Шеста тема на чакащите

DPP, много искрено споделено! Надявам се повече хора да почнат да разсъждават така-да не се спират на тена,  а на поведението на детето! Ето че детето Ви не е отхвърлено, а точно обратното-прието е! Поздравления за грижите, които полагате за детето, както и за навиците, които градите у него! Точно това е необходимо-любвеобилни деца с добри навици, които да станат съвестни възрастни, а останалото са просто подробности, второстепенни неща.

Трябва да се радваме, че живеем в България, защото само тук можем да избираме, да проявяваме капризи относно избора на деца.В много други страни осиновяването е много утежнено, да не говорим, че някъде децата се виждат след като са подадени документите за осиновяване на детето.Аз лично за себе си съм разбрала: след като няма начин да се възпроизведа, няма какво да искам и да капризнича.Уточнявам: претенции за външен вид на детето, замислям се: аз първа хубавица ли съм или търсиме дете по-хубаво от нас , за да можем един вид да се оправдаем пред света: ето, осиновено е , но пък е хубаво.Това ли търсим?Знаете ли децата как разцъфват после след като са гледани и обичани, та чак съм се чудила, че от грозното патенце излезе прекрасен лебед.Знаете ли, че децата може като малки бебета да са светли а след две години да започнат да мургавеят - тогава ще го върнете ли?Замислях се преди време за две деца, но съм сама, годините не са ми малко и този факт не е за подценяване, но директно бих подала документи с уточнение за желание на дете от този така нежелан етнос.Никой не ни бие през устата да обясняваме наляво и надясно какъв е произхода на детето ни, не ми се е и налагало.Имам познати, мургави, та чак синеят- чистокръвни българи без грам ромско в тях! И какво- те не са имали проблеми, не съм си и мислила какви са, защото са добри хора, с които ни свързва приятелство, взаимопомощ, доверие!Хората са казали- всяко чудо за три дни- живота си тече, ангажименти, грижи, работа, след един месец никой от вашите близки няма да го интересува колко ви е мургаво или не, детето, а ще идват да си поиграят с него, само защото е вашето дете.И ако някой цени вас, и вие сте добър човек, ще цени и детето ви!Без значение дали сте роми, македонци, арменци или негри.От присмехулни нападки на външни хора никой не може да избяга, това са дребни душици, от които не зависи живота и радостите ви.Ако детето ви не е мургаво, може да му се смеят ,че е взело големия нос на баба, или пък тунтурестата фигура на татко, или пък ще го наричат ушко.На моя близка дъщерята е високо, стройно момиче, гимнастичка- е и, в училище я наричаха жираф.Детето и майката страдаха не по-малко от този факт и тези невъзпитани деца, но мина и замина, майката стоеше и защитаваше непрекъснато детето си, даваше му самочувствие.Сега е красива гимнастичка със самочувствие!!!Е, все за нещо ще ни се подиграват!Ние, осиновителите и кандидат-осиновителите трябва да сме наясно какво искаме.Дете или красива кукла.Красиви кукли няма- те отиват по направление още от родилния дом, но Вие може да ги създадете и направите такива.Ние сме тези, които сами си причиняваме страдание заради такива терзания като хорско мнение.След взимането на детето вкъщи, живота толкова се променя ат грижи и радости, че човек вече не го интересуват околните.Радостта е толкова голяма, че я предавате и на хората около вас, а това променя дори не толкова солидарните с вашето мнение близки.Минала съм го този път и говоря от собствен опит.Моите родители не бяха съгласни, не я харесаха, не стъпиха да я видят два месеца.Застанах твърдо зад детето си и им казах: или ме приемате с нея или без мен!!!Аз има я водех обаче да я виждат.Постепенно се привързаха.Татко не я беше виждал, след два месеца дойде, изненада ни.В момента в който малката видя татко, запремята крачета и ръчички към него- тя не можеше да ходи още.Той я гушна и не я пусна два часа.От тогава при първа възможност идваше от провинцията да види детето.Вече не мен, а детето.Всяка вечер звънеше да пита как  е минала яслата, добре ли е.Да не говаря, че ако е болничка веднага пристигаше.Почина скоро, но разбрах колко много я е обикнал.Майка и тя, в началото не я приемаше, отдавна не може без нея,на ден по два пъти трябва да дам отчет как е детето.Няколко жени казаха, че много прилича на майка, и майка е мургава, аз съм светла със зелени очи и майка с гордост си води осиновената мургава внучка, която казва: бабчеее, много те обичам, дай сега шоколада!.Няма лесно в този живот, но преминавайки през трудностите, крайния резултат ни прави още по-щастливи!!!Не се лишавайте от възможността да бъдете щастливи, не си го причинявайте!!!Успех!!!

