Болезнено ревнива съм.... Това ме изяжда

А си мислех, че аз съм най-ревнивата жена на света.....   

Какви са отношенията с баща ти?Присъства ли в живота ти?Каква си за него-Принцесата на татко или досадното дете, което никога не е забелязвал?
Питам, защото това е една от най-вероятните причини да нямаш никакво доверие в мъжете.
Първо, именно заради неглижирането от страна на бащата, дъщерята израства без самочувствие (в живота на едно момиче точно бащата е първия мъж, който трябва да й даде самочувствието ....това най-добре би ти обяснил психотерапевт, като съвета ми е непременно да се консултираш със специалист), второ-у нея се загнездва дълбоко страхът от изоставяне, трето-неглижиращия баща е първия мъж, който показва и внушава на дъщеря си, че на мъжете не може да се разчита и да им се вярва.
Не държа да ми отговаряш тук, не всеки иска да разкрива семейни истории, отговори на себе си.
Просто давам възможна причина за състоянието ти.И пак, непременно посети специалист.

Много си права, Love.

Според мен, възможно е ревността и завистта да са свързани също. Не съм способна да изпитам ревност, нито завист. И тук чета доста завистливи жени, които не вярват че някой може да не изпита това нещо. Ами не мога, и много съм доволна от това.
Ревност защо не мога да изпитам, поне в малка доза, нямам никаква представа. Но се надявам да нямам и повод де
Иначе съм принцесата на татко, затова най-вероятно е свързано.

А какво да правиш, болезнено ревнива авторке. Купи си пистолет, може би това е решението:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5210880

само че започни в обратния ред.

Болезнената ревност е нещо... напълно малоумно. Извинявам се на болезнено ревнивите   Може да искате от някого да е честен с  вас, но да е вечно с вас - не. Всеки човек има право да си промени мнението как да живее, когато си поиска. Може да е безотговорно или не знам си какво, но няма как да бъде променено. Въобще идеята да искаш някой да е с теб на всяка цена ми е ужасна. Има живот и след изневяра, и след всякакво предателство, това са бели кахъри. Може би съм афектирана и аз точно от трагедията в Пловдив...

Здравият разум е хората да са заедно, ако и двамата го искат. В момента, в който единият е на друго мнение - раздяла и нов живот и за двамата. Всичко друго са излишни ужасии.

Психолог! 

Ревностната психоза е едно много подценявано заболяване...за съжаление

Позволете ми и аз да се тагна в тази тема и да си изкажа позицията на едно 20тина годишно момче.
Моята история е едно към едно с тази на г-жа kliuchence. Хората казват, че женската ревност е най-лошото нещо в една връзка, но това не означава, че мъжката ревност отстъпва по някакъв аспект, защото когато един мъж обича и се бори за една жена - то той е готов на абсолютно всичко за нея. В повечето случаи - мъжа се бори за жената и като цяло не е в негов интерес да се бори за момичето с което иска да бъде и едновременно да е с друга - тук логиката бяга. Един мъж докато се бори за една жена, той се сблъсква с какво ли не. Аз лично докато се борих за половинката си, имаше дни в които нямаше сън, дни когато трябваше да уча за сесия (Медицина....), дни в които ти се е сривала психиката и като цяло всички лоши неща които може да ти причини тази ревност, но все пак не се отказах от тази битка, знаеш, че ще е тя и просто никога не се отказах. И сега след всичко това и след всичките мъчения и притеснения - най-сетне успях и съм изключително доволен. Трябва да изградиш едно доверие в половинката си, да му споделяш всички притеснения и неща които те тревожат, и да може да ги решавате като едно цяло и по този начин освен, че за теб ще е по-лесно - така и за него. Психолога ще помогне до някаква степен, но той няма как да ти премахне ревността - ти сама трябва да го направиш, но трябва да знаеш, че каквото и да правиш, винаги ще се намира една мъничка ревност която ще се крие в теб, но все пак важното е, че няма да бъде толкова голяма колкото е в момента 
Докажи, че си по-силна от ревността и можеш да я преодолееш! Подкрепяме те и знаем, че можеш да преодолееш това  .
Пожелавам ти прекрасни моменти прекарани с любимия и дано се справиш с ревността за да може да се наслаждаваш максимално на моментите прекарани заедно! 

Авторке, имам подобен на твоя проблем. Тази безпочвена тревожност ме държи в окови доста често, дори и до мен да стои най-верния мъж на земята. Напоследък се владея, но имам периоди, в които Бога ми, не успявам дори да се позная ! Мислила съм да посетя специалист, но явно не съм съвсем узряла за идеята. Ако изпусна нещата от контрол обаче, няма да се поколебая. Вече съм омъжена, имаме дете.
Осиновена съм, с баща ми не сме имали никога здрава връзка, той ме тормозеше повече, отколкото ми е давал бащина обич. Не знам кое е по-силно за мен обаче, дали страха от изоставяне, или това да допусна да ме направят на глупачка.
Аз те съветвам да се опиташ да се овладееш (моят стимул е детето и трезвомислието), а ако не стане и усещаш, че нещата се задълбочават- отиди на терапевт. Аз смятам, че много хора имат нужда, но не искат да си го признаят.

Случвало ли ви се е да сте на вън в компания в която разбира се има и момичета мои "Приятелки" Аз не вярвам много в истинското приятелство,не съм попадала и на истински приятелки,спирам,че съвсем се отклоних.Та да си стоите и да си мислите някакви луди неща,аз все си представям,как ММ си мисли за "приятелката ми" А той милия все в земята гледа само и само да не вляза в филма.Честно да ви кажа се мразя заради това,чувствам,че го задушавам и по този начин един ден сама ще го подтикна да изневери.......

Ако няма реален повод - тоест ако мъжът ви не се среща с друга - само си правите излишни проблеми....

Здравей! Ти сама го каза в началото... нямаш проблем със самочувствието, ПОНЕ НЕ ВИДИМО! Ето го отговора на всичките ти терзания.  На вътрешно ниво е. На първо време е добре да поработиш точно върху това. Но то е съвкупност от много неща, които трябва да коригираш в себе си, най-важното от които е самоувереност- в теб, в качествата ти, във физиката и пр.

Проблемът на авторката е за психолог.

Всяка ревност и страх е с основа ниска самооценка. Колкото и да си мислиш, че си красив или много идеален, вътрешно не си вярваш и си причиняваш (самонаказваш се) с тези терзания.

Точно така се чувствам и аз.Повтарям си,че съм красива,но вътрешно в себе си знам,че не съм кой знае какво и има къде,къде по красиви от мен.Знам си проблема,но не мога да го разреша.

И какво като има по-красиви от теб?Никой не е най-красив,най-умен,най-еди си какъв.Просто всеки е уникален сам по себе си.Като намериш човек ,който е на твоята вълна,споделя еднакви интереси,цени и качествата ти освен външността, няма причина да се чувстваш зле.Има много "красиви" хора,които биват мамени цял живот и то с не дотолкова" красиви".Айде,питам защо? Красотата е много относително понятие-не се вманиачавайте...Бъдете в мир със себе си,и търсете щастието в самите вас:)

Ума Търман и Рийз Уидърспун са разведени заради изневяра, да не би да не са на ниво нещо   В същото време съвсем семпли и обикновени жени си имат верни мъже.

Просто това предварително да мислиш за изневяра, без да ти е дошла до главата е само загуба на време и не знам защо го правите.