Публикувана: 1 ян. 2016, 15:34 ч.
Последно мнение: 12 юни 2025, 10:48 ч.

Шеста тема на чакащите

582 652
5 451
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо някои хора не получават писма от техния местен офис на РДСП?
Какво означава да получите предложение за дете?
Какво означава да бъдеш вписан в регистъра за осиновяване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо някои хора не получават писма от техния местен офис на РДСП?
  
  При осиновяване регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), която е направила първоначалното вписване, уведомява осиновителите за изпращането на документи в посочените регионални дирекции в разрешението за осиновяване. Следователно получаването на писма от други регионални дирекции е възможно, но само вашият местен офис на РДСП е длъжен да ви пише, докато останалите писма са по желание.
- Какво означава да получите предложение за дете?
  
  Получаването на предложение за дете означава, че социалните служби са идентифицирали подходящо дете, което отговаря на критериите, заявени от осиновителите. Това предложение е първата стъпка към осиновяването на детето и обикновено води до среща с детето, където се установява взаимно съгласие и връзка между детето и бъдещите осиновители.
- Какво означава да бъдеш вписан в регистъра за осиновяване?
  
  Битието вписан в регистъра за осиновяване означава, че сте изразили желание и готовност да осиновите дете. Това ви позволява да бъдете включени в процеса на осиновяване и да получавате предложения за деца, които отговарят на вашите критерии за осиновители.
- Какво представлява процесът на осиновяване и какво е дело в контекста на осиновяването?
- Какво е значението на предложение за дете от приемно семейство или дом?

# 2 505 8 окт. 2019, 15:31 ч.

В градината...
Мнения: 16 079

Битката с предразсъдъците е много странна работа. Мислим си, че ги нямаме, даже упрекваме отстрани другите, но когато попаднем в ситуация, се оказва, че сме много предубедени. Чак не можем да се познаем. И най-трудното е да приемем себе си такива каквито сме, плод на едно общество, което ни е насадило предразсъдъци. А не да се борим със самите себе си и да се мъчим да ги изкореняваме. Защото, според мен, е невъзможно.
Да, можем да си създаваме нови гледни точки, да трупаме разностранен опит, но не и да променим нещо, което е станало част от личността ни.
И всичко това звучи много абстрактно за някой, който се оказва, че е нямал предразсъдъци, просто защото е нямал такова обкръжение или пък е живял в голям град, където проблемите са от друго естество и допирните точки на отделните социални групи граничат с нула.

# 2 506 8 окт. 2019, 16:00 ч.

Мнения: 921

Няма нужда от защита. Има нужда от осъзнаване и приемане.

# 2 507 8 окт. 2019, 17:21 ч.

Мнения: X

Гените не се влияят от цвета на кожата или от степента на образование на родителите. Затова като се избира се избира детето, не историята му, защото историята не е розова и най-вероятно не е пълна.

Проблемът с предразсъдъците към различен етнос идва според мен от това, че сме етноцентристко общество. Колко двойки сте видяли по улиците, които са смесени? Малко са. А тези, които са с арабин, африканец, турчин, тайландец директно се изнасят от етноцентристкото общество или пък се молят децата им да са с по-светла кожа и да са се метнали на белият родител, за да са поне малко приети от обществото като екзотични и хубави.

При осиновяването е същото. Когато се предложи дете със смесен или ромски произход, изборът който стои пред кандидат родителите е дали да станат интер-расово семейство с всичките коментари в лицето и зад гърба им или да си останат като другите. Труден избор е особено ако една от мечтите е да си имаш семейство като другите.

И това, което си мисля е, че тези които избират да са над днешните стереотипи на обществото са като тези, които преди 50 години са дръзвали да се разведат или преди 100 години да си намерят половинката през повече от 2 села от тяхното. Те са първопроходци и това, което днес е повод за предразсъдъци, може би трудности, може би срам, утре ще е норма. Няма как да се спре глобализацията. Revolving Hearts

Последна редакция: ср, 09 окт 2019, 14:44 от Анонимен

# 2 508 9 окт. 2019, 10:24 ч.

Колибите
Мнения: 375

Да не би да има нови правила във форума? Да се допускат анонимни мнения от нерегистрирани потребители?

# 2 509 9 окт. 2019, 13:41 ч.

Мнения: 17 405

Розмариня, и на мен не ми е комфортно, но реално всички ние сме анонимни - дали ще е опция "анонимен", която е позволено в някои теми или измислено име все сме анонимни. Никой не застава тук с истинското си име и местожителство.
Но си права. Редно е, всеки, който пише тук да се представи. Доколко достоверно ще е всичко няма как да знаем, разбира се, но така "анонимен" е още по-неприятно, все пак доста лични неща споделяме, макар и в публичен форум.

# 2 510 9 окт. 2019, 13:57 ч.

Колибите
Мнения: 375

Именно, без значение ми е кой стои зад публикацията, но така се обърквам - двама-трима анонимни като пишат и става мазало кой какво е искал да каже. Хубу де, само питах, че отдавна не бях влизала тук.

