Шеста тема на чакащите

По отношение на паспорта - ние го извадихме, когато нашето дете беше на  година и 7 месеца. При първи паспорт и то на дете минималния срок е 1 месец, именно за да има време за проверките, които би следвало да се направят. На нас не са ни правили такива.
След като се осинови едно дете, осиновителите са негови родители и законни представители, т.е. те решават кога къде и дали да пътуват в чужбина и социалните не би следвало да забраняват подобно нещо само за ради периода на проследяване. По време на този период, обаче е коректно, дори мисля задължително, да се предупредят социалните, за да са наясно и в случай, че пътуването съвпада с плануваната от тях среща/посещение, да се уговорите за друго удобно и за двете страни време.
За съжаление практиките на различните отдели е различна. При нас (в София) осъществявахме срещи на всеки 3 месеца, но на наши познати (пак в София, но друг район) са имали само една среща.
Тъй като нашия социален работник се сещаше винаги в последния момент (на края на всеки 3 месеца), веднъж отложихме срещата, защото нямаше как да се видим с нея в седмицата, която тя искаше. Имаме и една пропусната среща, тъй като с малкия бяхме в болница и въпреки, че изразих готовността си да се видим с нея в двора на болницата, тя не ни посети.

По отношение на повдигане на темата за осиновяване пред детето - няма еднозначен отговор. За всяко семейство е различно и родителите са тези, които следва да уловят момента/тите. Разговора за осиновяването не е еднократен, а многократни разговори според нуждите на детето, като това родителя би следвало да улови. Дори би могло няколко разговора да протичат по един и същи начин, защото детето има нужда от потвърждаване на информацията или пък всеки един разговор надгражда предишния пак заради детето и въпросите, на които има нужда да си отговори.
Това, което работи в нашето семейство е да говорим с него по темата, само когато пита, т.е. когато той има нужда. Но все пак сме провокирали неговото любопитство, като сме се възползвали от различни случки и начини, с цел да провокираме въпросите му.
Например от самото начало сме му показвали снимки и обяснявали къде и с кого е живял преди да дойде в нашето семейство. (Беше на по-малко от 2 години, когато започнахме да разглеждаме албумчето, а в къщи дойде на 1 година). Като в началото само го разглеждахме, до момента в който той не зададе въпрос къде сме ние. После сме го провокирали с книжки за бебета и т.н.
Разбира се всичко това е приложимо за нас и за това дете, за друго дете би могло да не помогне, дори да навреди. Всичко зависи от неговото минало и история. Онова, което обаче съм сигурна че работи, е спокойствието на родителите, когато се говори за това. Ако родителя е притеснен и/или неспокоен, детето ще го усети и интуитивно ще се притъпи желанието му да говори с родителите си за осиновяването, което допълнително ще затрудни тези разговори.

абсолютно! Вече многократно стигам и аз до този извод!

Аз постоянно пращам снимки на приемното семейство, те пращат подаръци, мартеници, идват ни на гости. Той май не ги помни (на две години и половина е и не може да говори).

Благодаря!

Въпросът беше кога дадохте конкретна информация за БР - имена, възраст, защо са оставили детето за осиновяване, биологични братя и сестри и т.н.

Имена и възраст зависи от детето. Моето дете искаше да знае защо е било оставено. Голямото. Доста години след това попита как се казва БМ. Отговорих. Не е питала на колко години е. Знае за биологични братя и сестри това, което зная и аз тъй като има и връзка между тях и даването на детето за осиновяване. Т.е давам само тази информация, която детето иска да научи.в момента. Преди няколко месеца ме пита за процедурата, защото искала като порасне да осинови. Разказах в общи линии. Малкият не е питал за името на БМ, затова не съм го казвала. Знае на какво възраст е била като го е родила. Отново това е свързано с даването му за осиновяване. Но това го говорихме като беше на 2г. Оттогава не е проявявал интерес към БМ и не е питал за нищо, свързано с нея. Когато попита ще кажа. Принципът ми е да давам тази информация, за която питат и когато питат.

Децата искат отговори и това е нормално.

Според мен обаче не трябва да им се дава информация при поискване, а когато са достатъчно зрели, за да приемат фактите.

Зная, че няма общовалидна рецепта, като на 5 г. казваш имената, на 10 защо са го оставили, на 15 отивате да се срещнете с тях. Но ще е полезно не само за мен, предполагам, ако повече хора споделят опит. Също и ако сте се срещали с БР.

