Шеста тема на чакащите

lianik дано това е Вашето дете! Би ли споделила какви са Ви изискванията?

Ами като на повечето от Вас сигурно. Дете от 0 до 2 г.(в началото бях писала до 3, но се съобразих с желанието на кандидат-таткото и при подаване на документите намалих на до 2г.).Произход предпочитан български,неизвестен или неуточнен, може и смесен между турски/Български/ромски и добавихме най-любимата ни фраза за всички нас момичета(поне в докладите.Сигурно на социалните им е омръзнало да го четат)"без видими външни белези на ромския етнос(тоест да не е  много черно). Имам позната която осинови сама.Детето е прекрасно и много красиво, но моята позната е беличка като сняг, а детето е много мургаво.Направо са контрасни. Детето е прекрасно, в това спор няма и майката си го гледа чудесно,но не искам, чак такава разлика,особено ако смятам да живея в България.Няма какво да се лъжем - Независимо от това,че хиляди българи са по-чужбина,глупавият ни манталитет да се делим по етнически признак-цвят на кожата е странно загнезден в ежедневието ни.Така, че нямам избор.Аз също съм доста бяла и светла.Не потъмнявам дори от слънцето.Ставам като домат,обелвам се и после айде пак съм си бяла. Други критерии -Здраво, тоест без някакви фрапиращи болести. Полът за нас е без значение.Искаше ми се да пиша не само едно дете ,а и две деца,но решихме,че е по-добре да започнем с едно, а за по-нататък каквото дойде .Общо взето е това в най-кратки краски.Истината е че днес няма толкова българи,които да изоставят децата си както е било някога.Но кой знае.

Пролетина,
Имахте ли вече предложение за детенце. Доколкото си спомням чакате от края на 2015.

И за нас чакането продължава. 

И ние чакаме четвърти месец. Дано зарадваме детенце възможно по-бързо.

rianna до момента нямаме нито едно предложение. Чакаме от края на декември 2015 г. Дано дочакаме, защото мъжът ми е категоричен, че втори път документи няма да подадем, за него срок над 2 г. при положение, че постоянно се повтаря, че има много изоставени деца е подигравка с кандидат-осиновителите.

Дано скоро получите предложение. Може би наистина нещата се случват, когато трябва, но чакането тежи, когато искаш да дадеш семейство на детенце. Може би е и до късмет. Трудно е да си го обясним. По мои наблюдения и разговори в повечето случаи се разглеждат кандидатите по хронологичен ред, а после по очакванията им за детенце. В други случаи водещи били очакванията. И аз мислих, че ще ни се обадят бързо, защото след направени промени имаме само очакване за възраст на детенцето до 4 години. Очакваме.

И аз вече не знам дали разглеждат по ред или спрямо изискванията. И да, "завиждам" благородно и се чудя защо все още сме сред чакащите.

Момичета, за мое огромно съжаление, не за огромна моя болка, ще откажем, предложеното ни дете.
Трудно ми е дори да го пиша в този момент, а още по -трудно ми е отказът , който ще направя. Но не ни е било писано с нея . Вчера на цялото това вълнение, покрай това първо писмо и дали ще се харесаме, дали ще я вземем, какво да правим, разбрах, че се налага да ми направят операция, от което  става ясно, че няма на къде. Ще се наложи да чакам. Отново. Което е голяма мъка за мен, но ще се наложи и това да преживея. Дано тя да намери по добри и още повече обичащи я родители. Подготвям се психически за операцията. Имам чувството, че дори искам да мине по бързо, за да съм готова и възстановена, когато отново дойде време да се видя отразена в очите на едно дете.
Благодаря Ви, че ВИ ИМА.МОЖЕ ДА СМЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ КАТО ХОРА И ЛИЧНОСТИ, НО СМЕ ЗАЕДНО,СПОДЕЛЯМЕ,ТРЕВОЖИМ СЕ,ДОРИ СЕ ЯДОСВАМЕ ЕДНА НА ДРУГА,НО ВСЕ ПАК НАЛИ ЗА ТОВА СА ПРИЯТЕЛИТЕ. ДА НИ КРИТИКУВАТ,ПОМАГАТ И ПОДДЪРЖАТ,КОГАТО НИ Е НАЙ-ЗЛЕ.

