Здравейте , имам момиче на 2 месеца.
Всичко върви нормално с него, здравичка е, усмихната, но май в мен има някакъв проблем. Поради лека инфекция при раждането ни задържаха в родилния дом 10 дни тъй като бебчето беше на лечение докато се оправи, бяхме в стая само двете и се грижех за него сама. Кърмата ми бързо слезе, чувствах се толкова мотивирана и щастлива че го имам, бързо влязох в ритъм след раждането и започнах да се грижа за него въпреки че ми е първо раждане и някой неща не ми бяха ясни се научих на всичко много бързо. Не можех да спра да го гледам и да му се радвам.. беше много чакана бременност. В деня в който ни изписаха и се прибрахме вкъщи свекърва ми дойде у дома уж да ни помага, под претекст, че няма кой да къпе детето и че отглеждането било много трудно.. макар че още преди да родя настоявах, че няма нужда и ще се справя сама с всичко. Не ме послуша, тъй като при покупката на апартамента в който живеем тя участваше с 40 хиляди, който не ни достигнаха и винаги натякваше, че нямаше да го купим без нейна помощ, макар че искахме с мм да теглим кредит и бяхме одобрени за сумата, а и нямаше да ни тежи толкова да я плащаме. Затова се чувстваше като у дома си и идваше на гости когато пожелаеше. Тя е прекалено контролираща и манипулативна като родител- за най-малката контра дума от мъжа ми тя започваше да плаче и да се тръшка. Никога не е доволна от нищо, все нещо не и достига, обича да се бърка във всичко и да навлиза в личното пространство -особено в моето. Много пъти направо си ме е обиждала и когато се разсърдя ме изкарваше че не я уважавам, че настройвам мъжа ми и какво ли още не- целта си и беше да си мълча и изпълнявам.
Но аз се справих, на третия ден в родилното се научих дори и да го къпя. С една дума се прибрах готова. Въпреки това тя дойде в нас и все още е тук. Започнаха едни постоянни заяждания с мъжа ми за битови неща, от там с мен че нищо не съм правила, мързяло ме да гледам - а аз по цял ден и нощ се грижех за малката и давах всичко от себе си, почиствах вкъщи всекидневно и понякога готвих. Пречеше и че поръчваме храна от ресторант като видеше кутиите направо започваше да клати глава. Като цяло нагнетява нон стоп напрежение, постоянно нещо и пречи, вижда че се справям перфектно с бебето си и все още седи вкъщи.
Вече не ме обижда директно а отива при детето и започва да му говори на него- баба няма да те остави, няма кой да ти купува най-хубавите дрехи, няма кой да те гледа, няма кой да те пази няма кой да контролира .. и подобни. аз веднага отвръщам и тя обръща думите все едно не ме е обидила туко що.
прави всичко на своя глава с моето дете и като кажа нещо се сърди- майка ми е личен лекар на детето и забрани да се дава масло и мед на детето - тя изчакала да изляза от стаята и му дала. “Нямало да я пита и тя не била гледала деца по книжки”
Докато го къпя му изсипа сол във ваничката без да ме пита да не миришело. Коликите му като започнаха беше убедена, че майка ми го е урочасала и пръскаше детето със светена вода. Тя ни даде няколко вида капки за колики и лекарства който свекърва ми нарочно беше скрила и лъжеше че не знаеше къде са когато я питах докато една нейна приятелка не и е казала да използваме точно тези капки и тогава изведнъж се появиха. Не зачита нито една нейна дума нито моя, нито на мъжа ми че директно я гони. Като я пратим да си ходи започва да го кълне , изпада в нервни кризи, натяква
За Коледа майка ми и подари парфюм - тя каза да пръскаме тоалетната с него май защото цената му е 30 лв а не 300…. Не можем да я изгоним и няма да си тръгне докато тя не пожелае явно. рОкей но в следствие на всичкото това напрежение кърмата ми спря макар че го слагах при всяко поискване вместо да се увеличава намаля. Вече сякаш нямам енергия, а когато съм спокойна и тя излезе от вкъщи за нещо силите ми сякаш идват сами. Започнахме да се караме с мъжа ми, бебето ми сякаш вече не ме радва… чувствам се виновна пред него и постоянно плача защото не мога да го храня пълноценно и виждам че не става колкото и да се опитвам тя спира. Вчера запалих цигара .. а не бях пушила от 3 години. Изпитвам някакво желание да се скрия някъде сама и да избягам от всичко… какво става с мен не знам и какво мога да направя …