Аз смятам, че децата са готови да приемат фактите тогава, когато зададат въпрос и поискат информация. НО родителя преценява по какъв начин да отговори, според възрастта и начина на мислене на детето си.
С моето дете говорим от 2 годишна възраст - след първия въпрос докато разглеждаме снимки: "Де е мама", последва отговор "Тук още не сме се познавали" и стигайки до снимки с нас "тук вече сме се познавали".
На 3 години - след като няколко пъти четохме книжка за появата на бебетата, направи констатация, че е бил в моя корем. Нормална негова реакция, но тъй като не е вярно, не исках да поддържам тази му илюзия и отговорих, че не е бил в моя корем. Имахме още много такива разговори, докато не го прие за истина и започна сам да ми казва, че не е бил в моя корем, а в корема на друга жена. Сам достигна до извода, че за да има братче или сестриче, трябва да си го вземем, а не да си го родим.
Много пъти сме говорили за тази жена - задавал ми е въпроси "защо", "какво", "как се казва" и още куп подобни. На част от тях съм отговаряла, на други които сметнах, че е рано да му дам тази информация, отговарях че е още малък и когато порасте голям ще научи всичко, което иска да знае.
Преди около 2 месеца ни попита как се осиновява дете. Чудих се как да обясня процедурата на едно 5 годишно дете, но баща му някак съумя и извода, до който отново сам достигна, ме накара да си мисля, че успяваме да говорим по подходящ за него начин. Каза ни "Аз зная кои деца са осиновени и кои не. Децата, които не са родени от майките си са осиновени, а тези които са родени от тях не са осиновени.
Преди седмица пък ме попита дали жената, която го е родила може да му стане майка. Признавам, че тук отново се зачудих как точно да му отговоря, защото тя винаги ще бъде негова биологична майка, но все пак аз съм неговата майка. Дори тръгнах да му казвам, че тя му е биологична майка, но се замислих че все още е малък да направи разликата и може би ще го объркам, като му кажа че две жени се наричат негови майки. Накрая му казах, че аз съм неговата майка и винаги ще бъде така и няма как някой друг да стане негова майка.
Това е нашия опит до сега. Никога не съм се притеснявала да говорим на тази тема, без значение какви са били въпросите му, но е имало моменти в които съм се чудила как да му го обясня по начин по който да ме разбере, защото е дете, а не възрастен.

Всъщност е точно така - детето има 2 семейства. Въпросът е, че информацията, дори и само за имената на БР, дава възможност да ги открие, преди да е съзряло достатъчно, за да понесе шока от срещата с тях. Всички бихме се радвали, ако БР посрещнат децата ни с нетърпение и любов, но знаейки историята им, аз поне не вярвам. Едно е тази среща да се случи на 14 г., друго е на 16 и съвсем различно на 25 например.

Вероятно повечето деца тук са малки и все още не мислите за това. Ще се радвам да се включат и пораснали осиновени деца, да споделят своя опит.

Още на никой ли не са звъняли за среща с детенце?

Е днес видяхме нашето дете,тя е прекрасна.Прекарах ме с нея около три часа в опознаване.В момента живее в едина малка къща, много добре отглеждана,с любов.Още днес пуснахме молба към соц.че искаме да я осиновим. Започнахме да подготвяме документите,нямаме търпение да си я приберем.

Честито, мамо.

Честито. Дано ви насрочат бързо делото и да си я приберете скоро.

Благодаря Ви момичета,на чакащите да им се връща

Ех, че хубаво!
azzia_bo, честито да ви е! Да си вземете малката по-скоро и много бързо да мине адаптацията.

Документите, които сте правили при регистрацията, не са ли валидни? Или поне част от тях...
Казаха ли ви какво ще ви искат за делото?


Искрено се надявам скоро да има още добри новини в темата...

Азия-бо, ако имате възможност виждайте често детето. Колкото повече контакт предварително, толкова по-малък стрес за детето при вземането. Особено след делото седмицата до влизането на решението в сила. Ако има и най-малката вэзможност не се колебайте и я прекарайте тази седмица близо до детето. Говорете му как скоро ще си го вземете у дома, какво ще има там, ако имате домашен любимец говорете и за него, показвайте снимки на дома, на стаята, на роднини, ако има баба/ дядо, братовчеди наоколо, за пътуването с колата, за това откъде ще минете, какво ще видите... Нека детето е поне малко подготвено, че следва промяна. Спете с някоя тениска или детско одеало и ги дайте детето да свикне с миризмата ви.
Подгответе се психически, че може да се страхува да спи само в стая или да остава само в стаята. Ще минете през период, когато и до тоалетна ще идва с вас. Ще минете и през период на обсебване на вниманието Ви. Примерно срещате позната, спирате да си кажете две думи, но детето започва да ви дърпа за нещо или да плаче за нещо... Казвайте си "и това ще мине". Вярно е, ще мине. Но за известно време ще сте като скачени съдове, буквално няма да имате личен живот, поне докато детето не заспи. И то само, ако спи спокойно. Не бързайте да го представяте на близки и познати. Нека поне първият месец сте си само вие. Да свикне с вас, дома, квартала, мястото на всеки в семейството - мама, татко, детенце. Ще сменяте ли името?