Няма да коментирам осиновяването. Още повече съм в позиция на пристрастна и не е етично някой да ме притиска и да иска да рови в тази насока. 
- Публикувана: 3 ян. 2016, 13:56 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2016, 11:29 ч.
Демографски страсти и неволи
Никой не те притиска. Ти самата в която и тема да влезеш, все в тази насока я буташ.
Вярно ли е , че можеш да върнеш, да "разсиновиш" осиновено дете?
Може. Минава се през съда. Дали във всеки случай е успешно обаче, не мога да кажа.
Не мисля, че има семейства, които да подхождат към осиновяването, като към това да си вземеш телевизор, да погледаш малко на него и после да решиш, че не ти харесва и да го върнеш.
Защо искат разсиновяване ли? Да, знам защо. И ми е гнусно от цялата история... Но поне разбрах, че освен от егоизъм, хората осиновяват и по други причини. За съжаление жалко за дечицата. Винаги съм си мислела, че за изоставените навсякъде е по-добре от в институция, но вече не съм толкова сигурна.
Отклонихме се от темата, обаче.
Отклонихме се от темата, обаче.
Процент към какво, обаче, там е тънкостта на сметката.
Успешно инвитро - гаранцията е в поценти. Има проценти съотнесени към точен брой успешно заченати бебета.
Но има процент гаранция съотнесен към реално живородени бебета след прилагане на метода.
Успешно инвитро - гаранцията е в поценти. Има проценти съотнесени към точен брой успешно заченати бебета.
Но има процент гаранция съотнесен към реално живородени бебета след прилагане на метода.
Когато при теб е успешно, то за теб успеваемостта е 100%.
Но след като хората се борят със зъби и нокти за собствен наследник, значи оценяват значимостта на гените си и искат да видят себе си в очите на детето си , а не някой друг.
С това не искам да принизя акта на осиновяване, само да кажа, че ако си съгласен да осиновиш, това означава, че си се отказал до известна степен от себе си.
А тези, които се сдобиват със собствен генетичен наследник, не се ли отказват в по-голяма степен от себе си? Жертвайки се и давайки всичко за детето, прехвърлят собствената си ценност върху него и се обезличават. Защото детето ти не си ти.
Да, съществува архаична отживяла практика при пълнолетие да се разсиновява, защото тогава юридическото оформяне било много лесно, имаше нещо чрез народен вестник, но съм чувала, че мотивите често били егоистични, примерно че осиновеният ,въпреки че е пълнолетенне се подчинява на осиновителя .
А при по късна възраст последицата главно е обезнаследяване.
А при по късна възраст последицата главно е обезнаследяване.
Имахме роднина от "голямото добрутро", аз бях дете, когато осиновиха момче, по-голямо от мен, после го разсиновиха.
Мисля, защото не успяха да го направят като тях, да се вълнува от същите неща, мъкнеха го по концерти, театри, опери, запознаваха го с кой ли не, опитваха се да ограничат средата му до подходящата според тях, уроци по езици, музика, изобразително, но така и не успяха да направят от него сноб. Май го разсиновиха вече пораснал, след като се ожени за едно скромно девойче от село, с което съвсем ги разби.
В крайна сметка обаче му оставиха в наследство /завещание може би/ един апартамент в центъра.
Мисля, защото не успяха да го направят като тях, да се вълнува от същите неща, мъкнеха го по концерти, театри, опери, запознаваха го с кой ли не, опитваха се да ограничат средата му до подходящата според тях, уроци по езици, музика, изобразително, но така и не успяха да направят от него сноб. Май го разсиновиха вече пораснал, след като се ожени за едно скромно девойче от село, с което съвсем ги разби.
В крайна сметка обаче му оставиха в наследство /завещание може би/ един апартамент в центъра.