Шеста тема на чакащите

Ти ясно, че ще си го харесваш каквото е детето. За теб името е без значение, а за детето?
Някоя Есмералда как би се чувствала сред съученици, приятели, работодатели? Това дете го откъсваш от тази среда, няма да го отглеждаш сред Айшета и прочие. В гетото името не знам до колко има значение. Но вие ще го отглеждате в съвсем различна среда. Все пак интересите на детето са на първо място.
Никога не съм питала родители на осиновени дечица дали са сменяли имената. Не е и моя работа.

Съгласна съм, че предпазването на детето е причина да бъде сменено името. Но това е единствената причина, заради която аз бих го направила. Но доколкото знам много хора сменят красиви български имена, с това което са си намислили, тогава не разбирам от какво предпазват. Аз не живея и не съм живяла в гето, но около мен се е случвало да срещам Айшета, Хасани и Гюли - в гимназията, в университа, на работа. Не съм забелязвала някои да се отнася зле с тях. Но всъщност си спомням, че в училище се подиграваха на две деца - Антон и Божидара. Дали е било заради лош избор на име?  Така, че може би имаме различни виждания какво е засрамващо.

Аз не го смених.
 Името е хубаво и се празнува на Цветница. Винаги съм искала да е така. Презимето ни съвпада по случайност, само фамилията се промени.
Детето ни е на 4 г.
Дойде и си знае и 3 те имена. Сега се учим на новото.
И все пак ако коренно се сблъсква с идеята ми за идентичност и произход бих го сменила.

Анонимен, децата от посочената възраст, след време всичко забравят.
Не фиксирай толкова силно върху името пред детето. Нека е мимоходом. Ти си взимаш решенията, а твоите приятелки са длъжни да се съобразяват.
Пред приемната не обсъждай нищо по отношение на име, но ако влияе негативно на детето, намери начин и говори с някой над нея.

Ама на Айшето майка ѝ Росица ли се казваше? Или на Хасан баща му случайно да е бил Петър? Или може би на Антон презимето и фамилията бяха Мюмюн Мехмет? Щото, нали, става дума именно за такава ситуация - дете, осиновено от родители с различен от неговия етнически произход.
Смешно е, примерно, да има предпочитание за липса на типични черти на определен етнос (много често срещано в докладите), пък да се запази името, гордо обявяващо същия този етнос.

По въпроса на Анонимен... Вие сте хората, които ще решите какво да правите. Никой няма право да се бърка в това. Ако ще и да се зове приятел. Щом не е тактичен и се бърка където не му е работа, може би трябва да преосмислите отношенията си с него. Приемната майка няма думата в случая. Единственото, което би ме притеснило, е как да направя прехода за детето възможно най-лесен. Идеите за запазване на умалителното или за двойно име са добри.
И аз смятам, че името е само брънка от това, което заменяме с осиновяването. Официално му се дава ново ЕГН, ново месторождение, презиме и фамилия, а видиш ли, с малкото име ще му запазим идентичността... Едва ли. А и дали е нужно? Точно по този начин ли?
Ако Джемиле Мюмюн Алиева от Разград се превърне в Джемиле Иванова Георгиева от Раковски, дали ще ѝ е добре? А ако е Даниела, ще ѝ се налага ли да обяснява на всеки защо и как? А когато пожелае да научи, дали няма да е по-трудно да приеме защо Алиеви са я оставили, отколкото да проумее защо е Даниела, а не Джемиле?
Не знам, сложно е. Няма еднакво валидна рецепта. Всеки преценява според разбиранията, ситуацията, куп обстоятелства. И никой извън самите осинояващи няма право да дава оценки и категорични "за"/"против".

Несибе Тодорова, Исмигюл Петрова, Фикрие Добрева ...

Името на малкия си беше от модерните по едно време български имена, нищо засрамващо или неблагозвучно, но с различни варианти на изписване. А това се бях зарекла да не се случва с мое дете. Самата аз имам име, което има по-разпространен вариант и ми е много терсене цял живот да го бъркат. Името на дъщеря ми, макар и да празнува на голям празник, ми беше старо и неблагозвучно, не го харесвам и не бих го дала на момичето ми, още повече, че познавам и кофти хора с това име. Умишлено избрах Лъчезара, заради посланието на името. И двете ми деца харесват имената си, които аз им дадох, а дъщеря ми е дори щастлива, че съм й сменила името. Това й бяха думите, когато повдигна въпроса години по-късно - "Радвам се, че си ми сменила името и съм Лъчезара. "

Много красиво име.

Аз смених името.Беше и турско.Въобще не съм и помислила да и го оставя.Измислих и модерно име с моята буква.На курса който посещавахме ни бяха казали ако се осиновява по голямо дете е желателно да се остави първата буквичка.Ние бяхме на делото 9 месеца.Вече ме питаха за предното и име от любопитство.Според настроението ми отговарям.Даже на рожденният и ден стягаме кръщенка.Интересно с турското име каква кръщенка щях да направя?

