Шеста тема на чакащите

2013 осиновихме едновременно с друго семейство. Те бяха чакали 1-2 месеца, но без никакви претенции относно пол и етнос и са допускали и две деца. Получават едновременно две предложения от две дирекции за общо три деца, осиновяват и трите. Аз бях чакала 2 години без няколко дни, но имах предпочитания за пол и етнос, което силно намаляваше шансовете ми.
В момента има много по-малко деца в регистрите, особено в групата под 3г. затова се чака повече дори и без предпочитания.

Ние искахме дете от 2 до 4 години. Затова ни се обадиха след 3 месеца. Има ли и друг с такова изискване за възрастта към момента?

Аз съм с такова изискване в момента, вкл. искам две деца на възраст между две и четири години. Прави ми впечатление, че всичко върви много бавно, а пък за курсовете за осиновители направо не ми се говори. Впрочем, какво мнение имате Вие за тези курсове? Вариантите за провеждането им, присъствено, неприсъствено, индивидуални, лични срещи, пълен ужас за работещи от 09.00 до 17.30 ч. хора, според мен.

Ами аз много исках детенце и нищо от тези неща не ми беше съществен проблем. Просто за курсовете взех отпуск, а за срещите излизах от работа, а ако щеше да отнеме повече време - пак отпуск и го ползвах на часове. Бях се разбрала с шефовете и нямах абсолютно никакви проблеми или трудности. Напротив - всички ме подкрепяха и помагаха.
Самите курсове са полезни, когато се водят от хора с реален опит. При мен първия път курсът беше разбиващ - изключително емоционално изживяване. Имаше казуси, реални истории, упражнения, които имаха за цел да ни накарат да почувстваме как се чувства другия в ситуацията (детето главно). Втория път беше доста по-формално и съответно по-малко полезно.

Момичета,ние чакаме около 6месеца за обаждане!Мисля,че нашето приемущество (можеше и да е недостатък) беше,че ние писахме две биологично свързани деца. Казаха ни,че по принцип в България повечето осиновяват по едно,в последствие може още едно,не не наведнъж.За възраст бяхме писали 2-5,но социалните предложиха да разширим малко критерия и писахме 1-5 години,без предпочитание за пол и произход.Не се отказвайте,има деца,които чакат дом.Жалкото е,че понякога чакат за реинтеграция с родителите и така децата губят време.Нашитедеца е можело да бъдат осиновени отдавна(чакали сме се!),но поради факта,че родителите отлагат подписването на документите,че се отказват децата остават в системата...много тъжно.
Прегледайте пак критериите и вижте дали можете да направите малък компромис някъде.Успех!

Ние сме много доволни от курса за осиновители. Абсолютно и на 99,99 % ни подготви за това, което се случи после ...
Курса се проведе в 2 поредни съботи и недели цяла група, а отделно преди това бяхме на индивидуални разговори с психолог, за да разкажем за себе си и за нашето семейство.

Много е малък този диапазон за две деца от 2 до 4 години. На практика едва ли ще имате две предложения от различни дирекции едновременно, но намалявате шансовете за братя/ сестри, освен ако не са близнаци, защото може да има две деца, но едното да не се вмества в посочената възрастова рамка. Помислете над това.
Моят съвет е да посочите 1 дете или близнаци от 2 до 4 години или две деца с роднинска връзка, но в по широк възрастов диапазон. В противен случай, ако едното дете е на 2 г, а другото на 5-6 то няма да ви ги предложат.

Здравейте, мами!
Има ли майки във  Варна с деца под 6години,които биха искали да се срещнат с нас и нашите деца,?Курсовете ни бяха онлайн миналата година и за съжаление не можахме да създадем никакви контакти с други  осиновяващи и сега сме нагазили в дълбоките води,а и нямаме други деца за игра.😔😔😔

Излизайте по площадки, по паркове и постепенно ще си намерите подходяща компания - както за децата, така и за вас. Не търсете непременно осиновители/осиновени. Ако имате нужда от подкрепата на хора, които са минали по този път, попитайте дали във Варна няма групи за подкрепа на осиновители. В Русе има  такава, която се събира веднъж месечно. На мен лично ми беше много полезна, а и създадох много приятелства. Бърза и лека адаптация!