А освен това анонимните са без картинки и не са толкова пъстри и весели като нас.

# 2 511 9 окт. 2019, 14:35 ч.

Мнения: 17 405

Ми то и аз се обърках, че май станаха трима. Опознаваме се задочно, а така - човек с маска и не един, а цели трима маскирани.
Анонимни, свалете маските. Не е нужно да сте с истинските си имена, но моля, ползвайте си регистрациите тук. И псевдонимът върши работа.

# 2 512 9 окт. 2019, 14:46 ч.

Мнения: X

Ето така ще се подписвам, но ще си остана зад Анонимен, т.к. не искам да се чете в какви теми пиша и какво. Благодаря за разбирането.

# 2 513 10 окт. 2019, 14:19 ч.

Мнения: X

И аз ще продължа да пиша по този начин. Доводите ми са подобни на тези на другия Анонимен. Пиша отдавна, разказала съм нашата история достатъчно подробно. Освен това се маркирам цветово. Не мисля,
че някой може да ограничава правото ми да се представям по този начин, след като правилата на подфорума го позволяват.
Това, че останалите анонимни не правят необходимото да се разграничат и се появяват от нищото, без да знаем каква е тяхната история, не виждам защо трябва да рефлектира и върху мен. Смятам, че спазвам добрия тон, старая се да съм полезна и коректна. Ако наруша каквото и да е от правилата, модераторите знаят как да ме намерят.
Колкото до псевдонима... Каквото и име да си напиша, ако ползвам регистрацията си открито, написаното тук ще е достъпно при преглед на мненията ми. Не желая хора от други теми да имат достъп до написаното от мен тук. Не ме притеснява, че хората от тази тема ще четат другите ми мнения, а точно обратното.
Надявам се да бъда разбрана.
Ако за някой написаното е неприемливо, мога да спра да пиша и само да чета, както го правех преди, а и малко след първото осиновяване.

Според мен няма разлика дали се наричам "Анонимен" или "Барбарон", примерно. Какво ще промени "разкриването ми"? Нали по идея сме анонимни въобще във форума? Какво, ако мненията ми станат общодостъпни? Това ще промени ли историята ми, в частта и, свързана с темата? Не мисля.
Тогава поради каква причина трябва да съм с профила си?

# 2 514 10 окт. 2019, 15:22 ч.

Колибите
Мнения: 375

Аз не ви разпознавам лилава анонимна, но това е без значение.
Значението е лентичката ми.
А как можем и ние да пишем като анонимни?

Разбрах, прочетох впоследствие, че правилата на подфорума го позволяват. Това явно е нов момент, всъщност за него питах и можеше просто да ми го кажете вие, или който и да е друг. Да не изпадам в конфузии, се пак. Изложих са. Нищо, няма да ми е за първи път. Нито пък за последен, не се надявайте Laughing

Мир, сестри.

Последна редакция: чт, 10 окт 2019, 15:28 от Розмариня

# 2 515 10 окт. 2019, 15:30 ч.

В градината...
Мнения: 16 079

Аз пък съжалявам, че се изплеслах тук, а можеше да пиша във формат "анонимен". Така щях да си остана симпатична и блага душа.

# 2 516 10 окт. 2019, 16:11 ч.

Колибите
Мнения: 375

Цитат на: Анонимен в чт, 10 окт 2019, 16:05

Розмариня, преди да публикувате, отдолу има "Допълнителни опции", от които се отваря възможността да пуснете конкретното мнение като анонимен.
И аз намирам смисъла в двете слънчица у дома. И е без значение кой тук ме разпознава и кой не.
Преди време имаше отново поява на няколко анонимни паралелно с мен и тогава едно от момичетата предложи да се маркираме цветово, за да е възможно някакво разграничение на мненията. От тогава пиша така. Не знам какво имате предвид, казвайки, че не ме разпознавате, но няма значение.

Понеже вие пишете, че сте разпознаваема и пишете отдавна, пък и аз съм от отдвана, но не се сещам така по стила на писане коя сте.
Сега май ми проблясва някакъв блед спомен за тази дискусия за цветовото обзночавене...о-хохохо, преди динозаврите бе това:smile:.
Мерси за пояснението, модераторите също ми отговориха как става.

Последна редакция: чт, 10 окт 2019, 16:16 от Розмариня

# 2 517 10 окт. 2019, 16:36 ч.

В градината...
Мнения: 16 079

Не, ако пишех гадните неща, които чувствам под името "анонимен", нямаше да си очерня профилните име, с което много хора ме познават от 10 години.
Не че имам нещо против анонимните, нямах това предвид. Дори се изкушавам дали да не бъда още по-искрена, като си направя още един профил.
Защото, когато си до болка откровен, ставаш непопулярен.
Друго си е да пишеш колко безпроблемно е осиновяването и как пътят е осеян с рози. А че детето миришело или имало синьо петно на дупето и това много те е притеснило, никак не звучи като мнение на нормален форумец от бг.мама.