lianik, решението дали ще осиновите дете или не си е изцяло ваше. Не е нужно да се оправдавате и да очаквате критики или одобрение от други хора за това. Когато ние осиновихме близнаците вече знаехме, че съм бременна. Това беше нашето решение. Но никой не можеше да предвиди, че ще имам изключително тежка и проблемна бременност. Няма да крия- имало е моменти, в които сме били безсилни да се справим с близнаците. Те имаха доста сериозно изоставане във всяко едно отношение...и все още имат какво да наваксват. След раждането ми трябваше повече от година време да се повъзстановя що годе... Имам 4 протрузии и още куп проблеми с гърба, които са в следствие на бременността.
Сега нито за миг не съжаляваме, че сме осиновили децата. Те си имат само нас- ние сме семейството им и правим за тях всичко по силите, за да бъдат щастливи и да израстнат добри хора. Гледаме ги сами, няма баби, стринки, лелинки и тн...
За мен лично това, което казваш за операцията малко не ми се връзва с решението за отказ. Не знам какво точно ще ти оперират, но аз бях и със секцио...Та да ти кажа- оцеляхме. Живи и здрави сме всички за сега. Дано е така и за напред, за да можем да отгледаме децата си.
Ако осиновите дете, то става част от всичко, което се случва в семейството ви- болести, операции и тн. от сорта неприятни случки. От тази гледна точка казах, че за мен предстоящата ви операция не е реалния повод за отказа ви. Естествено, по горе отбелязах, че не знам от какво естество е тя.
Не дължите обяснения на никого за отказа си. Това е само ваше решение и не виждам смисъл да се търси одобрение или оправдание за него. Дано скоро срещнете ВАШЕТО дете.

Lianik, оправяй се бързо. Правете отказ бързо, защото друга двойка чака там някъде своето дете. Давайте път на детето.

Аз ви пожелавам:"Вас да Ви зарадва детенце по-бързо!" Успех!

Lianik, надявам се операцията, която ви предстои да не е чак толкова съдбоносна! Поздравявам betray и абсолютно подкрепям мнението и, че животът следва своя ход и ние се справяме с предизвикателствата, които ни сервира. Ами ако на другия ден след като вземете детето се беше оказало, че трябва да ви правят операция?! Ще го върнете?... Наистина ли искате да осиновите дете? И няма да отидете да го видите? Колко ли семейства ви завиждат искрено за полученото предложение и биха дали мило и драго да е дошло при тях!!! От предложението до взимането на детето в къщи много често минават месеци...При нас бяха 2 месеца при други дори и повече.... Извинявам се, ако се сторя груба на някого, но като знам с колко усилия, надежди и чакане се стига до този момент и да го пропуснете просто така... Разбира се, всеки взима своето решение, аз просто изразих лично мнение. Нашето "предложение" е в къщи повече от две години. Да ни е жива и здрава заедно батко си. Дано още дълго ми пожелава "лека нощ" с "Мамо, много те обичам! Аз заспивам!". Не всичко е винаги лесно и просто, но пък е прекрасно. Пожелавам го на всички "чакащи" от все сърце!

Благодаря момичета,
Благодаря на betray, за това че споделя нещата каквито са,думите и показват, че трудности има винаги. Всяка от нас,осиновила или чакаща,родила или чакаща го знае и го осъзнава.На igdn_k също благодаря за мнението.Благодаря за добрите пожелания на  Пипи мипи .
Писмото с отказа го написах и изпратих,колкото и трудно да ми беше.Да налага се ще има операция. Тя не ме плаши,каквото и да стане,то е ясно няма да е лесно.Искам всичко да мине възможно по-бързо в този случай и да се оправям.Не съм стояла със скръстени ръце.В последните два-три дни се налагаше да да говоря много,да мисля и взимам бързи и трудни решения,само аз си знам как и защо. По въпроса дали искам да осиновя,отговорът го знаете всички вие,които сте си задавали този въпрос и които сте в този форум.
Пожелавам Ви много,много щастие и любов

ТОВА все едно аз съм го писала .
 
Всяка коледа с мъжа ми си пожелаваме едно и също сещате се какво е .ЖЕлая на всички вас през декември месецец  да ви се обадят  и да ви срешнат с вашето щастие - най - сладкото най - бузестото  такова каквото вие си го предтсавяте и в най - смелите ви мечти .