158 Коледарчета в Америка пишат късмети и сурвакат за здраве

Мм, да, определено не ни е скучно с нашите деца

Здравейте,някой пращал ли си е децата сами в България за лятото,какви документи трябва да приготвим и безопасно ли е,грижи ли се стюардесата за тях по пътя как става предаването и т.н.децата са 2 -близнаци на 8 годинки.

Не съм го правила, та нямам мнение.

Анет май си е пращала отрочетата сами до БГ.

Може, не споря. Аз отвън ги гледам и са ми гнусни. Ако вляза да хапна нещо може и да ми хареса. То аз затова и не влизам, че ми е слаб ангела.

Бебето пак е болно, три пъти вече за няма и 4 месеца. Мишо все носи разни болести и малкото прихваща всеки път. А уж е на кърма за имунитет. Дайте идея с какво да подсиля баткото. Той пък е един злояд, може само мандарини и ябълки да яде, рядко месо.

Корал, пресни горски плодове яде ли баткото? Грозде без семки? А какви сурови зеленчуци обича? Зелении? Смути би ли пил?

Неизбежно е бебето да прихваща. Така се гради имунитет. Кърмата помага за по-слаба симптоматика и по-бързо възстановяване, а не за липса на вирусни заболявания.

Дифюзвай етерични масла против вирусите. Моите деца признават само масла и витамини, пазят се дори от сироп за кашлица
Моят син страда в момента, защото негов приятел е диагностициран с рак. Говори му какви храни да спре, кои да увеличи, да потърси второ мнение. Но, на сила хубост не става

Ох, че тъжно... Дано се възстанови напълно болното момче!

С риск да ме баннете като несъществуващ потребител с моите "небивалици" ще разкажа през какво минаваме сега - та може някой да си вземе поука и да не прави такива неща.
След като тъкмо се успокоиха нещата при нас - раждане, зъболекари, ремонт на къща и пр. се случи нещо почти невероятно - извън списъка ми от възможни рискови ситуации тук /а той е доста дълъг при условие че още живеем без здравни осигуровки/: На първи февруари за път към вкъщи спряхме пред едно Lowes за малко ВиК материали. Извадихме бебето от колата, а баткото - на две и половина спеше в столчето си и го оставихме като заключихме колата. След половин час минахме да проверим как е и той още спеше. Около 10-15 минути по-късно, когато вече излизаме да си ходим - гледаме цялата щатска мощ - полиция, линейка и прочие - до нашата кола. Някой се е обадил, че е сам там. Той беше изпотен /винаги се поти като спи и ние не го бяхме отчели като проблем/, но за полицията това било едва ли не индикация, че щял да получи инфаркт от претопляне. Освен всичко около окото синът ми имаше голяма синина от падане върху един стол, докато скачаше преди седмица на леглото. На челото пък има червен белег по рождение /хемангеом/, който е като рана от остър предмет. Бебето пък беше съборило стол върху носа си - и там мораво - синьо. Шегувахме се предния ден, че някой ако ни види може да си помисли, че си малтретираме децата. Ама явно някои неща не са за шега... Та арестуваха ни, него го замъкнаха в болница - той горкият беше мега стреснат, почти съм сигурна, че го бяха събудили. В полицията ни увикаха, някои полицаи по същество други малко прекалиха като обясняваха, че "тези деца не трябвало да ги раждам ама като съм ги родила да съм се грижила за тях"... някои се държаха и съвсем възпитано. Там бяхме и с бебето, което дори нямаха място къде да го кърмя.... Снимаха ни като престъпници, взеха ни отпечатъци, изобщо - голям екшън. Бяха дошли и социални работнички, които искаха да ни вземат всички деца и да ги разпределят в приемни семейства /аз изобщо не можех да повярвам, че всичко това се случва/. Добре, че като разбраха, че сме от съседен град и се оказа, че друга работничка отговаря за нас - тя се оказа по-разбрана и ни пусна вечерта да си ходим с децата. Заплашиха, че ще ни обвинят във felony - тежко престъпление, но в крайна сметка ни обвиниха в misdeamenour - child neglect. След като платихме 2000 долара гаранция ни пуснаха да си ходим. Имаме дело на седми март. Малко ми е смешно как ако бях в България в навечерието на този празник щях да получавам цветя и картички по случай каква добра майка на пет деца съм, а тук ще получа присъда за най-ужасен родител.
След няколко дни, когато шокът отмина се върнахме в полицията да поговорим с полицайката /детектив/, която беше на място и ни обвини в последствие. Тя беше много по-мила този път, каза че такава лека присъда отдавна не била издавала и като се работи с деца обичайно нещата са много сериозни. Предположи, че ще се разминем само с курс за родители. и глоба. Каза, че никога не е повдигала въпросът за синините, защото ако имала съмнение, че ги бием сме щели да сме затвора, а не с децата вкъщи. Това обвинение обаче е достатъчно тежко и по имиграционния закон влиза в групата за domestic violence, което е причина за депортация. Много неясно е дефинирано и в самия закон - neglect може да варира от това да оставиш само детето си за 15 минути до това да не го храниш, да не го образоваш, лекуваш и пр. В някои щати самият акт на оставяне само в кола е незаконен, но тук не е така - за това трябва да го обвържат с въпросния neglect. Този инцидент за много неща ни накара да се замислим..... Социалната работничка каза, че това и е бил първият случай на оставено дете в кола, а не е като да не се случва хората го правят. Все пак, особено тук в Мисисипи - всяка година имало смъртни случаи от прегряване на оставени деца и за това толкова се палят. Винаги съм го приемала като предупреждение за през лятото, но никога не съм си представяла, че е незаконно и че можеш да бъдеш арестуван и осъден за това. Сега освен всички неочаквани разходи - за гаранция и лекари и болница, ще трябва и адвокат да си наемем ако искаме да имаме някакъв шанс за довършване на образованието на мъжа ми тук. По едно време съвсем бях сдала багажа - какъв е смисълът да стоим още, щом това снижава почти до нулата всякакви шансове за нови визи, устройване с работа и прочие, но вече сякаш не гледам чак толкова черногледо на нещата.... Знам, че трябва да съм особено внимателна, защото за всяко следващо нещо могат да ми вземат децата.... Понякога се ядосвам на системата - как цяла година съм тук и никой не го беше грижа за тези деца - болни ли са здрави ли са и прочие, а сега изведнъж заплашват ей така за такова нещо да ги вземат... друг път си мисля, че добре, че ни се случи - може би по-лоши неща можеха да станат ако продължавам да ги оставям сами /не го правя често, но се е случвало, особено като съм сама с двамата и трябва да взема нещо от магазина/. Смешно е как цяла година не смеех да заведа синът ми на лекар и като беше болен /добре, че не боледува толкова често/, и сега за първи път го видя американски доктор, за да установи дали е малтретиран или не и да и вземе 120 долара за прегледа....
Не ми се карайте - знам, че не е хубаво, знам, че не трябваше да го оставям сам. Всеки можеше да го измъкне от колата - полицията беше един от най-добрите варианти в това отношение. Имах кошмар на скоро - как го оставям сам в кола на паркинга, много се притеснявам как е, тичам да го видя, а колата я няма.... Каквото и да става - той е жив и здрав, но покрай този случай съм като Алиса в страната на чудесата - гледам и не вярвам. Нищо реално не е станало, а се оказахме престъпници, сякаш обвинението ни е малко, а последиците - огромни, изобщо..... опитът е ценно нещо и понякога струва скъпо.