Споделям ви тук, защото от вчера ми е мъчно. Преди време ви бях писала за това как една случителка в дома, в който беше детето ми е отишла в мое отсъствие да си контактува с детето ми, да разпитва за него, да издава подробности около травмата в живота му. Така, написах на тази жена, че не желая да се доближава дори до детето ми след това, което е направила. Написах и писмо до закрила на детето. От там ми писаха, че са препратили сигнала до прокуратурата, т.к. наистина и де факто има нарушение на закона.

Викна ме полицайка вчера да дам показания. Още с влизането ми каза, че никакво престъпление не вижда. Тя била говорила с тази жена и тя била уплашена... Значи, моето дете се напиква по мин 5 пъти на ден. Вчера от вечерята в 6 докато си легне в 9 сменихме 3 чифта гащи, една пижама и спалното бельо. Детето поне месец беше с кошмари - буди се нощем, проверява дали е заключена входната врата, за да не го вземат докато спи. Срещу мен се бунтуваше, дори и физически. Хайде пак на психиатри, психолози .. обаче тази жена била притеснена и видиш ли уау. Престъпление няма.

Уж аз трябва да си продиктувам показанията, тя ме питаше. И си записваше каквото си иска. Буквално фактически неверни неща. На няколко пъти я поправях, защото просто беше отвратително невярно написаното. Аз й казвам, че тази жена е казала пред детето и на организаторите, че до преди няколко месеца е бил в дом за дете, че на детето това е нанесло видимо травма, а на организаторите на лятното училище не им бях казала .. тя пише, че аз не съм казала на детето и не желая да му се казва. Ми не, казала съм му. Като за годините му. Това не значи, че някоя си никаквица в живота му може да се появи и да му припомня за преди, когато е бил без дом и без майка.

Накрая тази полицайка така "приятелски" ми каза, че в тинейджърството се отключвал гена. Това сега било нищо. После щяло да дойдат големите проблеми. Бягали от вкъщи, крадяли.

Казвам ви - седя, мигам на парцали и не мога да повярвам какво чуват ушите ми. Значи такива "доброжелатели" като тая жена не са проблема, генът бил. А това, че тази жена работи с деца за осиновяване с години и ТРЯБВА много добре да знае какво да не приказва. Това - не било нищо. Тя щяла да си поговори с нея. Мерси, няма нужда.

Единствено, не мога да разбера едно. Тази полицайка ме накара да напиша в показанията къде точно ходи детето на детска градина. Дали твърде много обръщам внимание на този детайл или ще се опитва някой да довърши травмите към детето ми в детската му градина. Аз едвам намерих място, където да се държат адекватно спрямо особеностите в поведението му (поне за сега). Въобще не искам някой злобен да ми внася драмите си в детската градина на детето.

Аз не бих подписала протокола при полицайката и бих подала сигнал по-нагоре, че е предубедена и не е на страната на закона. Жалба в прокуратурата мисля, че трябва да се подаде, тъй като де факто имаме престъпление - злоупотреба с тайната на осиновяване, станала достояние на служителката поради служебното й положение (лелята  от дома). Ограничителна заповед също така да не се доближава до детето, домът му и детската градина. Също така бих казала на Директорката на детската градина, че е дете в риск и бих обяснила ситуацията, за да не се повторят нежеланите контакти. С документи от психолога бих завела гражданско дело срещу служителката от дома за неправомерно оповестяване на тайната на осиновяването и нанасяне на психически и емоционални травми на детето.
Полицайката може и да не е наясно, но един адвокат бързо ще й обясни, че едно е родителят да каже на детето, че е осиновено и колко и какво точно според възрастта и ситуацията и съвсем друго е външен човек да злоупотреби и да разгласи тази тайна дори и само пред детето. Второто е престъпление по смисъла на закона и подлежи на 6м затвор или 5000лв глоба.
Обърни се непременно към адвокат.

Едно се чудя, защо никой не ангажира адвокат при подобни проблеми...
Не че нещо....

Най-логичната стъпка, но и там трябва да попаднеш на запознат с материята.

А е много трудно да намериш запознат с материята ...

Обаче АСП имат юристкунсулт, към който също можем да се обърнем за консултация и насоки, още повече че в случая става дума за техен служител и дете, което все още дори може да е под наблюдение на ОЗД.