Здравейте! Имам момченце на 11 месеца и се случва да му крещя силно, дори истерично, защото почва да реве със сила, когато прави нещо, което не трябва и аз не му позволявам. Не искам да му викам, но просто нервите ми не издържат и почвам да крещя. Има ли други такива като мен с бебета, и как се опитвате да прекратите с викането?
- Публикувана: 15 май 2025, 17:21 ч.
- Последно мнение: 28 май 2025, 13:16 ч.
Крещите ли на бебето/детето?
Да се вика на бебе е безсмислено, няма да разбере защо му се вика, но пък за сметка на това ще му се отрази на нервната система и ще формира реакции да се налага с викане.
Добър съвет е да оставяте бебето на някого за час-два, за глътка въздух. Като скачени съдове сте в момента. Детето усеща емоцията и нервността и това му се отразява. Така се завъртате в омагьосан кръг.
Пробвайте да го разсеете и успокоите с класическа музика. Отразява се добре както на нервната система, така и на развитието му.
Добър съвет е да оставяте бебето на някого за час-два, за глътка въздух. Като скачени съдове сте в момента. Детето усеща емоцията и нервността и това му се отразява. Така се завъртате в омагьосан кръг.
Пробвайте да го разсеете и успокоите с класическа музика. Отразява се добре както на нервната система, така и на развитието му.
Пробвайте да го разсеете и успокоите с класическа музика. Отразява се добре както на нервната система, така и на развитието му.
Нормално е родител понякога да си изтърве нервите и да се развика, човешко е. Но не е нормално, когато се прекалява и се превръща в стил на възпитание.
От личния ми опит, най-добре действа профилактиката. Да усетиш предварително момента, в който бебето/детето ще се тръшне за нещо и да го предотвратиш. А това най-бързо и лесно става с отклоняване на вниманието.
Например бебето иска да гризе дистанционното на телевизора. Ти, естествено, не можеш да му го позволиш. Затова го държиш извън неговия обхват, включително и зрителен. А ако все пак го фокусира или го докопа, веднага намираш нещо по-интересно, с което да му отвлечеш вниманието.
Това, че вниманието на малките е краткотрайно и не могат за дълго време да се фокусират върху някакъв предмет или дейност, работи в интерес на родителите. Много е лесно да ги залъжеш с нещо друго, ако успееш да предотвратиш драмата, пък и след това.
Бебе никога не може да ме ядоса. Каквото и да прави, то не го прави умишлено да те ядоса. Просто си следва инстинктите и не разбира защо не трябва да прави това или онова. Почакай да стане ученик или пък в пубертета да видиш какво значи късане на нерви. Направо ти идва да го изхвърлиш през терасата ( образно казано) и се чудиш къде изчезна онова сладко бебе.
Иначе всеки родител си е изтървал нервите.
Иначе всеки родител си е изтървал нервите.
До 6 годишна възраст не си спомням да съм викала.
Вече е ученик и нещата са доста различни , вече има мнение и показва характер и се случва да повиша тон и да се карам и дори да наказвам - без ПС5 , без телефон , с ограничено време пред тв и все такива. Когато беше бебе а и по-мъничък си плачеше доста не съм си и помисляла да викам , нервната система на бебетата е много чувствителнна и за мен е недопустимо да се карате на бебе , което нито разбира какво грешно е направило нито разбира какво му говорите.
Вече е ученик и нещата са доста различни , вече има мнение и показва характер и се случва да повиша тон и да се карам и дори да наказвам - без ПС5 , без телефон , с ограничено време пред тв и все такива. Когато беше бебе а и по-мъничък си плачеше доста не съм си и помисляла да викам , нервната система на бебетата е много чувствителнна и за мен е недопустимо да се карате на бебе , което нито разбира какво грешно е направило нито разбира какво му говорите.
И какво очакваш да стане, като му крещиш?! Бебе е, не разбира. Ако не трябва да прави определени неща, направи така че да не ги прави. Ако не искаш да пипа вазите, махни вазите, ако не искаш да отваря шкафовете, сложи заключалки, ако не искаш да върти копчетата на фурната, сложи предпазители - тъкмо така няма да се налага да вървиш непрекъснато след него. Ако на 11 месеца му викаш, не знам какво ще правиш, като стане на 12 години и започне да се бори за независимост (но само когато и както му изнася), да ти отговаря и да те предизвиква, да се опитва да избута границите и ограниченията, с които до вчера не е имал никакви проблеми.
Детенцето вероятно вече ходи или ще проходи и започва да опознава света и ще прави доста бели, ще нервничи и ще пробва и изследва границите с мама.
Кръщенето по децата е нашата народо-психология.
Балканските държави крещим много, което е абсурдно и доказано неефективно, но това сме видели от нашите родители за жалост.
Аз например като бях малка направо не чувах какво крещи майка ми, просто изпадах в едно състояние на стрес и паника.
Сега се радвам че моето дете има смелостта и здравия разум да ми каже "Може ли да не ми крещиш моля " когато изпадна в едно такова състояние.
Онемявам и ми става страшно гузно.
Опитайте да помислите вие как се чувствахте като дете, ако са ви крещели.
Нека поне нашето поколение пречупи тази нелепица с истериите и да не травмираме децата си с нашата ниска емоционална интелигентност.
