Шеста тема на чакащите

beach_please, следвай убежденията си. Те няма как да се пречупят или променят. Постави критерии, които сметнеш за добре, пък макар и това да означава дълго чакане. Няма такова нещо като някой да е напълно готов за осиновяване. Ако някой го твърди на 100%, за мен е неискрен. Отстоявай си позицията, защото това ще ти даде стабилност за в бъдеще. Да, естествено, че са важни гените. И да, ще ги виждаш след време, щеш не щеш, но въпросът е в гледната точка. Ако не можеш да я промениш /което според мен е изключително трудно, почти невъзможно/, то следвай не това, което се коментира по форуми или на курса или от близки и познати. Следвай сърцето си. Тук не смятам, че в тази насока ще получиш безпристрастен съвет, защото всеки пише от позицията на осиновител и все едно обиждаш неговото дете. Усещам нагнетеното отношение. Не очаквай отговор, който ще бъде адекватен за теб.

Човек трябва да отстоява позициите си, защото той най-добре познава себе си и средата си. Ако не може нещо да приеме, по-добре да е честен със себе си първо. Гените са си гени. Те не са само цвят на кожата и очите. Но ако само това е важно на човек, ако не е готов да приеме детето такова, каквото е - умно/ глупаво, талантливо/ неталантливо, буйно и кротко не знам дали е готов да бъде родител. А и не всичко си личи отначало. Аз съм наследила от майка си и нейния род проблемни стави. Малшанс. Това също са гени и разбрах, че съм ги наследила чак, когато започнаха да се обаждат.
В никакъв случай обаче и човек не трябва да тръгва срещу себе си и да прави компромиси, на което не е готов. По-добре да обмисли какво може да приеме и какво не може и ясно да го каже, а след това да е готов да чака колкото е нужно.

Когато категорично махнах от изискванията си ромския етнос, тогава се случиха нещата при нас. Това с ромските черти е относително, кой ги вижда и кой не. Ако не сте сигурна, просто го напишете, че не искате. Ако е писано, ще стане.

Бийч, аз имах притеснения като твоите.. дали няма да му се подиграват за тена... ами, подиграват му се за какво ли не, но не и за тена. Сина ми е в първи клас, с нас е от почти 6 години. Децата винаги ще намерят за какво да се закачат, да се подиграват...
Моя е с характер, не казвам ген, а характер. Ами обичам си го, мой си е. Имаме драми, но всичко преминава.

Знаете ли, много, много мислих тия дни.
Прочетох целия подфорум за осиновяване. Всички стари теми. Разбирам защо темата за етноса е толкова докачлива, Бога ми, ако и аз имам дете с ромски произход, по същия начин ще реагирам, наистина.
Много мислих и върху себе си. Върху наистина много дълбо вкоренените предразсъдъци. Те са набивани, набивани години наред в главите ни. Трудно е да избягам от тях, колкото и да осъзнавам, че са глупави.
Освен тях, голяма част от страховете са по-скоро насочени към мен самата. Дали аз ще се справя? Мога ли да бъда достатъчно толерантна? Ще бъда ли добър родител?
Въпрос колко силно искам да бъда майка не си задавам. Там съм убедена. Не спирам да мисля за това.
Вероятно напълно ще махна произхода. Казано накратко, след цялото мислене. За съпруга ми няма никакво значение, той не е расъл в България и няма тези предразсъдъци. Невероятно широко-скроен е и му се възхищавам много.
Благодаря на всяка една от вас, която отдели от времето си за мен. Наистина го оценявам и ви моля да приемете моите изказвания като част от пътя, който имам да извървя, а не като лична нападка ❤️

"Дали ще бъда достатъчно толерантна?". Замисли се над това изречение само. За мен в него е отговорът. Не можеш да бъдеш толерантен към детето си.

За мен пък отговора е да си задаваш въпроси.

Аз дете съм нямала до сега, казах го ясно. На всичко ще се уча тепърва. А толерантността написах във връзка с произхода, като визирам единствено периода на попълване на документите и взимане на решение дали казваме ДА на някое детенце. От там нататък, то ще е мое. Толерантността тогава не стои като въпрос, но другите неща, да.

Perunika, ти наистина ли пристъпи към осиновяването с абсолютно отворено сърце и не се колебаеше, не се луташе, не си задаваше въпроси?

Естествено е, че детето което ще осиновиш ще е твоето специално, единствено и неповторимо. В този ред на мисли нормално е не всички имащи нужда от родители деца на теб да ти се понравят и да поискаш да станат твои. И въпросите които си задаваш са нормални. Чувала съм за случаи с разсиновяване точно от родители, които не са си задавали въпроси предварително. Успех на всички поели по този нелек но водещ към щастието път желая.

Чета, чета и рекох да попиша...

Аз пристъпих към идеята за осиновяване с тотално отворено сърце.
Да припомня - имам една биологична дъщеря. Роди се с болно сърце и минах през ада с нея - вече е добре, но това събитие остави дълбоки травми в погребаното ми подсъзнание. Те изплуват вече, и аз ходя на терапия, за да се справя със себе си...

Най-страшното е, че децата ми го отнасят без да са виновни... То това беше и спусъка да тръгна на терапия.

На фона на всичко това си взехме и едно невероятно слънчево момченце - от смесен произход - знаят се и БМ и ББ. Той е чудесен. НО! В него винаги ще живее травмата от изоставянето му... И аз и ММ сме хората, които да му помагат да минава през тези състояния, да го подкрепят и обичат. А когато си уморен, емоционално нестабилен и ти самият се нуждаеш от спешна подкрепа - става мнооооооого трудно ти да подкрепяш - не можеш да дадеш нещо,  което ти самият нямаш....

