Защо се разведохте?

Няма и да си вечно бременна  Ще мине това, не го мисли сега. С мъж като описаните от теб нямам опит, но сигурно може и да се промени нещо занапред.

В кръга на шегата, какво да се промени?
Да хукне по кръчми, да си купи мотор, да почне да запива и да си хване мацка?
Мисля си, че Пролет се е заблудила относно самодостатъчността- всъщност, тя не си е била никога самодостатъчна, а е запълвала времето си със занимания с други хора.
Сега, когато ѝ се налага да остане вкъщи, сама със себе си, ѝ идва нанагорно.

С какъвто се събереш, нали такъв ставаш - може да се поразвесели мъжа й.  Аз самата гледам да  приемам нещата откъм смешната им страна, с човек без чувство за хумор не мога да вирея...

Mushmoranka,   На места се преоткрих в поста ти (особено в частта със страдащите растения - #lo6omie)! Искрени възхваления за активизма също! Дано има повече такива хора!

За протокола: мразя етикетите. Не бих се определила като веган и искрено мразя веганската (и каквато и да е друга) пропаганда. Повече, обаче, мразя невежеството.
По темата: не съм се развеждала, но преди много, много години родителите ми се разделиха и ме белязаха за цял живот (освен че отнеха детството ми ). Причината - баща ми беше ревниво, заядливо и непочтено пиянде (в последствие смирен самоубиец и алкохолик), който тормозеше мен и майка ми години наред (предимно) психически (в последствие само мен). Към днешна дата не толерирам никакви и ничии зависимости, а майка ми има прекрасен мъж.

За вас, дами!

Кое наричате активизъм 

Имам една раздяла и аз, която е оставила дълбока следа в мен. Причината за раздялата може би беше гордостта ми, но ако погледна ситуацията от тази позиция в която съм сега, тогава нещата не изглеждаха по същия начин. Жената/момичето ми пасваше всякак и като интелект и като визия и като секс и като култура, всичко, но ме лъжеше . Не можех да преживея такова отношение или по-точно мисълта, че ме прави на глупак или, че си мисли, че номерата и ще минат. Да, вероятно аз в неопитността си съм бил непоносим, деспот и тиранин и вероятно и не е имала друга алтернатива, освен да ме лъже, понеже я ограничавах доста - не можеше и кафе да иде да пие с приятелки но тогава мислех по този начин, това е !Лъжеше ме за дребни неща, но постоянно, системно и това нямаше как да го приема като отношение колкото и да я обичах. Толкова за раздялата на кратко .

По-късно "днес" с жената, която живея след като се роди първото дете, може би година по-късно, вече знаех, че няма да имам семейството, за което съм мечтал . Тоест семейство мога да имам, но то няма да е това, което аз разбирам като семейство . Тогава изникна въпроса какво да правя, как да приема действителността и какви алтернативи имам пред себе си, защото се почувствах измамен излъган отново, понеже ми обясняваха как основното нещо и желание в живота на една жена е тя да стане майка и как това е единственото нещо, за което тя мечтае.И аз приех, че ако това е мечтата на една жена и аз я сбъдна/реализирам, то тя ще е най-малко доволна и предполагаемо щастлива. Уви на 10 месец някъде след раждането на голямото дете се започна едно мрънкане и постоянно недоволство от това колко време и внимание отделям на нея и детето и колко на работата и приятелите, до безброй други абсурдни неща, които с времето ставаха все повече и повече . Недоволството растеше, а аз се сцепвах от работа . И така, след като виждах промяната, все повече си задавах въпроса, как да накарам жена си да бъде такава каквато беше в началото първите 10 месеца, а именно грижовна любвеобилна и всеотдайна към детето, дома и семейството. Така се заформи идеята за второ дете ! Мислех в посока на това, че едно бебе би я върнало към майчините чувства. Освен това, второто дете е вид гаранция, че рода ще се продължи, дори с първото да не се получат нещата или по-лошо-нещо се случи с него. Освен това, винаги съм смятал, че децата без братче или сестриче се развиват грешно, като абсолютни егоисти, свикнали да делят на едно и да вървят сами, а ако са две, макар и да няма гаранция съществува вероятността да вървят заедно и да си помагат едно на друго и дори и мен да ме няма, винаги ще имат опора едно в друго, като поотраснат . И така везната се наклони към това да работя за второ   Разбира се и тя искаше . Не след дълго се получиха нещата и така станаха две, но за моя изненада и разочарование нямаше и помен от това майчиното отношение, което смятах, че ще се върне . Не показах огорчението и разочарованието си явно, но бях .... не знам как да кажа-изкъртен отвътре . Реших, че трябва да запазя нещата поне в този им вид, тоест да не се влошават поне, пък като отраснат децата и станат по-самостоятелни-ще видим . И така и аз мога да кажа, че правенето на второ или трето дете, не оправя нещата. А между-впрочем жена ми иска трето   да опитаме за момиче, докато се получи . Аз също искам, но не си го позволявам единствено и само защото не я виждам като майка .

