Шеста тема на чакащите

А според мен лекарката знае нещо за биологичната майка на детето. Ако става въпрос за малко населено място, нищо чудно да се знае и че например има кръвосмешение сред местната ромска общност... Има и друго. Социалните може да превълчат, ако майката  има психично заболяване, е алкохоличка или наркоманка, за да дадат шанс детето да бъде осиновено. Но в такъв случай остава рискът за осиновителите, за който те не са били информирани и не са поели доброволно.
Скоро срещнах позната. Осиновила си е детенце, което й дават на документи абсолютно здраво, а се оказва в последствие с 17 диоптъра.

Саманта, взели сте решението. Остави го зад гърба си. Имате право на това. Изчисти си предпочитанията, за да не попадате отново в подобна ситуация.


А иначе, Анонимен... Никой не "изяжда с парцалките" Саманта. Реакциите бяха против непрофесионалното поведение на лекарката. Моето мнение също е такова. Не е нейна работа да дава подобни оценки и да се меси в решенията на хората.
Историите за децата на любовта в днешно време са 1 на 1000. Какъв късметлия трябва да си, за да ти се падне такова дете?
Личи, че не сте в системата.
Двамата семейни, ама жената износва детето под грижите на официалния съпруг, пък после го оставя? Що за нелепица?


Съмнява ме лекарката да знае нещо конкретно, защото казва, че "името било често срещано в долнопробната махала".Съмнява ме градът да е толкова малък, че да познава всички. Най-малкото дирекции има само в областните градове, а децата се настаняват в приемни семейства в областта, не непременно в същото населено място.

Пак да кажа, че познавам българка, която изостави няколко деца... Понеже говорим за ген... Тези деца са толкова обременени, че българският им произход няма абсолютно никакво значение.

 

Определено лекарката е интересното в този случай. Но пък много е възможно жената просто да е усетила, че бъдещата майка има проблем с приемането на детето с гени на крадци и изнасилвачи...

Саманта естествено има право на своя избор. Хубаво е, обаче да посети психолог и с негова помощ да се изясни къде точно е проблемът. Защото през твърде много неща е минала. Много убийствено трудни за преживяване. Подозирам, че когато тези неща се нарекат с истинските им имена, детето с ромски произход може и вече да не е проблем.

Ние след осиновяването заведохме детето на преглед при невролог. И тя се държа като тази лекарка. Какво ли не ни наговори. И отприщи всичките ми страхове и неприязън. Вече две години и половина откак разбрах какво всъщност съм искала и мислила, преди да осиновя.
Саманта, браво за отказа. Поздравления. Знай, че си спасила поне два живота!
Срам за онази жена, която така брутално те нападна и упрекна.

Детето е дете, независимо какво му личи. Ще стане такова каквото го възпитате.  Обичта идва с грижите и щастието е в това да си майка, а не в това, какво е детето което си осиновил. Всеки прави сам избора си.

Момичета, според последните актуализации какви отпуски по майчинство се полагат при осиновяване на дете под 4г? Майчинството може ли да се прехвърли на бащата? Ще съм благодарна, ако някой даде линк към актуалните нормативни актове.

Не казвам какво трябва или какво не. Всеки решава сам. Но наистина е щастие да си майка, във всяко малко нещо, всеки ден, с надеждите, очакванията, порастването, общуването с други семейства, които са с вас, заради самите вас, а не какви сте. Никога не можеш да си сигурна в нищо - произход, здраве, бъдеще. Важно е да си щастлива - ти и семейството ти.

Перуника, при Паулина Алексиева ли водихте детето? Да, тя изобщо не мисли вече какви ги говори. Остаря много и не й вярвам вече и аз, нищо, че е лекувала и мен като дете. Освен това е единственият педиатър в ТЕЛКа. И в ЛКК, е в затворения вече дом са я викали... Не знам на какво се е загледала, но не й вярвай. Това е твоето дете, Перуника. Независимо от всичко - произход, здраве, коефициент на интелигентност... Това е твоят син. Твой и ничий друг. Децата ти са такива, каквито са. Трудни, лесни, бели, мургави, палави или кротки. Гаранция няма. За нищо. Гените са си гени, средата и любовта също не са без значение. Явно са с малка разлика и момиченцето е по-палаво и емоционално, а това те изтощава. Намери баланса у момченцето си.
По въпроса с избора и бъдещето. Аз също не мислих, за да не се откажа. Страхувах се ще има ли друго предложение и какво ще е. Истината е, че ако знаех колко ще ми е трудно с Лъчи едва ли щях да я взема. А ако не я бях взела нямаше да имам и Емо, защото за мен нещата са свързани. Може би щях да имам друго дете, но нямаше да са тези. По-добри, по-лоши нямаше да са точно тези две диванета дето днес ме побъркаха от лудеене и глупости, които утре ще ме зарадват с нещо. Та по-добре, че тогава никой нямаше шанс да ме разколебае.