Хора - това е адски трудно нещо! Особено, когато човек не е преодолял собствените си травми, вкл. и такава от изоставяне - не съм осиновена, но ме оставиха да се самоотглеждам, третираха ме като възрастен човек, както и като партньор (в емоционално отношение). Нямах възможност да бъда дете... И това ми пречи сега.. Пречи ми да съм пълноценен родител и партньор, и човек като цяло...

Розовият балон, в който масово хората си представят актът на осиновяване се спука и в моите розови очила. Имах непреодолима нужда да "спася дете", да му дам "дом и семейство и цялата си любов". И го правя. Той е мой син и нищо не е в състояние да ме убеди, че не е... Всеки ден виждам себе си в него - той е същият като мен. Но това е, защото аз съм майка му. Той се учи от мен - от думите, интонацията, движенията, мимиките, словореда ми...

С цялата тази тирада исках да кажа, че произходът на един човек има значение, но е далеч от най-важното...
Най-важното е ти като майка какво очакваш. Другото също много важно е да се постараеш да получиш максимален обем от информация, който да обработиш и да се "подготвиш" какво те очаква- не става на 100%, но и на 50% да успееш - е огромен успех и спестява много време и пари за терапия

Ние у дома имаме и друг проблем. Дъщеря ми е доста разбираща, умничка, проговори рано, с тоалетната се научи от раз, спи спокойно и винаги е било така.. И направихме адската грешка да проектираме очакванията от нея, върху малката душичка... Не сме нанесли огромни щети - пу-пу... И все пак, направихме тази грешка - и двамата и ми тежи...

Много ще се радвам, ако поне един човек почерпи нещо полезно за себе си от този чаршаф, но по природа съм си многословна... Извинете!

Късмет, успех и хубав ден!!!

beach_please, не мисля, че ме разбра.

Ще се опитам да обясня още веднъж. Проблемът не е в това, че моето дете е от ромски произход и затова видите ли, реагирам.

Проблемът е, че ако някой изобщо смята, допуска и чувства, че има нисши и висши гени и те предопределят живота, характера, поведението на някого, то този човек НЕ БИВА изобщо да си помисля да осиновява когото и да било. Защото идеята, че моите гени са ОК, а на онези там са ромски, бели, ама от нисша прослойка и т.н. и това е, което ще създава проблеми в развитието и живота на едно дете е много, ама много лоша идея. Малко прилича на мисленето на онзи дребен човек с тънките мустачки, който изтреби милиони, защото не са от арийската раса. Отделно, че всъщност никой от нас не знае почти нищо за гените на осиновеното дете. Да не говорим, че не знаем почти нищо за собствените си гени... Но при такова мислене само си представете какво ще се случи при първите проблеми, които се появят! А те ще се появят независимо за кое дете става дума и какъв му е произходът /тук имам предвид дали детето е осиновено или родено/. И какво ще бъде обяснението за проблемите...

И не, не казвам всичко това за да изтъкна колко аз съм отворена и широкоскроена. Нищо подобно! Може даже да се прочете назад колко аз бях стресирана, когато срещнах сина си. Да, в интерес на истината не беше точно произходът му това, което ме уплаши. По-скоро аз очаквах, че както тук съм чела, като го видя моето дете и изведнъж ще го "позная", че е моето. А изобщо не изпитах това. Тогава беше просто едно дете. И аз в онзи момент на първите срещи не изпитвах нищо към него. Нищо. Дори не знам дали го харесвах. И добре, че не попаднах в капана на очакванията. Защото сега го обичам с цялото си сърце и съм благодарна за всеки миг с него. Да ми е здрав само; ще се справим с всичко.

Tanya, точно това имах предвид, като написах, че толерантност към детето ти избощо няма как да се вместят в едно изречение.
Изначално нагласата е грешна.

Разбрах ви. Благодаря.
Аз не съм расист. И изобщо не смятам, че някой е повече човек от друг в никакъв случай. От страна на гените и нисшия бял произход аз лично визирам по-скоро неща, които се унаслядяват като например алкохолизма. Ние го имаме лично и в семейството си. Отделно дете, родено от такива българи може да е било при абсолютно непроследена бременност, в застрашаващи плода условия по време на бременността и т.н. Изобщо нямам предвид, че ако е от ромски произход или българче ама от такива хора, ще е по-малко човек. Въобще не вярвам в това.

Бийч, като осиновител на дете от български произход и от родители алкохолици, заявявам, че алкохолизмът не се унаследява просто по генетичен път. Съжителството с пушач или алкохолик не те прави зависим също. Дядовците ми са обичали да си пийват, но родителите ми, техните братя и сестри - не пият и не пушат. Моята дъщеря също има непоносимост към алкохол и цигари, дори ми се кара, ако си позволя чаша бира лятото. Това я плаши, добре знае историята си и последствията, които алкохолът нанася. Да, ментално също дава отражение.
Не смятам обаче, че тук проблемът е в етноса и ако детето е от ромски или смесен произход, то БМ е следила бременността си и се е грижила за бебето, което ще остави. Ромите се грижат за бременните си жени и снахи и ходят платено на лекар, но само ако си искат бебето. Та съм далеч от мисълта, че неосигурена жена ще следи бременност и ще плаща.

Здравейте,подновявам документите за осиновяване. Срока за издаване на заповедта ми е 13.02., тъй като е неделя социалната работничка ми каза, че ще я пусне с дата 14.02. Някой да е бил в подобна ситуация? Притеснявам се да не изпусна срока.