Всичко върви нормално с него, здравичка е, усмихната, но май в мен има някакъв проблем. Поради лека инфекция при раждането ни задържаха в родилния дом 10 дни тъй като бебчето беше на лечение докато се оправи, бяхме в стая само двете и се грижех за него сама. Кърмата ми бързо слезе, чувствах се толкова мотивирана и щастлива че го имам, бързо влязох в ритъм след раждането и започнах да се грижа за него въпреки че ми е първо раждане и някой неща не ми бяха ясни се научих на всичко много бързо. Не можех да спра да го гледам и да му се радвам.. беше много чакана бременност. В деня в който ни изписаха и се прибрахме вкъщи свекърва ми дойде у дома уж да ни помага, под претекст, че няма кой да къпе детето и че отглеждането било много трудно.. макар че още преди да родя настоявах, че няма нужда и ще се справя сама с всичко. Не ме послуша, тъй като при покупката на апартамента в който живеем тя участваше с 40 хиляди, който не ни достигнаха и винаги натякваше, че нямаше да го купим без нейна помощ, макар че искахме с мм да теглим кредит и бяхме одобрени за сумата, а и нямаше да ни тежи толкова да я плащаме. Затова се чувстваше като у дома си и идваше на гости когато пожелаеше. Тя е прекалено контролираща и манипулативна като родител- за най-малката контра дума от мъжа ми тя започваше да плаче и да се тръшка. Никога не е доволна от нищо, все нещо не и достига, обича да се бърка във всичко и да навлиза в личното пространство -особено в моето. Много пъти направо си ме е обиждала и когато се разсърдя ме изкарваше че не я уважавам, че настройвам мъжа ми и какво ли още не- целта си и беше да си мълча и изпълнявам.
Но аз се справих, на третия ден в родилното се научих дори и да го къпя. С една дума се прибрах готова. Въпреки това тя дойде в нас и все още е тук. Започнаха едни постоянни заяждания с мъжа ми за битови неща, от там с мен че нищо не съм правила, мързяло ме да гледам - а аз по цял ден и нощ се грижех за малката и давах всичко от себе си, почиствах вкъщи всекидневно и понякога готвих. Пречеше и че поръчваме храна от ресторант като видеше кутиите направо започваше да клати глава. Като цяло нагнетява нон стоп напрежение, постоянно нещо и пречи, вижда че се справям перфектно с бебето си и все още седи вкъщи.
Вече не ме обижда директно а отива при детето и започва да му говори на него- баба няма да те остави, няма кой да ти купува най-хубавите дрехи, няма кой да те гледа, няма кой да те пази няма кой да контролира .. и подобни. аз веднага отвръщам и тя обръща думите все едно не ме е обидила туко що.
прави всичко на своя глава с моето дете и като кажа нещо се сърди- майка ми е личен лекар на детето и забрани да се дава масло и мед на детето - тя изчакала да изляза от стаята и му дала. “Нямало да я пита и тя не била гледала деца по книжки”
Докато го къпя му изсипа сол във ваничката без да ме пита да не миришело. Коликите му като започнаха беше убедена, че майка ми го е урочасала и пръскаше детето със светена вода. Тя ни даде няколко вида капки за колики и лекарства който свекърва ми нарочно беше скрила и лъжеше че не знаеше къде са когато я питах докато една нейна приятелка не и е казала да използваме точно тези капки и тогава изведнъж се появиха. Не зачита нито една нейна дума нито моя, нито на мъжа ми че директно я гони. Като я пратим да си ходи започва да го кълне , изпада в нервни кризи, натяква
За Коледа майка ми и подари парфюм - тя каза да пръскаме тоалетната с него май защото цената му е 30 лв а не 300…. Не можем да я изгоним и няма да си тръгне докато тя не пожелае явно. рОкей но в следствие на всичкото това напрежение кърмата ми спря макар че го слагах при всяко поискване вместо да се увеличава намаля. Вече сякаш нямам енергия, а когато съм спокойна и тя излезе от вкъщи за нещо силите ми сякаш идват сами. Започнахме да се караме с мъжа ми, бебето ми сякаш вече не ме радва… чувствам се виновна пред него и постоянно плача защото не мога да го храня пълноценно и виждам че не става колкото и да се опитвам тя спира. Вчера запалих цигара .. а не бях пушила от 3 години. Изпитвам някакво желание да се скрия някъде сама и да избягам от всичко… какво става с мен не знам и какво мога да направя …
