Шеста тема на чакащите

  • 581 809
  • 5 451
  •   2
Отговори
# 2 745
  • Мнения: 17 303
geni_stil, а защо свързваш идентичността само с името? Така или иначе се променят всички други данни - бащино и фамилно име, ЕГН, родно място, родители.

# 2 746
  • Колибите
  • Мнения: 375
Смених името. От старомодните съм и исках детето ми да има имен ден. Самата аз предпочитам да празнувам имения си ден, а не толкова рождения.

# 2 747
  • Мнения: X
Как така ще ти се месят чужди хора за името?
И изобщо ако не са социални работници, че да го знаят, не виждам как изобщо биха имали информация за това, ако не им се каже.
За мен това си е личен избор на родителите. Нищо, че масово се съветват кандидат-осиновителите да оставят рожденото име. Може да е и много красиво името, но ако го свързвам с някой неприятен за мен човек, бих го сменила.

# 2 748
  • Мнения: 811
Всички дати около появата на сина ми бяха свързани с тези на починалия ми баща.  Приех го като знак и кръстих детето на баща ми. Те не са се виждали, но синът ми си знае, че е кръстен на дядо си и често го казва. Предишното име не беше лошо, просто исках да има връзка със семейството ми. Беше на 1,3 г когато си дойде вкъщи, въобще нямаше драма със смяната, веднага започна да се обръща като го повикаш, то в дома кой ли го е викал толкова и със старото име, те бяха повече от 25 деца. Реших, че името е важно във време на глобализация трябва и лесно да се произнася и от чужденци. Моето е завъртяно, няма да ви кажа какви вариации съм чувала, а аз работя основно с чужденци.

# 2 749
  • Мнения: 250
Момичета, здравейте ние чакаме ли, чакаме от миналата година юни. Малко вече ми е притеснено дали въобще ще се обадят. Знам че е малко време, но толкова години все чакаме и чакаме детенце. Надявам се скоро да се обадят и пожелавам на всички чакащи Бог да даде търпение и спокойствие.

# 2 750
  • Мнения: 6 166
Сменете критериите малко.

# 2 751
  • Мнения: X
Не, към социалните нямам никакви забележки. Даже бихме могли да ги похвалим. Приемната майка попита и пред детето ме направи на две стотинки, а после детето, което едвам срича думите дойде и ми каза, че много си харесва името. Сто пъти съжалих, че споделих. Сто пъти. Също и две приятелки, които няколко пъти ми казаха, че не трябвало да й се сменя името... Сега се чудя какво да правя. Да си късам ли приятелствата. Не ми се влиза в отбранителна позиция защо сменяме името. Харесала съм го и искам да го дам на детето си. А ако ги запозная и те й кажат старото име или кажат друго нещо нетактично, просто не знам как да реагирам. И с детето се чудя какво да правя. Как да изгладя нещата. Какви думички да кажа.

# 2 752
  • Мнения: 17 303
На колко години е детето, Анонимен?
Сподели за проблема с приемната майка на местните социални. Те ще й припомнят правата и задълженията. Тя е длъжна да съдейства осиновяването и адаптацията на детето (подготовката за промяната), а не да прави такива изказвания. Това не й влиза в работата
 Нещо повече, длъжна е да започне да нарича детето с името, което вие сте избрали.
Ако детето е по-голямо и осъзнато поговори с него относно името. Предложи да си избере име измежду няколко, които ти харесват на теб. Попитай детето, ако можеше да избира то как би искало да се казва...
Аз не съм осиновено, не съм кръстена на никого, но винаги съм чувствала друго име като моето - Александра. Двамата ми дядовци са адаши - Александър.
Дете на 3-4-5 години може да е уплашено, че ще се раздели с хората, които познава и да тръгне с непознати. Може да изберете ново име, като запазите краткото - например Йорданка (Дани) може да стане Даниела или Богдана и да продължите да наричате детето с името, с което е свикнало. Постепенно има шанс да наложите цялото това име.
Друг вариант е двойно име. Може да се консултирате и с психолога при социалните (обучителите).

# 2 753
  • Мнения: 4 591
Много близка приятелка беше приемна майка на пет бебенца последователно и после на две по-големи дечица.
Целенасочено ги наричаше с галени имена - слънчице, дечко, пиленце, принцеске...
След срещите с кандидат осиновителите веднага започваше да нарича детето и с избраното ново име. На всички деца осиновителите смениха имената...

