Шеста тема на чакащите

Всеки има право на избор. Това е вашия. Важното е да не съжалявате. 
Естествено е, че никой няма право да ви съди .

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/01/19/kandidat-osinoviteli-m … arche-da-e.365529

Пипи Мипи, мисля, че много от кандидатите са с очаквания "да познаят детето, да усетят някакви зашеметяващи чувства от първия миг, някаква магия" или просто имат образ в главата си. И когато това не се случи казват, че това не е тяхното дете. Вероятно някои наистина се влюбват от пръв поглед в детенцето, но повечето едва ли.
И аз бях от първите. Имах някакъв образ, неволно изграден, някакви очаквания да почувствам, за тръпка, за нещо... И въпреки, че тръгнах с нагласата, че това е моето дете докладът в РДСП толкова ме шокира, че дори се чудех дали изобщо да ходя да видя Лъчи или веднага да пиша отказ. И по време на срещата бях изпълнена с колебания и съмнения. Знаех, че ако си дам време за размисъл ще се разколебая и ще се откажа. И взех решението на мига. Още същия ден оформих исковата молба.
А за Емо нямах никакви очаквания. Дори не го мислех ще ми предложат ли, не чаках, не се надявах. И когато получих писмото отложих срещата с 10 дни (моментът не беше подходящ да тръгна веднага). Чух доклада, видях детето и казах да. Но пак нямаше тръпка или някакво чувство. Знаех, че ще дойде после. Просто детето отговаряше на посоченото от мен.
И в двата случая това бе решаващо - изпълнени ли са основните очаквания, посочени в профила, макар че при Лъчи имаше малко разминаване и усложняващи обстоятелства, които ме караха да се колебая. А любовта, тя дойде после - с грижите, тревогите, боледуванията, първото тържество в ДГ, когато очите ми се насълзиха и буца стегна гърлото ми докато гледах обърканото си и уплашено момиченце, с първото зъбче, с първите крачки, с първата думичка, с аромата на бебешка кожа и усещането да гушнеш детето си до сърцето си и то да заспи на гърдите ти...
Момичета, биологичната майка има 9 месеца от зачеването до раждането. И тя преминава през палитрата от вълнения, очаквания, подготовка, неразположения, усещане на бебето в корема, през самото раждане... Хормоните й бушуват, тялото се променя и се подготвя за малкото човече. Ние не минаваме през това, не раждаме, не кърмим, пропускаме първото зъбче, безсънните нощи, първите думички, първите крачки.... Трябва време да станем дете и родител, не случайно е казано "да изядеш една торба сол с някого".
Моят съвет - не пропускайте шансове, защото не сте усетили нищо. Отговаря ли детето на посоченото в профила -вземе то го. Няма какво повече да търсите и да искате. Идеални деца няма, както и ние не сме идеални. Запитали ли сте се дали ние отговаряме на представите на детето за мама и тате в главичката му? Дали детето ни не очаква някоя млада, красива, богата, винаги усмихната и т.н мама. Децата ни приемат такива, как вита сме - ниски/ високи, слаби/ пълни, руси/ чернокоси, млади или не толкова, самотни или с партньор, красиви или обикновени. В техните очи ние сме най, най, най, просто защото сме МАМА, тяхната мама. Просто защото вече сме семейство.

Ох, бе, Mama Ru! Разплака ме рано сутринта!

И аз исках да кажа нещо подобно, но нямаше да намеря същите думи.



Вече не е тъй рано, но се събуди и забравих да публикувам...

Mama Ru, не бих могла да го кажа по-добре.

Аз бих казала обратното - и капка съмнение да имате, не го правете, откажете. Цял живот ще ви тежи. Не се надявайте нещо да се промени от само себе си, може да стане, а може и да не се случи. Не си струва да си губите взаимно времето.

Моето мнение се припокрива с твоето. Имах съмнения, дори се консултирах с психолог, който като ни чу и видя просто ни подкрепи в решението ни да откажем първото ни предложено детенце... Просто, ако аз виждам че няма да се справя с него и с дъщеря ни едновременно е по-добре да не проварям и неговият и нашите животи. Понякога човек просто знае, че отговорът е Не и не е срамно да си го признае. Мир!

Мама Ру, много добре си го написала. 
Ние също се колебаехме, мислехме, преценихме шансовете си / защото не искахме да чакаме повече от 2 години / и казахме ДА след около 2 седмици. Всеки ден си казвам: "Какво щеше да е ако бяхме отказали?". Благодаря на Съдбата и гушвам нашето прекрасно Слънце. Няма по-хубаво дете от него!

