Православни пости 2016 година

  • 156 934
  • 1 157
  •   1
Отговори
# 630
  • София
  • Мнения: 1 690
Получи ли ви се от първия път? И духовен, и телесен пост, без телевизия и без забавления, без вино?
Дано не се приеме като заяждане, просто се чудя дали това е реалистично в днешни дни при забързано ежедневие, и ако успееш да спазиш поста за храна, но не съвсем всичко останало.. никакво значение ли няма..
Подозирам, че може би дразня с коментарите си хората, които вече са достигнали някакво ниво на себеотрицание, та ще поработя върху себе си и тогава може пак да пробвам с идеята за пост.

# 631
  • София
  • Мнения: 8 885
Получи ли ви се от първия път? И духовен, и телесен пост, без телевизия и без забавления, без вино?
Дано не се приеме като заяждане, просто се чудя дали това е реалистично в днешни дни при забързано ежедневие, и ако успееш да спазиш поста за храна, но не съвсем всичко останало.. никакво значение ли няма..
Подозирам, че може би дразня с коментарите си хората, които вече са достигнали някакво ниво на себеотрицание, та ще поработя върху себе си и тогава може пак да пробвам с идеята за пост.

Кой и кога ви е излъгал, че по време на пости трябва да се умре?

Въздържанието означава да не изпадате например в гняв и неконтролируемо забавление. Като видим малко дете и няма да му се усмихнем щото сме в пост или пък няма вече да се интересуваме от нищо и затова ще изключим телевизорите. Не сме монаси, а миряни.

Въздържанието означава да отделите повече време за молитва.

# 632
  • София
  • Мнения: 565
jenn_kata, не се притеснявай да питаш,  всички сме минали по този път Simple Smile.
 Постът не е някакво тежко и мрачно време . Той даже е радост, лекота в душата в определени моменти. Но това не става изведнъж. И не,  че е лесно. Но си заслужава. Трябва време, за да го осъзнае човек. Лишението от определени храни и забавления не е на всяка цена. Ако ставаме нервни, караме се с другите и се мислим за повече от тях, защото постим,  значи дълбоко грешим. Хубаво е да ни води вярата, а не гордостта, че можем всичко с наши си сили. Всичко можем само с Божията помощ. Наистина има много хубави линкове в началото на тази тема.

# 633
  • Мнения: 508
Jenn_kata, забързано ежедневие казваш... Ами точно сега, по време на пости, ни се отдава възможност да позабавим темпото Simple Smile
Вместо да се чучнеш да зяпаш поредния сериал, може да кажеш някоя молитва.

# 634
  • София
  • Мнения: 1 690
Текущо ежедневието ми е такова, че изобщо не мога да се чучна и затова обмислям дали поста е по силите ми в този момент; с яденето вероятно няма да имам проблем, което уточнихме, че не е и от толкова съществено значение, но целенасоченото духовно пречистване във вида, в който сега горе долу осъзнавам как би трябвало да се случи.. времето за оставане насаме със себе си и т.н. - звучи добре, но нямам момент на "насаме със себе си" (буквално) и от там тръгна и питането ми, дали всъщност правенето само на част от нещата е равносилно на неправенето на нищо (защото съм реалист, че някои неща просто няма как да станат, колкото и да ми се иска).

# 635
  • Мнения: 508
Щом си решила да почнеш- не се отказвай. Докъдето ти стигат силите, дотам  Simple Smile
Ще видиш, че не е чак толкова трудно. Аз също не мога да изкарам постите докрая. За душевната страна на поста пък да не говорим, но не се отказвам. Падам, ставам, пробвам отново и отново.

# 636
  • София
  • Мнения: 565
Ще пиша в скрит текст, защото темата все пак е в кулинарния подфорум Simple Smile
Скрит текст:
Хубаво го е казала elito_bu. Ние повечето сме активни хора, ходим на работа, имаме деца... Всеки си знае. Времето все не стига. На практика наистина е трудно да се намери време. Но постът (говорим за духовната страна сега) може да се приложи и в работата, и в метрото, дори докато готвиш нещо непостно на домочадието Simple Smile . Както войникът, който седи на пост (думата е от там), пази от враговете, бди и внимава, така и ние в тези дни сме призвани да се пазим от нашите врагове-  гняв, завист, лъжа, раздразнение, гордост, осъждане... Все неща, с които винаги трябва да се борим, но някак си успяват да се промъкнат в ежедневието. И почти винаги тази борба дава плод- оставяме зад гърба си по нещо лошо и се научаваме да го разпознаваме и да се пазим от него. Да проявиш усилие да простиш някоя обида, да се въздържиш да се присмееш на някой колега, да помогнеш на някой в нужда, да се усмихнеш на някой, който е тъжен... Да се обърнеш към себе си и да видиш къде грешиш ти, а не другите. Все дребни неща, но те водят към голямото. Това да поспреш и да се обърнеш към себе си, не значи задължително да отделиш едни 2-3 часа дневно от времето си. Simple Smile

Последна редакция: чт, 10 ное 2016, 19:45 от Надето :)

# 637
  • София
  • Мнения: 8 885
Между другото поставените въпроси са много актуални и наистина не е лошо да ги прехвърлим в темата за православието. Тя така или иначе в момента не е много активна, а там пишат и повече хора.