# 2 754
  • Мнения: X
Колко е мила вашата приятелка. Златна. На 2.5 е детето. При нас притеснението е, че още седмица две тя ще е с приемното семейство не искаме да си го изкарват на нея заради нас ако се оплачем. За оплакване можем и след това да го направим. Притеснението, което остава е за името. Като нямаме помощта от приемната майка, как да обясним на детето, че като си тръгнем ще има ново име без да го травмираме.

# 2 755
  • Мнения: 11
Аз съм твърдо против смяната на името, независимо дали е българско или турско. Бих премислила, само ако е нещо твърде странно и не е в графа име. Но всеки човек сам преценява как ще се чувства ако детето му е с дадено име. Интересното е, че при мен роднини се изредиха са ми предлагат да го сменя, дори някои изобщо не ме питаха за името на детето, след като ни я предложиха. Явно каквото и да прави човек, ще се намери някои, който да дава акъл. Иначе за мен самата ми се струва жестоко да го сменя и не бих го направила, а бих намерила начин да си харесам неговото.

# 2 756
  • Мнения: 17 303
Есма, наистина ли, ако си от български произход ти самата ще оставиш турско име? Хасан Иванов или Филис Василева? Както и обратното?
А въпросите към детето, които ще предизвикат такива имена един ден?

Анонимен, ако толкова се притесняваш как детето ще свикне то можеш да помислиш над вариант за запазване на галеното име. Едва ли детето си знае цялото име.
Дъщеря ми е Лъчезара, както се вижда по лентичката. Беше на три и си знаеше старото име. Новото няма абсолютно нищо общо. Казах й нещо от сорта, че ще играем една игра и ще я наричам Лъки, защото това значи щастлива... И тя някак го прие веднага. Но тя беше в ЦНСТ и поне за това не направиха проблем, въпреки, че имах други притеснения. Около два месеца се отзоваваше на повикване, но не отговаряше на въпроса как се казва, докато един ден не каца "Лъчи". И така започнахме да й викаме Лъчи. Ако някой навън и в градинта й кажеше "Зара" го поправях. В градинта знаеха, че е осиновена (бях предупредила) и директно им казах да не й сменят отново името, че тя си е избрала Лъчи.
Доста време като чуеше някъде старото си галено име (първото) сякаш си разтапяше. С течение на времето спря да реагира, ако го чуе и да го свързва със себе си.

# 2 757
  • Мнения: X
Анонимна, няма нужда чак да си разваляш приятелствата. Просто им напомни на загрижените за смяната на името, че те като са давали име на децата си не си се месила. Трябва да са наистина далеч от твои приятелки, ако продължат да използват старото име и съвсем да объркват детето.
Но ако наистина вече си е свикнало с родното име и дори е изказало мнение по въпроса,  не знам дали няма да се стигне до драми. Може би двойното име, както предложи Мама Ру, е добър вариант за подобен случай.

# 2 758
  • Мнения: 17 303
Ами аз не съм уведомявала близки и познати как е старото име на детето. Близките ме попитаха ще го сменям ли или как ще се казва детето и толкова. Не са ме питали за старото й име. Само една братовчедка, която й беше адашка и у която спах тогава ме попита и подхвърли "Остави й го, како.", Но й казах, че вече е късно пък и колкото и да я обичам предпочитам детето да си носи свое име. Тя отговори "права си" и толкова.
Може би Анонимен се притесняват, ако живеят в един град с приемната майка и детето после при евентуална среща да не позволят на детето да забрави първото си име. Или ако живеят в по-малко населено място и хората го познават.

# 2 759
  • Мнения: 11
Есма, наистина ли, ако си от български произход ти самата ще оставиш турско име? Хасан Иванов или Филис Василева? Както и обратното?
А въпросите към детето, които ще предизвикат такива имена един ден?

Да, наистина, не бих го сменила. От въпроси не се притеснявам, ние и в момента не крием, че осиновяваме и не възнамерявам и от детето да крия и естествено така или иначе ще има въпроси през годините.
По отношение на "истинското име", мисля че истинско е това, с което човек се е появил от началото. Ако бях се омъжила за чужденец, пак можеше да изберем нестандартно име, а не Станка примерно за да подхожда на Иванова.
Според мен осиновяването и раждането на дете си са два различни начина да станеш родител. Като осиновиш, детето не е както като родиш, има име, история има особености, дължащи се на други хора. Става твое дете, не като го промениш, а като го приемеш и си го харесаш такова каквото е.

Общи условия

Активация на акаунт