Здравейте! Ще ми бъде полезно да споделите мнения по моят въпрос. Свекърите се изнасят от собственото си жилище за да се ширим ние на широко. Женени сме и имаме момченце на 1 г.и 3 мес. След сватбата напуснахме квартирата и се преместихме при родителите на съпруга ми. Много настояваха, пък и апартамента е голям. Решихме да е временно, докато си купим жилище. Вече 3 години живеем всички заедно, разбираме се чудесно, често вечеряме заедно, поела съм чистенето, готвя през ден. Мисля, че се сработихме добре. Не сме се карали, то няма и за какво. Но разбира се като при различни поколения, постоянно изникват малки спорове относно храненето на детето, подредбата на апартамента, кой ще си покани гости и пр. Съпругът ми се дразни на баща си и все са на различни мнения. Понякога и на мен ми е трудно. Искам да си подредя, да си поканя приятелка, да не бързам да се обличам сутрин...Но все пак това е техния дом, който са купили и обзавели с много труд и желание, и ние трябва да се съобразим с това. Време е да заживеем отделно от тях, така всеки ще е по-спокоен, колкото и да се разбираме и уважаваме. Нооо, не можем да изтеглим кредит на този етап и решението е отново под наем. Само като чуха за това ни решение, се започнаха едни драми-не можело така, как младо семейство на квартира, а те в тоя голям апартамент. Решават да отидат на квартира, символичен наем в нова гарсониера. Правят и подобрения сега и скоро се изнасят. Не се съгласихме ние, много кофти ни стана. После като се замислихме и ние бихме направили това за децата си. Но все пак...като че ли ги изгонихме от тук. За мен това е много голям жест, благодарна съм им за грижата и решението. Ама кажете, мислите че грешим като ги оставим да се изнесат? Как бихте постъпили вие? 