# 638
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 151
дали всъщност правенето само на част от нещата е равносилно на неправенето на нищо (защото съм реалист, че някои неща просто няма как да станат, колкото и да ми се иска).
Не, не е равносилно на неправене!!! Всяка жертва в името на Бога не е напразна. Дори това да е храната!

# 639
  • Мнения: 1 314
jenn_kata,
Скрит текст:
не си вдигай прекалено високо летвата. Бог вижда силите на всеки човек. Той не очаква от нас чудеса. Иска само да имаме желание и да правим толкова, колкото ни е по силите. Чудесата ще ги направи Той, когато види в нас добро разположение. Кой светия беше казал, когато човек прави една крачка към Бога, Бог прави хиляда крачки към него? Пости както го чувстваш и според възможностите си. Аз би трябвало да съм от т.нар. напреднали, но има постни периоди, в които си позвалявам и да преяждам, и на кино да отида след Причастие... Християнството не е изкачване на Еверест: право нагоре. По-скоро е разходка в Родопите: движиш се нагоре-надолу. Поне при мен е така.

# 640
  • София
  • Мнения: 1 690
Благодаря за последните окуражителни мнения Simple Smile Може би от самото начало търсех такъв вид съвет и подкрепа и като че ли се изгубих в това дали трябва  да правиш каквото ти е по силите или да го правиш "както трябва", иначе все тая.. Извинявам се, ако съм подразнила някого с начина, по който питах. Имам още няколко дни да се настроя на правилна вълна.

# 641
  • Мнения: 24 467
Получи ли ви се от първия път? И духовен, и телесен пост, без телевизия и без забавления, без вино?
...
Не съм си поставяла за цел да не се забавлявам. Няма такова изискване.
Няма мерило за това, дали духовният пост се е "получил" или не. Не гледай на него като на спазване на диета и на други строги правила за поведение. Той не е това. Изцяло тябва да пречупиш виждането си спрямо него и спрямо духовния живот изобщо. Тук няма постижения и надбягвания, няма крайна цел. Тъй крайната идеална цел смятам непостижима за обикновените хора.
Всъщност целта е постоянно духовно осъвършенстване. За което постът само помага, т.к. дава отмора на душата, изчистване на мислите, проясняване на съзнанието.
Затова и когато човек реши да пости, той не мисли първо дали ще издържи. Той преценява дали това е нещото, което му е необходимо, за да се пречисти и обнови и ако е това - просто го прави и толкова. Защото е убеден, че трябва.
Не бой се, никой няма да те набие, обиди, оцени. Всеки пост си е строго лично изживяване. Няма провал. Има временни несполуки.
Мога да те посъветвам да прочетеш повече за православието, за основните идеи и, конкретно, за смисъла на поста. Лично аз винаги съм препоръчвала тази книга:
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=41043
както и останалите две:
http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=262
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=84654
Много достъпно са написани.

# 642
  • Мнения: 508
До коя степен възнамерявате да стигнете през Коледните пости? Като мисля, че първата степен е за деца и бременни

"При постите съществуват шест степени на строгост:

всичко, освен месо;
вкусване на риба;
гореща храна с растително масло;
гореща храна без мазнина;
студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
пълно въздържане от храна."
http://www.pravoslavieto.com/

Последна редакция: нд, 13 ное 2016, 08:34 от elito_bu

# 643
  • Мнения: 1 110
Обичайно всеки спазва пост според типика (т.е. точно така, както го е дал в таблицата си дядо хаджия). Може с изповедника си решите друго (да утежните поста).

Преди време, когато пак сме обсъждали въпроса, имаше пишещи, които споделяха, че доброволно се отказват и от мекотели, тъй като ги намират за излишен (по липса на друга дума) разкош по време на поста.
Така че е и индивидуално решение, да.

Смятам да се придържам към типика  Simple Smile.

# 644
  • Мнения: 619
Здравейте!
Със съпруга ми постим от миналата година. Всички около нас са учудени, питат ни дали не сме болни  Shocked Радвам се, че намерих темата, има полезни съвети.
Пожелавам силна воля, дух и смирение на всички.

Общи условия

Активация на акаунт