Шеста тема на чакащите

Имам чувството, че системата не работи. Постоянно трябва да променяш нещо за да напомниш за себе си за да ти разгледат документите отново и евентуално да ти се обадят. Малко съм обесърчена вече въпреки, че съм много търпелива.

Всичко май се получава заради приемните семейства,договори,заплати и т.н да не казвам че ще съм груба.Чакащи деца да намерят своите мама и тати има много,но системата е страшно тромава.Вече съм страшно изнервена,понякога си го изкарвам на най близкия си човек,макар че се опитвам да се владея и да запазвам спокойствие.Чакаме и продължаваме да чакаме.Бихте ли споделили вие как се чувствате и как сте се чувствали с чакането,защото имам чувството че с мен нещо се случва и откакто започнахме тази процедура много се промених.

И друго на моя мъж изобщо не му харесва сегашното ми състояние,казва че не е нормално да съм така,че трябва да виждам хубавото в живота,обяснявам му че ме боли да не мога да имам деца и това е голяма болка за една жена и че наистина нямам търпение да гушна осиновеното си детенце,моето детенце което ще ме нарича мамо.

Все едно съм го писала аз. но си го изкарвам повече на колегите. Супер много ме дразнят като си разказват преживяванията по време на предизвикан аборт. Супер супер много ме дразнят. направо ще изям някой с парцалките.

4акането се оказа най-трудната 4аст от цялата процедура...Аз кандидатствам като самотен родител,вписана сам от средата на септември 2017.Първона4ално писах моми4е от 6м до 3г,през февруари смених от 0-до 3г.Звънях на по4ти вси4ки РДСП-та,навсякъде отговора е един и същ-много е рано,4ака се поне една година,няма здрави деца...Аз нямам изисквания за произход,само за пол-да е моми4енце.Служителката от РДСП-Русе ми каза,4е понеже имам изисквания за пол,ще се забави предложението за дете...Не знам ве4е какво да мисля,търпението ми е на краен предел...

Запаси се с търпение наистина. Това, че нямаш изисквания за произход е голямо предимство, но това, че имаш за пол те вади от списъка при всяко разглеждане на досие на дете от другия пол. А и сред хората, които познавам лично и задочно (от форуми) имам усещането, че чисто статистически има повече момченца, отколкото момиченца за осиновяване. Отделно, че непрекъснато се говори как няма деца (или са много малко) в най-малката възрастова група. Което не е съвсем нелогично, все пак повечето бебета се осиеновяват сравнително бързо.
Момичета, сега с промените относно майчинството, защо не заявите горна граница от 4 години? Така пак ще имате една година майчинство. Да, колкото е по-малко детето, толкова по-бързо и лесно става адаптацията и за двете страни, но и повече се чака.
Обмислете и здравословния статус на бъдещото ви дете. Всички искаме здрави деца, но някои неща наистина си проличават с времето. Когато осиновявах дъщеря си на 3,4 г все още не се знаеше на какво точно се дължи голямото изоставане в институцията. Детето навакса по-трудно, с времето се появиха първите признаци на дислексия, но безспорно ясно стана едва в първи клас. Синът ми беше здраво бебе и сега си върви в норма, но ето че има неща, които са непредвидими. Та мисълта ми е да помислите дали да не включите някои лечими у нас заболявания, дали бихте се справили с дете, което носи очила или слухово апаратче например? Астмата е друг често срещан проблем и при биологичните деца. Струва ли си заради едно кривогледство например да пропуснете шанса да се срещнете с детенцето си? Помислете и за това. И още нещо - когато ви предложат най-после дете имайте предвид, че информацията за БР е оскъдна, така че няма да научите нищо или почти нищо достоверно за здравословното състояние на БР и различните фамилни обременености. Не мислете и че БМ непременно е водила здравословен начин на живот, хранила се е пълноценно, пила си е витамините и, правила си е феталната морфология и всички изследвания и т.н и т.н. Нашите деца често са от непроследяване бременности и от БМ с нисък социален статус и степен на образование, от БМ водили нездравословен начин на живот - пушене, пиене, непълноценно хранене... Не искам да ви плаша, но свалете розовите очила и погледнете действителността - нашите деца много рядко имат добър старт в живота. От нас зависи обаче какъв живот ще имат и дали ще разгърнат потенциала си.

