Трудно ми е дори да го пиша в този момент, а още по -трудно ми е отказът , който ще направя. Но не ни е било писано с нея . Вчера на цялото това вълнение, покрай това първо писмо и дали ще се харесаме, дали ще я вземем, какво да правим, разбрах, че се налага да ми направят операция, от което става ясно, че няма на къде. Ще се наложи да чакам. Отново. Което е голяма мъка за мен, но ще се наложи и това да преживея. Дано тя да намери по добри и още повече обичащи я родители. Подготвям се психически за операцията. Имам чувството, че дори искам да мине по бързо, за да съм готова и възстановена, когато отново дойде време да се видя отразена в очите на едно дете.
Благодаря Ви, че ВИ ИМА.МОЖЕ ДА СМЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ КАТО ХОРА И ЛИЧНОСТИ, НО СМЕ ЗАЕДНО,СПОДЕЛЯМЕ,ТРЕВОЖИМ СЕ,ДОРИ СЕ ЯДОСВАМЕ ЕДНА НА ДРУГА,НО ВСЕ ПАК НАЛИ ЗА ТОВА СА ПРИЯТЕЛИТЕ. ДА НИ КРИТИКУВАТ,ПОМАГАТ И ПОДДЪРЖАТ,КОГАТО НИ Е НАЙ-ЗЛЕ.
КАКво дете ви предложиха на каква възраст здраво ли е произхода казаха ли ти какъв е ?Ако ми отговаря на изискванията давай писмото и да заминаваме ние