Написаното от мен: "по някакъв начин смяната на името се отразява на идентичността на детето", не предполага, че свързвам идентичността само с името.
Да, всички други данни се променят (без рождения ден), но не се ползват всеки ден. А името е първото нещо, което се дава на детето след раждането му и то го чува всеки ден след това. Реално всеки човек се идентифицира с името си. Първото нещо, което човек казва за себе си при запознанство или се представя някъде е именно името му.
По време на второто ни обучение за кандидат осиновители се проведе нещо като игра именно с името на детето. Накратко: Постепенно на детето се отнемаха една по една връзките с всичките му близки (биологични) и накрая остана само с името си, а след това и това му се отне. Детето остана съвсем само със себе си, без близки и без име. Беше някак безлично. Да участваш в подобна игра е доста силно преживяване и те кара да се замислиш много повече от колкото си го мислил. 
Въпреки убежденията ми, определени причини биха ме накарали да сменя името на детето, което ще осиновя. В тази посока мислех и по време на първото осиновяване, но го мислех единствено заради неоправдан страх. Да не говорим, че в началото ми се струваше странно детето ми да се казва по този начин и това при условие, че името му е хубаво и имам познати с това име. Именно страха ми тогава и другите усещания, които имах, ме караха много да говоря по темата и с най-различни хора - родители, специалисти, хората които се грижиха тогава за детето ми. Всички тези разговори и отговори, които получих на въпросите си, ме доведоха до убежденията ми за смяната на името и сигурна в избора си.
Мисля, че родителите трябва да са спокойни с избора си и нямат негативно усещане, когато изричат името на детето си, независимо дали са го сменили или не.


Анонимен, не е нужно да влизаш в отбранителна позиция, нито да губиш приятелства, ако те наистина са такива. Възможно е в момента, заради реакцията на приемната майка да се докачаш от мнението им и го усещаш като упрек, без те да целят това. На приятелките си би могла да кажеш, че това е твоя избор и се надяваш да го приемат и уважат и разговорите за името на детето в момента те натоварват емоционално, а точно сега повече от всякога се нуждаеш от спокойствие и се надяваш те да ти го осигурят.

По отношение на приемната майка – изключително непрофесионално, но предполагам че е водено от личните ѝ емоции от предстоящата раздяла с детето. Ако решението ти е наистина окончателно, поговори с нея, но я помоли да не е пред детето. Обясни ѝ че разбираш доводите и мотивите ѝ, но и тя трябва да разбере твоите. Че се нуждаеш от нейната помощ за доброто на детето и по-лесната му адаптация. Кажи ѝ също, че вярваш че го обича и се надяваш да му помогне да се справи по-лесно с всичко, което му предстои. Ако и това не помогне, се обърни към социалните с молба да поговорят по-деликатно с приемната майка. Не вярвам, че негативното ѝ отношение ще рефлектира върху детето, а върху вас. Това, което би могла да направи е да настройва детето срещу вас, но искрено вярвам, че няма да го направи, именно заради детето.
Ако приемната майка продължи в същия дух, може би е по-добре да не обяснявате нищо на детето, да не се опитвате да го убеждавате, че новото име е по-хубаво от неговото, защото приемната майка прекарва цялото време с него и може да го убеждава в противното, което ще създаде допълнително напрежение между Вас и детето. Не искам да вярвам, че би реагирала така и силно се надявам, че няма да се стигне до тук, но случаи всякакви. Тогава обаче, трябва да сте готови след осиновяването вие да направите прехода между двете имена и дори в началото да се наложи да ползвате старото му име. Може би и консултация с психолог, който да ви посъветва как да говорите с детето си, би помогнала много. Това се върти в главата ми в момента, дали е адекватно във Вашия случай, няма как да съм сигурна.

Жени, и ние я играхме тази игра. Аз даже доста силно се разстроих от нея. Но все си мисля, че ако детето е съвсем малко, няма да му повлияе толкова фатално смяна на името, която аз не виждам като нещо, което ще направим непременно, а само ако наистина е име, с което повече би си имало проблеми, отколкото нещо друго.

Подобни игри разтройват единствено умовете на изтерзаните кандидати за осиновители. Болни мозъци има много сред психолозите, целящи да внедряват чужди практики сред нашата народопсихология. Аман.
Предишните деца, които ни предложиха и ние отказахме, се казваха Божидар, Ана-Мария, Сашо. Ако бяхме осиновили някое от тях, категорично щяхме да оставим името /само Сашо официално щеше да стане Алексанър/. Но точно осиновеният - абсурд. Грозно турско име.

Това ми звучи като прочел един психолог, че името е най-важното и го повтаря като папагал, защото по учебниците го пишело.

Съжалявам, но датата ти на раждане никой не може да я вземе, народността и етноса ти никой не може да ти ги вземе, принадлежността към родителите от които си дошъл никой не може да ти ги вземе, ДНКто никой не може да ти го вземе.

Дали ще се смени името на детето или не няма никакво значение ако няма уважително отношение към произхода му, към майка му, баща му, родът му.

Това, което забравят да кажат на тези курсове, че има осиновени деца, които после обвиняват осиновителите си ако не са им дали име, т.к. всеки родител, първото което прави е, да даде име на детето си.

Извинявам се, но не се стърпях. Като чуя "един психолог каза" и ми се изправя косата.

Аз съвсем не мога да се оплача от психоложките от курса и не смятам, че особено акцентираха върху това, нито че това е единственото, за което е ставало дума. Имаше много ситуации, които разигравахме. Предполагам, че самите те също работят по програма и следват указанията в нея. Не знам ако ги питам за искреното им лично мнение по този въпрос, какво биха казали.

Каквото и да кажат, те могат да имат деца /повечето/, те не са висяли години наред по репродуктивните клиники, не са се чудили, аджеба, ще им се оплоди ли яйцеклетката и не са треперили дни наред дали ембриончето се дели ... И така години. Късане на нерви като струни, убиване на надежди бавно и сигурно. Каквото и да са учили, чели или чули, трудно се справят с това. Аз съм един пример.