Личният ми гинеколог, като разбра че съм решила да си осиновя второто дете, също ми нареди един куп глупости за ромския произход. До известна степен го разбирам - човека работи в Майчин дом София - по негови думи, станало е вече "циганска" болница. Факт е, че се е нагледал на хиляди неща, случаи различни и т.н., но неговато мнение няма как да ме притесни, разубеди и каквото и да било, защото аз за себе си съм сигурна.

 Аз нямам проблем с произхода на сина ми - по думи на социалните - смесен. До ден днешен нямам такива грижи. Синът ми, който е осиновен от почти 3 месеца е у дома, и си е моят син. Обичам го, ядосвам му се, радвам му се, целувам го, гушкам го, карам му се... Това си е моето момченце. Точка!
Днес му направихме прощъпулника! Мина супер - държа се супер добре сред много нови непознати още хора. И вече спи спокойно - като бебе
Саманта-анта - паздравления за прозрението и за смелостта! Ние също отказахме първото ни предложение. Не беше нашето. Точка! Не чувствам вина и дискомфорт. Така ми е било писано.

Успех и късмет на всички чакащи!

При Алексиева, да.
Дали е било правилно тепърва ще разбра. Имам още да се мъча доста.

Не знам какво ти ги е наговорили, знам на мен какви ги наговори:
1. Първо посещение, две седмици след осиновяването. Детето залита и пада на всяка трета крачка. Нося документите от ДМСГ, доста подробни. Като чу думата "осиновяване" ме пита - " Ще я разсиновяваш ли?" Аз шокирана - не, и обяснявам, че идвам при нея като детски невролог... Прекъсва ме с думите "Чакай първо да ти обясня. Аз съм експерт в съда по дела за разсиновяване..."
2. Питам я да ми обясни за енцефалопатия. Диагнозата е от документите на детето. Отговор:"Ако ти беше я родила щеше да я оставиш с тази диагноза." Заявих й, че ако аз я бях родила нямаше да я има тази диагноза.
3. Шест месеца след осиновяването урежда ЯМР на Лъчи, за да потвърди или отхвърли мозъчно увреждане. ЯМР потвърждава. Отивам с резултатите при нея и НИЩО! Все една на детето му няма нищо. Няма терапия, няма лечение, няма човешки разговор...
4. Детето помни трудно, трудно се концентрира, късно проговори, проявява симптоми на дислексия и хиперактивност. Преди трета група говорим с ЛЛ за нещо, което да подобри паметта и концентрацията. Изписва Ноотропил. Не намирам сиропа и моля Алексиева да дозира, за да може да ми приготвят в аптеката дозата на прахче. Отказва ми, не било подходящо за детето ми. Тази пролет ми предписват Ноотропил на мен. Чета листовката и оставам като гръмната - точно за състоянието на детето! На контролния помолих неврохирурга да ми каже доза за дете 17кг. Пресметна и ми дозира. Без въпроси и мотаене.
5. Детето ми е имало право на ТЕЛК още от вземането й, че и преди това. Такъв обаче нямаше. И тя не ни насочи, а е педиатъра в комисията. Получих ТЕЛК едва януари миналата година - след 4 години. За шума на сърцето (форамен овален 2-3 степен) заяви, че нищо няма да ми даде. Процентите са от психиатъра в комисията.
6. Заяви, че ще освободи дъщеря ми от ваксини само ако започне да прави  гърчове...
Перуника, забрави всичко, което ти е казала. Ако имаш притеснения потърси друг специалист. Ако трябва върви в София, но моля те, не й се доверявай. Не я оставяй така да разбие живота ти.

