Шеста тема на чакащите

  • 503 682
  • 5 021
  •   1
Отговори
# 2 700
  • Мнения: X
GreenEta, това, което на мен ми прави впечатление и в двете ти изказвания е притеснението осиновеното дете да не причини дискомфорт на останалите членове на семейството. Задай си въпроса биха ли те спохождали същите мисли, ако очакваше второ биологично дете. И тогава подай документите.
За мен като цяло са трудно разбираеми причини като тази, че трябва да имаш до определен брой деца. Па момче, па момиче, па еди колко си родни, па еди колко си осиновени. То и аз исках да имам 3, ама ей на, засега нямам нито едно. Едно е нещо да го виждаш съвсем имагинерно, друго е да имаш ясна идея как точно ще се съвместяват нещата, така че хем вълкът сит, хем агнето цяло.

# 2 701
  • Мнения: 298
Ами и да го виждаш, и да не, когато се случи на практика, винаги е мноооого различно. И колкото и да си бил "подготвен", пак си неподготвен за това, с което ще се сблъскаш. Дори и да си попаднал на най-прекрасното, абсолютно идеално в очите на другите дете, което обаче по ред причини може да натиска при теб едни бутончета и да те качва на черешата. И не, не ми казвайте, че и с биологичното е така, защото то си е ваше и там няма кого да обвинявате, че видиш ли било такова или онакова и да си мислиш, ако бях направил така, а не онака....Така че ако човек има и най-малките колебания и съмнения дали иска да го направи, е по-добре въобще да не се захваща. Лично мнение.

# 2 702
  • В градината...
  • Мнения: 15 928
Алфиетка, имам чувството, че преминаваме през едно и също. Дано не съм права.

# 2 703
  • Мнения: 335
GreenEtta, страховете на всеки човек са различни и всички са напълно нормални. Важно е да се опитваме да ги преодолеем и да си дадем сметка с кои от тях може да се справим и с кои не. Същото е с предразсъдъците ни, в случая по отношение на осиновяването. Считам, че освен споделянето тук, личните срещи с кандидат-осиновители и родители, които вече са минали през всичко това, биха ти били изключително полезно и много биха ти помогнали да вземеш правилно за вас решение.
Мога да ти препоръчам още няколко книги с истории за осиновяването, една от които е и нашата.

Нещото, което най-силно ми направи впечатление в това, което си написала е дали, ако детето което осиновите се разболее, ще се отрази на биологичното ви дете? Преди да забременееш задавала ли си си въпроса дали ако второто ви дете (биологично) се разболее, ще се отрази на първото. Ако не си, е добре да поработиш върху това и приемеш осиновяването като начин да имаш още едно "собствено" дете. Тази дума не я харесвам, защото дори да родим децата си, те не са наша собственост. Може да прочетете откъса
Цитат
"Вашите деца не са ваши деца"
от поемата "On Children" на Халил Джубран, много полезни думи за всички родители.
Не зависимо по какъв начин едно дете е станало част от семейството, то появата му ще се отрази на всички членове на семейството и грижите, любовта, възпитанието и въобще всичко, което се отнася до едно дете, следва да са еднакви. Преди да осиновим детето си, се страхувах дали въобще ще обикна детето си и дали ще съумея да го обикна толкова, колкото обичам племенниците си и то особено една от тях, с която имам много силна връзка. Страховете ми се оказаха неоснователни. Сега чакайки предложение за второто си дете, не се страхувам, че няма да го обикна, страхувам се да не правя разлика между двете. Този страх изпитват всички родители, които очакват второ дете. Една приятелка с две деца ми каза, че не обича децата си повече или по-малко едно от друго, но ги обича по различен начин, заради това че са различни индивиди и всеки един от тях си има своите качества и с различни неща докосва хората, около себе си.
Осиновяването, макар съпроводено с много страхове, следва да е осъзнато решение и да се подхожда към него през емоциите на децата, а не през емоциите на възрастните.

Последна редакция: ср, 22 яну 2020, 11:04 от geni_stil

# 2 704
  • Мнения: 106
Аз пък бях сигурна че мога да обичам осиновено дете като родно още преди да имам образ пред очите си.Не зная как се обича родно и затова го обичам с цялото си сърце.А вчера като я видях с 40градуса температура,трепереща и замаяна -за ме света свършваше.Днес е добре и аз съм благодарна за това.

# 2 705
  • Мнения: 11
Искам да ви се похваля. Тази сутрин получих ПИСМОТО, направо не можех да повярвам и не знам как ще дочакам до срещата следващата седмица(тогава ни е срещата Simple Smile ). Снощи се прибрах късно и намерих известието от пощата и цяла нощ не можех да спя от притеснение да не се окаже за нещо друго.