Благодаря Мама Ру,написаното от теб ме накара да се замисля...Днес отидох в РДСП и промених изискванията.Сега профила ми зву4и така:Едно или две деца,от 0-3г,без зна4ение на пол и произход.Благодаря още веднъж,понякога 4овек в нашата ситуация има нужда от едно леко побутване с думи за да преско4и една от вси4ките бариери в душата си

Според мен ситуацията с приемните семейства наистина усложнява нещата 😔за съжаление отглеждането на повечето дечица май е станало като бизнес 😔
От мои познати знам,че се чака много,но все се надявам,че скоро и ние ще получим чаканото писмо.Писали сме,че сме съгласни детенце да има лечими заболявания,дано това увеличи възможностите ни 🙂

Относно приемните семейства - не знам за цялата страна, но тези, които познавам по-често гледаха дечица със сериозни здравословни проблеми или такива, за които беше нужна сериозна работа, преди да могат да бъдат вписани в регистрите и успешно осиновени в чужбина, защото заради възраст или здраве тук за тях нямаше кандидати. Здравите бебенца и дечица до 12-18 месечна възраст най-късно се осиновяваха. Не е имало нарочно бавене. Колкото до заплащането след промените в нормативната уредба приемните родители работят на граждански договор - без платена отпуска, без осигуровки, без право на обезщетения при безработица. А не се знае колко време ще мине между осиновяването на едно дете и настаняването на следващото. Децата в регистъра за пълно осиновяване са два пъти повече от кандидатите за осиновители, но немалка част от тези деца са на възраст над 7 години, някои са със здравословни проблеми, изостават значително в развитието си и социалните умения, особено ако са в институция. Децата до три години имат най-голям шанс да бъдат осиновени бързо, ако нямат сериозни здравословни проблеми, затова и те са най-малко. А колко от вписаните кандидати са заявили дете над три години?
Вашите деца вероятно ще ги вземете от приемно семейство. А това означава, че те ще са преживели вече първичната си рана там и са създали емоционален контакт с ПР. А това е много важно, повярвайте. Тези хора не са ви врагове, не се настройвайте срещу тях.

Вписани сме януари 2018, обадиха ми се в края на април. Изисквания - 0-2 години, момче, без претенция за произход. Ще ходим да видим документите на едно мъниче на 1.3 години в сряда. От ПС е, там е от ден първи. Има вече един отказ, но не питах СР има ли посочена причина.
Аз бях изтикала идеята от съзнанието си, но при всяко позвъняване от непознат номер подскачах вътрешно и спомена за очакването се връщаше. Имаме и биологична дъщеря на 2.6 години... Весело е у нас Момченцето е от смесен произход, от извънбрачна връзка на майката, която има 3-4 деца. Две живеели при нея, едно с баща си в чужбина и това било ненужно Та ще видим скоро дали е нашето.

Ще стискаме палци да е вашето.

cvEval дано е вашето детенце!Пожелавам Ви успех от сърце!Наистина бързо обаждане сте получили 🙂На мен ми е интересно вече по-често по телефона ли звънят за детенце или се изпращат писма 🙄

По телефона е по - бърза комуникацията, иначе пращат и писма, ама аз моето го взех вчера. Те даже се чудеха защо нямат разписка.
И аз незнам нашето мъниче ли е... Много е странно. Едно сладко, малко момченце, с едни голеееми черни очи.. много му се спеше, защото закъсняхме.. Незнам... Ще мисля - стискайте палци.

Стискаме палци!Дано скоро изпитате пълно щастие и да прегърнете рожбичката си!

Cveval, отидете да го видите пак. Имате право да се видите с ПС без социалните и така по-бързо ще решите. Нашето дете ако бяхме го видяли пак щяхме да решим на мига.