Крещите ли на бебето/детето?

  • 2 147
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте! Имам момченце на 11 месеца и се случва да му крещя силно, дори истерично, защото почва да реве със сила, когато прави нещо, което не трябва и аз не му позволявам. Не искам да му викам, но просто нервите ми не издържат и почвам да крещя. Има ли други такива като мен с бебета,  и как се опитвате да прекратите с викането?

# 1
  • София
  • Мнения: 33 803
Викала съм му като по-голям. Когато ми опънеше нервите като малък, гледах да го оставя на мъжа ми, за да мога да си поема дъх.

# 2
  • Мнения: 16 091
Да се вика на бебе е безсмислено, няма да разбере защо му се вика, но пък за сметка на това ще му се отрази на нервната система и ще формира реакции да се налага с викане.
Добър съвет е да оставяте бебето на някого за час-два, за глътка въздух. Като скачени съдове сте в момента. Детето усеща емоцията и нервността и това му се отразява. Така се завъртате в омагьосан кръг.
Пробвайте да го разсеете и успокоите с класическа музика. Отразява се добре както на нервната система, така и на развитието му.

# 3
  • Мнения: 28 118
Пробвайте да го разсеете и успокоите с класическа музика. Отразява се добре както на нервната система, така и на развитието му.

Нормално е родител понякога да си изтърве нервите и да се развика, човешко е. Но не е нормално, когато се прекалява и се превръща в стил на възпитание.
От личния ми опит, най-добре действа профилактиката. Да усетиш предварително момента, в който бебето/детето ще се тръшне за нещо и да го предотвратиш. А това най-бързо и лесно става с отклоняване на вниманието.
Например бебето иска да гризе дистанционното на телевизора. Ти, естествено, не можеш да му го позволиш. Затова го държиш извън неговия обхват, включително и зрителен. А ако все пак го фокусира или го докопа, веднага намираш нещо по-интересно, с което да му отвлечеш вниманието.
Това, че вниманието на малките е краткотрайно и не могат за дълго време да се фокусират върху някакъв предмет или дейност, работи в интерес на родителите. Много е лесно да ги залъжеш с нещо друго, ако успееш да предотвратиш драмата, пък и след това.

# 4
  • Мнения: 2 611
Бебе никога не може да ме ядоса. Каквото и да прави, то не го прави умишлено да те ядоса. Просто си следва инстинктите и не разбира защо не трябва да прави това или онова. Почакай да стане ученик или пък в пубертета да видиш какво значи късане на нерви. Направо ти идва да го изхвърлиш  през терасата ( образно казано) и се чудиш къде изчезна онова сладко бебе.
Иначе всеки родител си е изтървал нервите.

# 5
  • София
  • Мнения: 33 803
Синът ми е в пубертета в момента и ми е много по-лесно сега, отколкото като беше малък. Сега има диалог, тогава беше...

# 6
  • Мнения: 4 004
Ако някоя мама каже ,,не" то значи лъже .
Моя е на 2,8 г и ме побърква ,викам му ,нервите не ми издържат .
Ще се побъркам ,прави беля след беля 😢

# 7
  • Мнения: 10 107
Ако спреш да крещиш и бебето ще се успокои и няма да реве толкова.

# 8
  • Мнения: 2 752
До 6 годишна възраст не си спомням да съм викала.
Вече е ученик и нещата са доста различни , вече има мнение и показва характер и се случва да повиша тон и да се карам и дори да наказвам - без ПС5 , без телефон , с ограничено време пред тв и все такива. Когато беше бебе а и по-мъничък си плачеше доста не съм си и помисляла да викам , нервната система на бебетата е много чувствителнна и за мен е недопустимо да се карате на бебе , което нито разбира какво грешно е направило нито разбира какво му говорите.

# 9
  • Мнения: 5 425
И какво очакваш да стане, като му крещиш?! Бебе е, не разбира. Ако не трябва да прави определени неща, направи така че да не ги прави. Ако не искаш да пипа вазите, махни вазите, ако не искаш да отваря шкафовете, сложи заключалки, ако не искаш да върти копчетата на фурната, сложи предпазители - тъкмо така няма да се налага да вървиш непрекъснато след него. Ако на 11 месеца му викаш, не знам какво ще правиш, като стане на 12 години и започне да се бори за независимост (но само когато и както му изнася), да ти отговаря и да те предизвиква, да се опитва да избута границите и ограниченията, с които до вчера не е имал никакви проблеми.