# 2 518 10 окт. 2019, 16:57 ч.

Мнения: 17 405

Мен също не ме притеснява дали някой от друг подфорум ще ми гледа профила и ще прочете и тези ми мнения. Нито се срамувам, че съм осиновила, нито се крия. Който чете и пише и в други подфоруми е установил, че има доста деца, които не са осиновени, но пак родителството не е само рози. Така, че не се страхувам да споделям и за проблемите с осиновените ми деца. Надявам се, че това няма да уплаши или разколебае някой, който още не е осиновил, а по-скоро ще го подготви, че понякога се случва и това, да има някакви проблеми - с развитието на детето, са адаптацията, с привързаността, с поведението, със средата или приемането на детето от околните.
Да са ни живи и здрави децата. Да сме и ние живи и здрави да ги отгледаме и да им се радваме.
Успех на чакащите скоро да срещнат детенцето си.

# 2 519 10 окт. 2019, 18:09 ч.

Мнения: X

Перуника, не мисля, че си си "очернила" името. Смятам, че споделяйки болката си, намери повече подкрепа, отколкото неразбиране. Откровеността ти е полезна, както за кандидатите, така и за вече осиновилите, които имат някакви притеснения. Ако си обърнала внимание, аз също споделих, че приемането при второто ни дете не се получава както с първото. Не изпитвам негативни чувства, но определено нещата се получават по-бавно и трудно. Това е истината. Ако нещата бяха по-тежки, бих ги споделила. В крайна сметка няма какво да ме притеснява... Анонимна съм. Wink

Не съм анонимна заради това, обаче.
Сега се разрових и се оказва, че съм се разписала в темата през януари миналата година, а пиша в лилаво от юни. Но все като анонимен. Така че причината да съм инкогнито не е проблема с второто дете, което е у дома от половин година. Така започнах, така продължавам.

Скрит текст:

Колкото до синьото петно... Накара ме да се замисля, че подобно имаше някое близко дете... категорично биологично и родА... само дето не мога да се сетя кое...
Коментираше се нещо подобно и при една от срещите с приемната и социалната на дъщеря ни... как при определен етнос имало някакво петно... пък бебето нямало... значи не било от етноса... нищо не разбрах, честно казано.

Мама Ру, ако се притеснявахме или срамувахме от осиновяването, нямаше да го предприемем. Както неведнъж съм казвала, няма човек около нас, който да не знае, че децата ни не са наши биологични. Като казвам "около нас" далеч не визирам само близкото ни обкръжение. Аз работя сред (и с) изключително много хора, мъжът ми - също. Живеем в голям град и имаме много познати. Не съм опитвала дори, да заблудя когото и да е, че без да съм била бременна, съм родила едно 8-месечно, а после - и 5-месечно дете.
Това не значи, че имам желание хора, които познавам лично по друга линия и извън форума, но които не са от гореспоменатото широко обкръжение, да се ровят в тази съкровена част от живота ми.
По същия начин, когато срещна човек, когото не съм виждала повече от 5 или 10 години и този човек каже, че синът ни има моите очи или малката ми е одрала кожата, примерно, замълчавам и не коментирам, че нямаме кръвна връзка. Онзи ден една виртуална позната ми каза, че "ми сваля шапка" как "съм ги родила набързо тия две деца". Замълчах. Нито отрекох, нито потвърдих. Не смятам, че направеното от нас е знаме, което трябва да развяваме. Който знае, знае. Има хора, на които съм казала, даже и да не са знаели, защото не сме се виждали отдавна. Така съм преценила. При други просто съм замълчала. Въпрос на усещане. Ако ще и някой да го приема за предразсъдък. Не крия, не се срамувам. Просто не смятам, че втората дума, с която трябва да представям децата си, след имената им, е "осиновен/а". Това е реалност, която не ме притеснява, но не считам за нужно излишно да я афиширам пред непознати или случайни такива.
Което моля да не се възприема като намек, че не-анонимните демонстрират показност. Всеки решава как да се изяви, според правилата, разбира се.
Колкото до полезността, тя пак не се влияе от името, под което публикуваме. Твоите постове биха били пак толкова полезни, ако ще и да беше анонимна. И това не е комплимент. Неведнъж съм изразявала подобно мнение за написаното от теб.
Ако моите постове са били полезни за някого, то едва ли той е бил впечатлен от липсата на ник-нейм.

Препоръчани теми

Седма тема на чакащите

429
Осиновители

Зимата настъпва вече с голямата надежда за мъничко човече - Бъдещи мами 35+

740
Искам бебе

Дядо Коледа е на вратата и носи две чертички в торбата - мами 35+

737
Искам бебе

На море 2019/20 г. северно от Каварна

Причина:

Причина: