Отделно това,че живеем със свекърви, а те не желаят да гледат детето,защото е трудно допълнително ме настройва. Струва ли ви се нормална тази ситуация? При мен ли е проблемът, че искам малко спокойствие, да работя, поне на работа мозъкът ми да почива, но съм заробена да гледам детето. Моля за съвет. Мъжът ми понеже съм била много нервна не можел да ме търпи и иска да се разделяме. Аз нямам къде да отида, не работя, пак казвам, защото трябваще да гледам детето, понеже по негови думи родителите му не били детегледачи. Чувствам се много зле, никой не зачита моето психическо здравословно състояние. Моля за съвет. Благодаря за тези хора, които ме изчетоха. Бъдете здрави.
Свекървите са пенсионери. Гледането на детето е просто да се пусне телевизора и то да.седи пред телевизора по 5-6 часа на ден. Свекървата била много болна, но иначе готви и си чисти втория етаж и после цял следобед лежи на дивана. Мъжът ми изкарва много добри пари, работи на ден по 3 часа, няма да влизам в детайли, но понякога и даже не работи, но взема страшно много пари. Има си хоби и се занимава.Предимно с неговото хоби, баща му също му помага там. Накратко 4 души сме и аз трябва да не работя, за да гледам детето. Но всеки месец се почва едно искане за пари и се чудя как да си платя телефона, здравните и т.н. Случвало се е детето да иска да му купя нещо, а да нямам пари. Нямам пари за дрехи, нямам пари да напазарувам да сготвя нещо. Дава ми оскъдно малко пари, а в същото време дава много пари за хобито си. Даже имам зъб да си правя и от месеци седя с болката в зъба само, защото нямам пари да отида да си го направя. Чувствам се ужасно. Преди като работех покривах моите нужди и нуждите на детето. Отделно детето е голям и ат, удря ни, държи се лошо. Просто не издържам. Нервите ми не са добре. Мъжът ми покрива всички сметки за ток, вода, кредит, храна. Но храната е само за първия етаж и майка му готов за всички. Много ми е криво и започнахме повече да се караме, защото аз искам да се чувствам като човек - да работя, да си имам пари и да не се чудя как да отида на зъболекар. Отделно това,че живеем със свекърви, а те не желаят да гледат детето,защото е трудно допълнително ме настройва. Струва ли ви се нормална тази ситуация? При мен ли е проблемът, че искам малко спокойствие, да работя, поне на работа мозъкът ми да почива, но съм заробена да гледам детето. Моля за съвет. Мъжът ми понеже съм била много нервна не можел да ме търпи и иска да се разделяме. Аз нямам къде да отида, не работя, пак казвам, защото трябваще да гледам детето, понеже по негови думи родителите му не били детегледачи. Чувствам се много зле, никой не зачита моето психическо здравословно състояние. Моля за съвет. Благодаря за тези хора, които ме изчетоха. Бъдете здрави.