Може и така да е, но това отново са субективни възприятия. Други не могат да свикнат с мургавите деца и ги крият под чадъра на плажа, за да не почернеят още. Особено в градчета като нашия, където е пълно с миллет /турски цигани/, които са превзели наред всичко. И предубедеността е болезнена.

Така е, много сте права за предубедеността и болката!Болка обаче има и при липсата на дете- тези, коментиращите и за това говорят зад гърба на хората.Не си мислете , че не говорят, че детето е осиновено и не ми се мисли какво ли не!Да, ама на Коледа никой не Ви пита какво правите, мъчно ли ви е, страдате ли.Същите тези хора се интересуват от това какво ще ви е детето точно толкова колкото и как се чувствате.Всеки толкова е ангажиран, че приказките са за три дни и после си намират други теми.Всеки сам си решава, но никой не е застрахован, че днес ако го боли от някакви приказки, то утре няма да е най-щастливият човек носещ поредния подарък за светещите очички вкъщи, както и обратното.Важното е да си позволим да бъдем пълноценни родители, другото е Божа работа.Прегръдки!

За плажа и чадъра- не я крих , само ме беше яд ,че аз не чернея.Всички ми казваха като се прибрахме от морето, че май само по кафетата съм седяла щом не съм почерняла като малката.Даже не се сещаха, че не съм като нея.Толкова вече са ни свързали, че и мимиките и муцунките и ината,опреличават с мен.А то пък и жестикулира като мен даже.Получава се едно монотонно ежедневие и само мога в главата си да правя драми ако си го позволя.

Аз нямам дар слово като DPP .Ще бъда по-кратка . Осинових дъщеря си преди около 5 години .Беше на 5 месеца . И аз не исках ромски произход и всеки около мен ме съветваше за български . Детето ми е с ромски произход . Така ми казаха социалните . Но реших да отида и да видя детето . И добре , че го направих , въпреки , че всички ми казваха да не отивам да се разстройвам .Тя е светла , със светли очи и кожа . Като я видя майка ми каза , че детето не може да е ромче наистина , а само се води такова по документи . И понеже аз съм с черна коса и черни  очи, двете  нямаме никакви общи външни белези . Вече е момиченце на 5 годинки . С  времето тя придоби моите маниери и жестове. Хората които не знаят , че е осиновена ми казват че прилича на мен , само дето е блондинка , а аз брюнетка . Парадоксално е , но е факт . Аз пък си мислех , че ще личи от километри , че детето не е мое . Но тя е моето дете , което обичам безкрайно и е всичко за мен .Желая на всички ви да намерите своето дете и да го приемете с чисто сърце и душа . 

Най-важното,а и практиката го показва, е да не се пишат предпочитания за етнос.Така имате по-голям шанс.Чела съм някъде по форумите,че социалните не гледали с добро око на този вид каприз,според тях.Съвета ми е,и то съвсем добронамерено,махнете ограничението за ромски етнос,оставете само да не е със силно изявени ромски черти.Така имате шанс да попаднете(ох,звучи гадно)на русо ДЕТЕ.На челото му не пише ромче!Не отказвайте децата по телефона или без да сте ги видяли.Винаги в малък град може някоя социална умишлено да наговори куп глупости за да не отидете и детето да се прехвърли на следващо семейство,кой знае може би познати на социалната.Знаете ли,аз преди делото един ден,получих още едно писмо за 9месечно момиченце с красиво име.Обадих се,социалната беше много тросната,като й казах че вече са ме избрали за друго детенце и че се обаждам за да задействат документите за следващо семейство,изведнъж тази госпожа стана много дружелюбна и разговорлива.Това ме навежда,че може да имат други кандидати,които само чакат да се откажа.Виждайте децата,премисляйте шансовете и позициите си,действайте с разум,защото в нашия случай сърцето не помага.Обичта идва след време.При мен се случи на третия месец.Когато я гушнах тя пририта с ръчички и крачета като я вдигнах от креватчето,беше се събудила.Знае ли човек,може и тя тогава да ме е обикнала.Тогава усетих нещо,което не бях усещала.Не беше само нежност,страх дали върша всичко правилно,а нещо по-силно.Тогава дълго я държах,плаках много ,разбрах че това е обичта.После тя се увеличава стремглаво ,става част от теб и всичко се нарежда.При мен беше така!