# 10
  • Мнения: 106
Детенцето вероятно вече ходи или ще проходи и започва да опознава света и ще прави доста бели, ще нервничи и ще пробва и изследва границите с мама.
Кръщенето по децата е нашата народо-психология.
Балканските държави крещим много, което е абсурдно и доказано неефективно, но това сме видели от нашите родители за жалост.
Аз например като бях малка направо не чувах какво крещи майка ми, просто изпадах в едно състояние на стрес и паника.
Сега се радвам  че моето дете има смелостта и здравия разум да ми каже "Може ли да не ми крещиш моля " когато изпадна в едно такова състояние.
Онемявам и ми става страшно гузно.
Опитайте да помислите вие как се чувствахте като дете, ако са ви крещели.
Нека поне нашето поколение пречупи тази нелепица с истериите и да не травмираме децата си с нашата ниска емоционална интелигентност.

# 11
  • Мнения: 19 394
Именно. Аз не крещя, защото майка ми крещеше. В никакъв случай не искам да стресирам така детето си.
Аз бях притеснително и плахо дете. Дъщеря ми е много по-смела и спокойна. Виждам връзка между това и че аз като майка не изпадам в истерии.

# 12
  • Мнения: 12 973
И като крещиш какво точно се променя? Разбира ли детето, това което искаш! НЕ - просто приема, че при проблем трябва да нададе вой.
Пробвай да скачаш - поне ще се загледа в теб какви ги вършиш? Simple Smile

Контролирайте се! Да крещиш на дете, защото реве е точно да крещиш за тишина - безумно!

# 13
  • Поморие
  • Мнения: 578
Здравейте! Имам момченце на 11 месеца и се случва да му крещя силно, дори истерично, защото почва да реве със сила, когато прави нещо, което не трябва и аз не му позволявам. Не искам да му викам, но просто нервите ми не издържат и почвам да крещя. Има ли други такива като мен с бебета,  и как се опитвате да прекратите с викането?
О, трудничко ни е на мъжките майки!
Ние с моя син почнахме да си крещим когато го удари бебешкия пубертет. Просто той започна от тогава (беше на 1,6г.), наскоро бях родила и дъщеря си, с която в началото ми беше много трудно със съня и още е така понякога, а той започна да става страшно истеричен, крещящ и инатлив. Мъжката част от семейството го разглезваше и авторитета и правилата ми отиваха по дяволите. Още нямаме един спокоен ден, на 2,6 продължава да е истеричен, елементарни неща не иска да прави самостоятелно, беше почнал храна на парченца да яде сам, сега дори това не иска, а иска да му се дава в устата, на гърне не се научава, реве като сяда и се стиска все едно живота му зависи, а в гащите си прави всичко, казваше "ака", но сега и това престана и се нааква тихомълком и сякаш има някаква регресия, не че сме имали особен напредък в нещо. Не играе с играчки, а с вода и покъщнина, само търси сокчета да се налива.. Цял ден крещя, ядосвам се, децата са изцяло моя грижа, бащата не си мърда пръста и за малкото време, в което ги вижда, аз храня, приспивам, сменям памперси,къпя, преобличам, търпя ревове и често изпадам в тотален БЪРНАУТ. 💣

# 14
  • Мнения: 66
За съжаление и аз крещя, доста често. Имам момченце на 1 година и 8 месеца. Не признава "Не" и за всяко нещо, което му се откаже следват ревове и истерия. Изброявам: да си играе с ключовете; играе с една кола, в която го возим, въпреки, че знае, че ще излизаме навън пак истерия ако го махна от нея; иска да пипа каквото му хрумне,  ако не му се даде дори ме удря. После ме милва, което явно е напредък в емпатията. JoyКато сменям памперса е гърчене, ще падне от леглото. Реве все едно го изтезавам. Започна в някои дни уж да сочи купичката си, че е гладен а когато го сложа на столчето за хранене изпада в истерия. Отказва да яде и на всяко друго място. Преди имаше дни, в които заспиваше сам. Не винаги, но имаше. Вече сложа ли го в леглото може да реве истерично без да спре. То не се и издържа. След дране няколко минути започваме да го возим с една кола, да се приспи. Баща му го беше научил месеци наред да заспива на телефон. Случвало се е над един час да гледа песни. Когато баща му се разболя и го нямаше при нас почти месец успях отчасти да го науча да спи сам, но когато не искаше реших да го возя с колата. Казах си, че е по-добре от телефон. Но просто замених една асоциация с друга... С бащата не сме в добри отношения месеци наред. Отделно работата му е такава, че се прибира след 8 вечерта. Нямам подкрепа нито емоционална, нито физическа. Трудно е да не си изпуснеш нервите.

Общи условия

Активация на акаунт