Шеста тема на чакащите

На 6 месеца я осиновихме. От РДСП Кърджали. Делото мина много весело. Прокорора не спря да се шегува как се храни 8 месечно бебе и там още с всичко което ни се случва в момента. Съдийката и тя беше много готина. Отпуснаха ни общо взето. ОЩЕ, като я видяхме на снимка и знаех, че това е детето, за нас. Няма сън с бебе в къщи така че почивайте си докато ви дойде реда! Още на втория ден попълнихМе документи за дело понеже не можело в същия. Чакахме 2 години от както си промених-Ме критериите на здраво дете с бял цвят на кожата без ромски етнос. От 5 години имаме пуснати документи но бяхме писали с лесно лечими заболявания и ромски етнос и нормално нещата не се получиха и натрупахме 4 отказа. Внимавайте с какво може да направите компромис защото инъче ще си изгубите времето. Колкото по рано се откриете, толкова по добре е, защото едно дете си иска доста грижи и не е лесно. Аз на моменти изтрещявам и си казвам че може би трябваше да вземем по голямо дете. Гледам че вие пък искате по - малки 😁Инъче, за нея човек убивам.Истината е, че си осветихме апартамента и господ реши най-сетне да ми угоди! Детенцето е родено на датата на която си осветихме апартамента. Овации за добре свършената работа от РДСП Кърджали! И ходете на църква. Аз съм влизала палила съм свещи но уви все не ставаше.За пореден път отидох и в Инвитро център където за 2 път нещата бяха пагубни и стресиращи за мен и само пари на вятъра даваме пък получавам влошено здраве... И накрая споделихме с свещеник той ни каза какво правят вярващите християни (нямам в предвид само палене на свещи пред икона което редовно правим с мъжът ми) и оп нещата станаха! Отделно и наша позната сподели, че е направила същото точно преди ние да минем през църквата и че след това са се открили с нейния син. Психолозите също си свършиха много добре работата,като са ни написали отличен доклад! За делото чакахме месец. Не се отчайвайте. Вярвайте, правете добро и нещата ще се случат. После дупе да ви е яко🤫😁

Благодаря.
Аз лично оставам без думи...

Простете ми, за грешките. Бързах да ви напиша, каквото ви интересуваше.Бащата е неизвестен. Малката е по-бяла от мен.

Бебу, развълнувах се! Успех ви желая, защото никак не е лесно!

Здравейте, момичета! Ние от 1 година сме вписани и още нямаме писмо. Нашата социална даже ни попита наскоро, как вървят нещата, имаме ли обаждания или писма?! Към момента нищо! Дали заради пандемията се бавят нещата, не знам....Критериите са ни за детенце от 0 до 3 г. възраст, без заболявания , може и две деца с родствена връзка. Относно произхода  сме непоколебими.Български трябва да е. Затова и чакаме още....явно . : )

Честито бебче, пожелавам да расте щастлива и уверена в себе си и своята неповторимост! Аз съм майка на две осиновени дъщери от ромски произход (по наше желание, без да правим каквито и да е компромиси със себе си, без да сме имали никакви изисквания към цвят и етнос, без да сме чакали повече от 3 месеца за всяка, без да сме давали рушвети или палили свещи) . Малката я осиновихме на 7м, беше по-бяла от нас. С времето придоби прекрасен шоколадов цвят. Споделям само факти и храна за размисъл, защото тук четат и други кандидати, за които цветът на кожата е критерий. В дискусии относно смисъла на този критерий не желая да влизам, чувствителна тема ми е и не винаги успявам да съм любезна по нея. Моля, не го приемайте лично, коментарът ми евентуално би имал смисъл за други кандидати, не е насочен лично към Вас.

Да, потъмняват децата. Някои, вероятно по-рядко, изсветляват. Никой не може да каже обаче дали е подготвен, докато не му се случи.

От няколко дни са ме налегнали размисли по някакви въпроси, които явно си ме терзаят. Детето ни определено ще знае, че е осиновено. Това сме го решили. Но да кажем, че осиновим такова от ромски или друг произход (без български), това трябва ли да му го съобщаваме непременно? Аз по-скоро си мислех като поотрасне, ако се поинтересува, тогава бих му/ѝ казала. Иначе май, май не е добре да ги обременяваме с такава информация.

Такива мисли са ме налегнали, след един кошмар, че осиновяваме момченце и ни го взимат. Изживях го този кошмар десетки пъти последните дни, само това мисля...Ами ако детето предпочете биологичните си родители като порасне? Ох, няма да ви натоварвам. Нека първо ни предложат детенце, после ще го мисля, пък и ще се моля да успея да си възпитам децата да са хора и не само това, но и да са стойностни такива. С чест, добро възпитание, разум и достойнство....

Всички които нямат претенции, за етнос пол, цвят на кожа са прави. Общо взето аз смятам, че е глупаво да делим децата така. Но, когато не може да се прескочи една такава бариера става страшно. Аз самата се опитах да го направя но не успях. Важно е да са здрави най - вече! Мога много да напиша по темата, но не желая. Господ си знае работата. Желая ви здраве. На мен лично му е трудно да ми помага щото ту искам едно после друго и общо взето не му е лесно. Добре, че ни прощава. Страховете и аз си ги имам, но пък, ако растът без родители по - ли ще е хубаво. Веднъж отказал се човек от детето си родител ли е...