DPP е права . Аз съм нагледен пример . Първо бях изключила ромския етнос . След това подадох промяна за  етнос без видими ромски белези , независимо че никой от роднини и познати не ме подкрепи .Казваха ми , какво като няма външни белези , нали генът си е ген . Аз обаче не мисля така . Никога не можеш да бъдеш сигурен добри или лоши ще са гените на детето , което ще осиновиш .Независимо дали са ромски или не . Това е Божа работа . И ме избраха за моето дете ! И това дете сега го обичат много хора ! Най-много аз , разбира се ! Не е лесно , затова всеки сам трябва да прецени на какво е готов. Успех и кураж на всички !

Изразът ”гените са си гени” е широко използван,просто за да се охарактеризира даден човек за добро или лошо.Едва ли използващите израза,някога са се поровили в теми за генетично онаследяване или там разни сложни наименования.Покрай осиновяването,аз също робувах на този израз,разбира се чисто теоретично и без познания за гените.Е, да ви кажа и сигурно с дни четох генетично наследяване.Ще кажа с няколко приказки,защото дори не мога сега да възпроизведа сложните формулировки,та: генетично не се става убиец,генетично не се става проститутка,генетично децата не могат да танцуват кючек!!! ТОова е среда.Генетично се наследяват болести,цвят на косата,цвят на очите,цвят на кожата,черти на лице,които на ромските жени са близки до испанските и италианските,както и румънките-,по остри.Но ,друго си е детето да е испанче!!!Учените са стигнали до някакви заключения,че може би мързела,както и таланта до известна степен се наследяват-има логика.Ако искате инфо,всеки би намерил в нета,не само да използваме подхвърлени заучени фрази.Минах и през това и ми беше полезна информацията.Обяснява се генетичното наследяване на болести и то зависи кои болести,някои може да са само по майчина линия,баба,но това се отнася и за деца,родени от нас.Знаеме ли,кой роднина какво ДНК е имал и кои болестни клетки от неговото ДНК сме наследили,така го обясняват с много сложни думи,които не мога да възпроизведа,доказано със спирала на ДНК структура.Ох,уморих се да пиша,а дали разбрахте нещо,незная?!С една дума-средата е важна за един човек,като се започне от семействотто,та се стигне до работата.А иначе генетично,някои са хубави,но пък останалите няма да мрем нали?!

DPP, не се притеснявай, добре го обясни и е разбираемо .

Всичко това сме го учили в училище и е ясно.

Възможно е и да сме го учили,аз сигурно не съм била в този час,заедно с мен не са били и доста хора,иначе нямаше да използват този израз за определянето на някой етнос.За този етнос ,лошото му име и нашите притеснения от него са вече за друга тема.Жалко е,че наистина това би попречило на доста хора за да са щастливи,жалко е, че сме зависими от други хора да определят нашия живот .Все си мисля обаче,че ако човек е силен,ще преодолее някои неща.Надявам се!Много е трудно,но не е и невъзможно.Не трябва да се отчаем и да казваме,не мога,какво ще кажат близките ни.Моя пизната ,не много близка,чака вече 4год,сега отново ще подновява критериите.Изключила е ромски етнос и е непоклатима,на 47г.Ами колко още ще подновява,то не че има много време.Склонна е да остане сама,защото хората какво ще кажат.Много е трудно човек да промени убежденията си,много е трудно.Има предложения,отказва ги по телефона,не ходи на срещи.Всеки човек е прав за себе си,много бих искала да помогна на много хора,но те не виждат с моите очи,не са силни като мен,притискат ги други неща,хора различни.

Много ми е странно всичко това. Аз не съм изключила никакви етноси. Възрастта е от 0 до 3 г. От м.март 2017 г. досега нямам нито едно предложение. Явно ще трябва да включа някакви изисквания, та да вземат да ми предложат. Може пък и близнаци да ме огреят. Може и да ми е трудно, но със сигурност няма да откажа, защото нямало да мога да ги гледам.
Как става това, определено не разбирам.

Tanya111,летните месеци много много нямат социалните желание за работа или пък тя върви вяло.Мисля, че като стане Септември нещата се задействат.Може да напишете по някой имейл, ей така за подсещане.Аз бях писала с критериите си, с молба да погледнат в досието да не би да има някакво разминаване.Мило с вежлив тон.Все пак си е някакво подсещане или поне вадят досието ви.Може да внесете промяна, дребна или да вмъкнете към критериите: и близнаци.Пробвайте.

Таня, мисля, че нещо в критерийте ти не е наред. Обади се и попитай на 2-3 места как ги разбират?