Кръщенето по децата е нашата народо-психология.
Балканските държави крещим много, което е абсурдно и доказано неефективно, но това сме видели от нашите родители за жалост.
Аз например като бях малка направо не чувах какво крещи майка ми, просто изпадах в едно състояние на стрес и паника.
Сега се радвам че моето дете има смелостта и здравия разум да ми каже "Може ли да не ми крещиш моля " когато изпадна в едно такова състояние.
Онемявам и ми става страшно гузно.
Опитайте да помислите вие как се чувствахте като дете, ако са ви крещели.
Нека поне нашето поколение пречупи тази нелепица с истериите и да не травмираме децата си с нашата ниска емоционална интелигентност.
И като крещиш какво точно се променя? Разбира ли детето, това което искаш! НЕ - просто приема, че при проблем трябва да нададе вой.
Пробвай да скачаш - поне ще се загледа в теб какви ги вършиш?
Контролирайте се! Да крещиш на дете, защото реве е точно да крещиш за тишина - безумно!
Пробвай да скачаш - поне ще се загледа в теб какви ги вършиш?
Контролирайте се! Да крещиш на дете, защото реве е точно да крещиш за тишина - безумно!
Здравейте! Имам момченце на 11 месеца и се случва да му крещя силно, дори истерично, защото почва да реве със сила, когато прави нещо, което не трябва и аз не му позволявам. Не искам да му викам, но просто нервите ми не издържат и почвам да крещя. Има ли други такива като мен с бебета, и как се опитвате да прекратите с викането?
Ние с моя син почнахме да си крещим когато го удари бебешкия пубертет. Просто той започна от тогава (беше на 1,6г.), наскоро бях родила и дъщеря си, с която в началото ми беше много трудно със съня и още е така понякога, а той започна да става страшно истеричен, крещящ и инатлив. Мъжката част от семейството го разглезваше и авторитета и правилата ми отиваха по дяволите. Още нямаме един спокоен ден, на 2,6 продължава да е истеричен, елементарни неща не иска да прави самостоятелно, беше почнал храна на парченца да яде сам, сега дори това не иска, а иска да му се дава в устата, на гърне не се научава, реве като сяда и се стиска все едно живота му зависи, а в гащите си прави всичко, казваше "ака", но сега и това престана и се нааква тихомълком и сякаш има някаква регресия, не че сме имали особен напредък в нещо. Не играе с играчки, а с вода и покъщнина, само търси сокчета да се налива.. Цял ден крещя, ядосвам се, децата са изцяло моя грижа, бащата не си мърда пръста и за малкото време, в което ги вижда, аз храня, приспивам, сменям памперси,къпя, преобличам, търпя ревове и често изпадам в тотален БЪРНАУТ. 💣
За съжаление и аз крещя, доста често. Имам момченце на 1 година и 8 месеца. Не признава "Не" и за всяко нещо, което му се откаже следват ревове и истерия. Изброявам: да си играе с ключовете; играе с една кола, в която го возим, въпреки, че знае, че ще излизаме навън пак истерия ако го махна от нея; иска да пипа каквото му хрумне, ако не му се даде дори ме удря. После ме милва, което явно е напредък в емпатията. 
Като сменям памперса е гърчене, ще падне от леглото. Реве все едно го изтезавам. Започна в някои дни уж да сочи купичката си, че е гладен а когато го сложа на столчето за хранене изпада в истерия. Отказва да яде и на всяко друго място. Преди имаше дни, в които заспиваше сам. Не винаги, но имаше. Вече сложа ли го в леглото може да реве истерично без да спре. То не се и издържа. След дране няколко минути започваме да го возим с една кола, да се приспи. Баща му го беше научил месеци наред да заспива на телефон. Случвало се е над един час да гледа песни. Когато баща му се разболя и го нямаше при нас почти месец успях отчасти да го науча да спи сам, но когато не искаше реших да го возя с колата. Казах си, че е по-добре от телефон. Но просто замених една асоциация с друга... С бащата не сме в добри отношения месеци наред. Отделно работата му е такава, че се прибира след 8 вечерта. Нямам подкрепа нито емоционална, нито физическа. Трудно е да не си изпуснеш нервите.
Като сменям памперса е гърчене, ще падне от леглото. Реве все едно го изтезавам. Започна в някои дни уж да сочи купичката си, че е гладен а когато го сложа на столчето за хранене изпада в истерия. Отказва да яде и на всяко друго място. Преди имаше дни, в които заспиваше сам. Не винаги, но имаше. Вече сложа ли го в леглото може да реве истерично без да спре. То не се и издържа. След дране няколко минути започваме да го возим с една кола, да се приспи. Баща му го беше научил месеци наред да заспива на телефон. Случвало се е над един час да гледа песни. Когато баща му се разболя и го нямаше при нас почти месец успях отчасти да го науча да спи сам, но когато не искаше реших да го возя с колата. Казах си, че е по-добре от телефон. Но просто замених една асоциация с друга... С бащата не сме в добри отношения месеци наред. Отделно работата му е такава, че се прибира след 8 вечерта. Нямам подкрепа нито емоционална, нито физическа. Трудно е да не си изпуснеш нервите.