Взимайте си децата и отивайте за второ и трето мнение. Как така ще се оставите да ви рушат живота. Аз самата съм лекар, с осиновено дете, и аз ходих по неврохирурзи и винаги исках и второ мнение. То е много лесно да даваш акъл, когато не ти се налага да осиновяваш. Моето не ще да учи, прави циркове с учителката, която идва вкъщи. Умен е, но е с тежка форма на келешлък. Оплаквах се скоро на вуйна ми: Не ще да учи, тарикатее на дребно, проваля часовете, а тя каза: Ми, такъв ти бил късмета, вуйна. Е...какво да кажеш пред такава коснтатация. Аз си бях зубрачка, обаче той е друга бира. Важното е да стане добър човек, да уважава хората. Още в детската разбра, че е осиновен и в първи клас взел, че се похвалил. В един момент разбирам, че другите деца се събират по рождени дни, да играят заедно, а нашият не го канят. Тогава майките трябва да се намесят, лично почнах да го взимам от улище, запознах се с родителите, организирах събиране вкъщи, канихме ги на рожден ден, разбрах къде ходят да играят след часовете- нашият и той там, аз си приказвам с майките отстрани. Майките са интелигентни и готини, откровено съм споделяла някои неща, те явно са ги обсъждали с децата си и лека-полека се наредиха нещата, сега си е част от групичката на момчетата, търсят се, те в нас- ние в тях. Е, има някои, които идват на нашите рождени дни, но на техните не го канят, но бройката им намалява и той вече не се впечатлява. Никой не знае какво ще му се падне от генетичната лотария, биологично, осиновено- няма гаранция, да не говорим и за битовия травматизъм, банални заболявания, които могат да променят ход и да се случат страхотии. То и затова си има преказка: Майка да не си. Да не си, ама аз искам да съм и ще трябва да се справям, от лимон- лимонада и те така. Щом Господ ни е събрал- имало е причина.

Описа моята щерка. Само дето нея вече я избягват, мен също. Те поначало си бяха групичка майките, които постепенно изолираха тези, които не сме от групата им - организират се мероприятия уж за целия клас, ама ние по средата на работен ден да отсъстваме, за да си водим детето или да не ходим... Ей такива. За 8-я РД детето искаше да покани две-три деца от класа. Дойде едно момиченце, заедно са от детска градина, другите отказаха или не дойдоха. Трети клас е, но като я срещаха лятото в парка някои дори не я поздравяваха, други откровено я сочеха с пръст, крещяха името й и викаха "бягайте от  Лъчезара". За канене на РД и дума не може да става. Имаме си среда и компания и това е. Ще избута до четвърти клас и ще я преместя. И проблемът не е в цвета (произхода) - бяла и руса е, не е, защото е осиновена, проблемът е, че е различна и това ги плаши.  Най-големият проблем е, че колкото повече не й обръщат внимание или само с нея се занимава класната (за лоша дисциплина) толкова повече тя се държи лошо, за да й обърнат внимание. И не можем да излезем от омагьосания кръг. Колкото до училищните умения - зле е - смесено специфично разстройство - дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия. В добавка с щуреенето става лоша комбинация. Здраве да е, ще го преживее.

Първото, което ми разказа е как една жена била родила дете, което се оказало с увреждания и после как съвсем естествено го оставила в дом. И как после това дете я тормозело. После за друга, която осиновила и детето й затрило наследството. Като разбра, че имаме дъщеря, се ококори защо изобщо сме тръгнали да осиновяваме и да си оправим имотите отсега, за да не ги наследи осиновеното. После, като го преглеждаше, той започна да протяга ръце към гривните й, понеже тя се окичва като коледна елха и каза - ах, виждате ли го, кръвта вода не става, отсега посяга към златото. Каза, че нищо му нямало. На 9 месеца лежеше само по гръб и не можеше да се обърне по очи. Научи се да сяда на 10-11 месеца, пропълзя на на година и нещо, а проходи на година и 8. И все още има трудности. Водихме го на рехабилитация. Сега вече (на 3) се учи да тича, но много неестествено си върти краката. (Майка ми, детски лекар, неонатолог, твърди, че детето е имало проблеми при вътреутробното развитие. Апгар почти никога не бил отразен вярно, а неговият беше зле и майка ми ме увери, че в действителност е бил още по-зле.) Приемните страшно много го обичаха, но го държаха в бънджи, а той още не можеше да се обърне по очи. Както и в проходилка. Бяха допълнително му прецакали здравето. В бънджито той се мяташе като парцалена кукла, а приемната майка твърдеше, че видиш ли, сам се оттласквал от земята. Но много им беше мъчно за него като го взехме. Ядеше всичко със захар. Мляко отказваше. Аз му отрязах захарта. Не пиеше НИКАКВА вода. И до днес отказва и му наливам насила. Трудно пие като цяло. Вече казва 10-тина бебешки думи.

Момичета обръщам се към тези от вас,които са писали заявление за промяна в критериите,които сме посочили.Искам да го напиша вкъщи и да го носим в службата.Какви са всички други произходи,които мога да напиша и ако изключа напълно ромският ако пиша смесен това ще рече ли,че може някой да ме потърси?