Не може да ти се отрече, че имаш развинтено въображение.

Защо някой не ме провери от къде съм? Не е ли това, че съм в САЩ единствено условие да пиша в тази тема или може би трябва да отговарям на някои критерии за членство в елитарен клуб или да не споделям мнения, които излизат извън приетите теми за разговор??
Да, за една година тук ми се случиха повече /или по-различни/ неща, от колкото на вас  и това не е ли добра причина да ги споделя? Може на някой да бъде полезен този мой опит -  с който нито се хваля, нито се гордея, нито някакво съчувствие  търся .
Ако на мен някой ми беше казал или аз бях прочела в този или друг форум, че ако си оставиш детето за половин час на паркинг пред магазина рискуваш да бъдеш арестуван, глобен, осъден (включително и със затвор до 6 месеца), децата ти да ти бъдат отнети, да те грози реално депортация и куп други последици свързани с наличието на криминално досие може би по друг начин щях да постъпя. Още повече ако знаеш, че се е случило наистина с някого и не е само казус от теорията на вероятностите....

Fapua, изобщо не мога да си представя какво му е на човек, който преживява описаното от теб.

Добре, че сте смогнали да осигурите $2000 за гаранцията, като се имат предвид сериозните разходи на 7-членно семейство с ограничени доходи и без кръг от роднини и приятели, които да окажат подкрепа.

Чудесно е също, че сте успяли да реагирате адекватно и да намерите кой да се грижи за другите 3 деца, докато вие сте били в ареста...

не мисля че в този елитарен клуб има някой на който му минава през ума дори и за секунда да си остави детето само в колата за половин час.

Въпрос, ако те арестуват дават ли ти да се обаждаш на този и онзи? Щото по филмите имаш право да се обадиш само на адвокат.
От приятелка социален работник знам, че ти прибират децата/детето.....

Всъщност не сме съвсем сами. Брат ми е в същия град. Той дойде и плати гаранцията. Това е друг интересен момент - дори да имаш парите не можеш сам да си я платиш, трябва някой отвън да дойде и да ги даде. Може да използваш услуги на т.н. bondsman - тогава щеше да бъде само 200, а не 2000, но ние като чужди граждани не можахме да се възползваме, защото трябваше да си оставим международните паспорти при тях да не избягаме в чужбина без да си платим, а те не бяха в нас.  Реално 2000 е максималната глоба, която съдът ще ти наложи в случай не неявяване на делото. Имаме някаква надежда, че част от тях могат да ни се върнат в последствие, с които да си покрием адвоката, който ще наемем.
И да, доходите ни са силно ограничени - за това пазихме  част от спестяванията си, които съвсем заминаха вече...
Големите деца бяха на училище през това време. Върнали са се вкъщи сами (пътуват с автобус). Бяха пратили полицай да провери дали са добре. Нас ни задържаха от обяд до към 5-6. Дори не съм сигурна, че съм била в ареста - бяхме в полицията и не са ни държали под ключ или с белезници. Аз през цялото време си мислех, че само ще уточним нещата и ще ни пуснат и чак като тръгнаха да ни снимат и да ни вземат пръстови отпечатъци почнах да схващам работата....