И аз доста мислих по въпроса за цвета на кожата. В крайна сметка решихме, че няма да имаме критерии за етнос, черти и цвят на кожа. След като, живот и здраве, намерим нашето дете, мисля, че въобще не е нужно да се коментира темата за етнос или цвят на кожа. Надявам се, че ако ние - родителите не смятаме този въпрос за съществен, то и детенцето няма да му обръща внимание. Дори, ако се случи някой да го обиди за цвета на кожата, се надявам това да не накърни фатално самочувствието му/и.
А относно търсенето на биологичния родител, смятам, че ако сме изградили силна връзка с детето си, то със сигурност няма да иска да ни замени. Може и да се появи някакво желание за запознанство, но не и да отиде там за постоянно.
Просто всичко зависи от нас-родителите, да изградим самочувствие и добра връзка с детето. Със сигурност няма да ни е лесно. Стискам палци за всички ни! Трябва да издържим!

Във връзка с напомнянето за себе си пред социалните искам да кажа , че ако не бях го направила навремето не знам кога щях да осиновя . Осинових преди около 6 години . Стана след като активно започнах да звъня и да питам докъде са стигнали нещата при мен и да ли са ме разглеждали на съвет . Чаках около година и половина .Пожелавам късмет на всички !

Знам, че в момента е трудно да повярвате, но шансът детето, осиновено в ранна възраст и имащо нормално и щастливо детство да хукне и предпочете в бъдеще да живее с непознати хора, вероятно пребиваващи в някое гето и несподелящи нищо общо с него като начин на живот, култура, интереси и т.н, е почти същият, като това да се случи и с неосиновено дете - демек крайно нереалистично е. Чудесно е, че сте решили да не криете от детето. То ще иска да знае за биологичните си родители и това е нормално. Колкото по отрано знае, че е осиновено, толкова повече време има да премине плавно и изживее фантазии, страхове, травма, въпроси - вие трябва само да сте до него и да приемате и показвате, че чувствата и мислите му са нормални. Проблемите идват, ако детето разбере изведнъж, в пубертета или по-късно, чувства се излъгано, връхлитат го всички тези неща във възраст, когато вече е достатътчно голямо, за да почне да си търси биологичното семейство. И тогава за него осиновителите стават 'неистински' родители, но не за друго, а защото са го лъгали. Голямата ни дъщеря е на 8, премина през фантазии относно своята прекрасна рождена майка, мъка, че не я познава (плакала е с глас), желание да я познава и после изведнъж - сама заключи, че по-добре, че не я познава, защото щеше да и е мн мъчно иначе. Сега смята, че няма нужда да я познава. Възможно е по-късно пак да премине на друго ниво през същите фази, очаквам го даже. Никога не я насочваме в тези разсъждения, само се съгласяваме с нея. Децата са по-мъдри, отколкото си представяме, трябва само да им вярваме, обичаме и уважаваме правото им да знаят за своя произход. По въпроса за етноса, съветът ми е да се казват фактите, които знаете, но не да се етикетира детето. Напримере - знаем, че рождената ти майка е от ромски етнос. Това е различно от 'ти си от ромски етнос'. Все пак по нашето законодателство етносът е въпрос на самоопределение, а и етническата принадлежност е много повече от цвят на кожата и гените, които се наследяват - тя е и културна принадлежност, която при осиновените деца отсъства. Оставяме я сама да се определи, когато е достатъчно голяма, междувременно сме купили книги с ромски приказки, история на ромите в България, за да може ако реши, да се запознае с културата на ромския етнос. Засега като че ли проявява афинитет към индийска принадлежност, откакто се запозна с моя колежка индийка и сама заключи, че двете много си приличат😊 никога не е казвала същото за ромите, които всекидневно среща с каруци или ровещи по кофите.

Нищо чудно. Миллетът по нашия край (поне тези, които лично познавам), си умират за всичко индийско. Пишат се за турци, но си знаят откъде произхождат.

Мисля, че доста деца си падат по индийско, защото саритата са красиви дрехи. Принцеския вид е това, което ги привлича, а не "зовът на кръвта".

А аз пак да попитам - ако всички едновременно решим да напомним за себе си на социалните, дали някой от нас, някога ще получи предложение за дете? Кой ще се занимава с изпълнението на процедурите за вписването на дацата в регистрите; за подготовката на заседанията на съветите и т.н., докато хората са заети да ни обръщат внимание на нас? Илюзия е, че напомнянето е това, което води до успех. Просто е дошло време за наистина дългоочакваната среща.

Ами не напомняй за себе си. Тези, които искат да го направят ще го направят въпреки твоето мнение, че ще затрудните служителите и няма да могат да си свършат работата по разпределяне на дечица.

Една от известните психоложки в БАОО е направила точно така - пораства, обръща гръб на майка си. Нарича я осиновителка, намира родната си майка, издава книга за това колко е хубаво да намериш семейството си  и си пропагандира биологичната връзка като най- най-. Така че не е чак толкова невъзможно.

Мисля, че това, което също трябва да се знае е, че да осиновиш не е като да си родиш и осиновяването е за смелите. Успех на всички.