# 2 706
  • Мнения: 11 737
Есма, честито. От сърце ти пожелавам да е твоето детенце, но и непоискан съвет - мъничко се успокой.

# 2 707
  • Мнения: X
Честито, Есма. Дадоха ли ти някаква информация за детенцето? И всъщност каква информация дават в писмото?

# 2 708
  • Мнения: 6 166
По GDPR пол и години само.

# 2 709
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 654
По GDPR пол и години само.
При мен имаше само дата на раждане и пол.
По телефона също не ми казаха името му.

# 2 710
  • София
  • Мнения: 621
Искам да ви се похваля. Тази сутрин получих ПИСМОТО, направо не можех да повярвам и не знам как ще дочакам до срещата следващата седмица(тогава ни е срещата Simple Smile ). Снощи се прибрах късно и намерих известието от пощата и цяла нощ не можех да спя от притеснение да не се окаже за нещо друго.
[/quote
От сърце Ви пожелавам това да се окаже Вашето детенце! Успех!

# 2 711
  • Мнения: 11
Информацията, която имам е само на територията на кое РДСП е, пол и възраст. Детенцето е във Варна, девойка на 5 месеца. Не съм се и надявала на толкова малко, въпреки че изискванията ни са най-вече за възраст.
Мама Ру, вече съм леко по-спокойно, понеже най-много ме ужасяваше абсолютното незнание дали ще ни се обадят утре или следващата година по това време.

# 2 712
  • Мнения: X
Обмислях да пиша ли или да не пиша, но т.к. тази тема ми даде много реших да пиша.
Всеки път като пишете някой, че си е харесал предложеното детенце и завиждах. Дори не малко. Направо си мислех - ето, виж, всички други си имат детенце, а моето къде е.

Накрая в най-неподходящия подходящ момент дойде и моят ред. Чаках го две години това детенце. Ходя да си го виждам всеки ден и от ден на ден виждам колко много прилича на родата ни. Хем страхливо, хем ревливо, хем инатливо, хем красиво, хем интелигентно. Даже и поплаква по малко. Все едно е от родата ни.

За протокола - детето е на 3 г., момче. 9 месеца след вписването ми като самостоятелен осиновител получих предложение за детенце, но го отказах. Година и три месеца след това получих второто предложение. Отначало се стреснах, че е от ромски произход. Въпреки това реших да го видя с отворени очи. И това, което видях е едно сладко малко детенце.

Говорих с роднини и приятели. Някои ми казаха, че детенцето си е детенце, други ми казаха, че на мое място биха го отказали да си търся бяло дете. Консултирах се и с астролози. Те казаха, че това дете и аз сме тук, за да сме семейство. Освен това имах два много ясни съня. Единият беше на Коледа. Тогава сънувах, че съм на гише за чек ин в самолет и ми проверяват документите дали всичко е там. Някаква огромна папка беше. Потвърдиха че да и ми казаха, че "мога да излитам". Зад мен имаше майка с деца. Тя не знам какво правеше там, но самолета беше за мен само. Други пътници нямаше. Като потвърдиха, чух че зад мен едно момче се отдели от майка си и ми каза: "Аз искам при мама да стоя". Дойде при мен и ме хвана за ръката. Вторият сън беше на Нова година, на следващия ден. Тогава си написах желанията за тази година и естествено си поисках момченцето от моя сън да дойде. И в този ден си гледах за мъжки имена насам натам и си спомням като прочетох едни стари имена си помислих: Кой ли ще си кръсти детето с такова странно име. Същата вечер сънувах, че детето ми казва в съня: Аз имам такова име. Събудих се. Препотих се няколко пъти. Няколко дни след това са ме харесали за майка на детето, на което казах да. По всички правила и критерии, амбиции и суети, би трябвало да кажа не на детето, но като отидох, като го видях се оказа, че трябва да кажа не на моите предразсъдъци и на всички роднини и приятели, които ме посъветваха да гледам произхода, а не детето пред мен.

Сега си стоя вкъщи, чакам си делото и си имам хубави проблеми: на какви шарки да е килимчето за игра.

# 2 713
  • Мнения: X
Анонимна, много мил разаказ Heart Eyes
Пожелавам много игри на килимчето и много, много щастие.
Аз бях сънувала едно момченце усмихнато преди доста време. Но рядко ме спохождат такива пророчески сънища с деца.

# 2 714
  • Мнения: 250
Есма 12 един въпрос след колко време получи това писмо?

Общи условия

Активация на акаунт