Заедно  с нас имаше и други кандидати. Повечето осиновиха. Една двойка продължава да чака. Уж нямаше да подновява документи, но подновиха. Отказаха 2 деца. Изискването освен за възраст, здраво дете, имат изискване да е със светла кожа и много красиво. Е, късмет .... и да им е кратко чакането.

И ние така. Не знам как бих живяла сега без моето бебе. Радвам се, че я взехме без колебание. Защото сега не мога да се представя живота без нея... а не е имало фанфари, когато я видяхме. Но имаше знаци и ние просто се вслушахме в тях.

Пипи, това че имат изисквания за пол, възраст, здравословно състояние, че и етнос ги разбирам. Всеки знае в каква среда живее,с  какво може да се справи и с какво - не. Но това изискване да е много красиво?? Емо беше бебе - нито грозно, нито красиво. А се превърна в изключително харизматично и сладко момченце. Лъчи първият път ми заприлича на сиво мишле - с прозрачна кожа, рядка косичка и едно изражение.... Ами разхубави се, оформя се и момчетата я харесват, а още няма осем. Та какво значи красиво? То да не е кукла или рокля?
Ина, ако търсиш знаци ще ги намериш. И аз катополучих писмото за Лъчи ги търсих и намирах - възраст, зодия, дата на раждане - лично число, абе всякакви глупости. И тръгнах с нагласата ,че е моето дете. А като ми прочетоха досието така се уплаших, че без малко да напиша отказ веднага без дори да я видя. Но не съжалявам, колкото и да ми е трудно с нея на моменти. Даже съм убедена, че без нея нямаше да имам и Емо - продължих регистрацията заради нея и заявих профил за второ дете - Емо. Та, ако я бях отказала щях да продължа да чакам за момиченце и щях да пропусна и Емо, а дали щях да дочакам - кой знае.

Пипи, вашия младеж е истински хубавец, сигурно сега е още по-прекрасен, да ви е жив и здрав.
Нашия младеж много се промени за двете години от както сме заедно. Да не звучи нескромно, но направо разцъфтя детето. Като гледам снимки от преди две години, направо е голяма разликата почна и много да прилича на мъжа ми.
Някой го беше написал много правилно, че ние осиновителите нали с нашите претенции (в добър смисъл го казвам)... Но никой не пита децата не искат ли случайно родители, високи, стройни, руси, с къща с двор, голям джип и заплата 5000 лева... Затова и си мисля, че не трябва да подхождаме прекалено егоистично, то или си отваряш сърцето или не... Не е за всеки, затова и всички решили се на подобна стъпка, за мен заслужават дълбок поклон. Но трябва много сила и най-вече сърце.

Speed, много ми се иска да се видим през лятото в парка. Да се видят децата, да играят. Да видим колко е пораснало вашето момченце, а и вие да видите нашия юнак. Много се промени за тези 2 години. Дали сега всеки ден, защото е пред мен се чудя как за миг са поколебах тогава. Ако бяхме отишли на 2 среща нямаше да го има този миг, но тогава бяха едни снегове, едни ледове. България беше скована и блокирана. Но каквото било, било. Щастливи сме. Това е най-важното.

Имам идея как да се свържем. Така, че дано успеем да се включим.

До скоро ...

Пипи, ние всяка събота и неделя пием кафе на онази полянка
Пиши на лични, че съм отсвирила всички Фейс-буци...

Аз съм разказвала нашите размисли тук в темата и няма да пиша отново да се повтарям и да отегчавам хората със себе си. Но дори и когато няма пеперуди и усещане за влюбване в онзи първи момент, мисля, че това само прави чувствата по-късно, да изригнат с по-голяма сила. Някак си осъзнаваш че наистина си станал родител на това прекрасно същество и спираш да виждаш цветове и да се тормозиш от генетиката. То и ние не сме идеални, всеки си има някакви слаби места, затова може би е добре да опитаме с по-широко скроена нагласа. Знам че е е трудно и никой не трябва да го прави насила, но ако човек почне да размишлява в тази посока, вместо да се държи здраво за бариерата на предразсъдъците, може пък и мирогледа му да се промени.
Желая много късмет на всички и дано Господ да е решил за всеки най-доброто!
И да ви поздравя с днешния прекрасен ден и да ви пожелая много радост и детски смях!!!!

Съгласна! С коментар, че все пак зависи кой колко е свикнал да се доверява на интуицията си.