Е това ли е единственият друг вариант - разпасано пиянде?  

Наясно съм, че за около 90% от жените, мъж, който не пие, не ходи по жени, работи много и вечер си стои вкъщи, е прекрасен прекрасник, но аз например изпитвам ужас от такива хора, било то мъже или жени. Имам чувството, че изсмукват и тъгата, и радостта от въздуха, че всичко около тях губи цвят и избледнява. Може би защото аз самата съм комуникативна натура, обичам да съм сред хора, да говоря и да се смея високо, да ходя по клубове и на концерти, да пътувам и т.н., индивиди, които само седят омърлушени и все умуват върху свои и чужди проблеми, ме отблъскват. Съответно пък аз отблъсквам хора, които са тип тихи домошари (всъщност не винаги).

Пролет, след като родиш, бебето ще ви заеме голяма част от времето, така или иначе. Изобщо първите години децата се превръщат в център на семейния живот и трябва доза ум и здравословен егоизъм, за да не се превърнеш от жена и човек, само и единствено в Майка. То е ясно, че ще минеш по реда си и известно време ще дрънкаш само за кърмене/АМ, цвят на бебешко ако, колики и други проблеми от световно значение, но в един светъл ден може да се осъзнаеш и да преоткриеш света. Говори с мъжа си - щом ти си по-весела и социална натура, трябва някакси да се напаснете без да си пречите и без единият да се чувства прецакан. Иначе тежи  

 

Анонимен, жена ти е родила и гледа две деца (щом ти се "сцепваш" от работа), но ти не я виждаш като майка? А като какво я виждаш   То тя че не е само майка - не е, на първо място е човек, ама ти май и като човек не я забелязваш.

Зандали, мерси, нямаше да се сетя   Май и БНД в момента, в който се разделихме, се беше отдал на активизъм, ама сега го разбирам чак...

Споделям! 

Анонимен, извинявай, че ще ти го кажа, ама нещо не е в ред при теб. Съжаляваш за предишна връзка, ама си я ревнувал, пък тя те е лъжела... Деспот и тиранин не звучат никак добре, помисли защо те е напуснала и защо те е лъгала /вероятно да не предизвиква гнева ти/.

Съпругата ти гледа две деца. Какво искаш от нея?
Пишеш, че семейството ви не е това, което искаш? А какво точно искаш? Обясни ни......
От написаното усещам, че за теб жената е майка и толкоз! С децата, до печката, с памперсите, количките и куклите и това е! Нейното призвание!
Извинявай, ама ние сме сме майки, но не преставаме да бъдем хора!

Анонимен, може ли да разясниш защо смяташ, че тя няма майчино чувство. Ти не може да почувстваш това, което тя чувства, защо смяташ така? Може да се е разочаровала, че и второто пак е момче, ама едва ли го обича по-малко от първото. Защо не става за майка според теб? А ти ставаш ли за баща? Според мен, трябва да преосмислиш, що е то семейство, защото и втори път да се разведеш, историята ще се повтори и трети, и четвърти...докато не промениш нещо в себе си. Похвално е, че си взел поука след първия брак. На жертвата на деспот и тиранин, не и остава избор, освен да лъже и крие, или  да го напусне. Добре, че осъзнаваш това.

Боже, Таис, все едно аз съм го писала. Същата работа съм.
Все съм се обвързвала с мъже като мен и връзките ми бяха много бурни, емоционални, вредни даже /и то на доста нива/. Каквито бяха, така и завършваха, драматично, никога спокойно, защото са се изчерпали например. След края на една от тях толкова не бях на себе си, че взех, че се омъжих за един тотално различен младеж - беше спокоен, хранеше се здравословно, пестеше 15% от заплатата си и пиеше по една бира на Нова Година. Разведохме се много бързо. Но този брак го отдавам на психическото ми състояни по онова време.
Вторият ми брак, за момента, е доста по-успешен. Дано се задържи така

Таис    
НА мен не ми е първото семейство това. Имах и друго, но съпругът ми почина . И той бече такъв като сегашния, с тази разлика, че не обичаше да седим вкъщи и всеки ден имаше идеи къде да отидем и какво да правим.
Иначе със сегашния ми мъж говорих. На мнение съм, че като има нещо, което не е ок поне за единия, трябва да се говори. Много и безспир И му казах да се опита да се постави намое място. Да помисли добре какво е да си жена, какво е да си бременна, какво е изведнъж да започне да ти се гади, да ти е лошо, да си загубиш хубавата фигура, да те изтресат всякакви неразположения, да обикаляш болницитеи да те дупчат сигли редовно, да се тревожиш, после да раждаш, да не спиш с години и винаги децта да са ти първа грижа и тревога наред с това да са ти най-голямото щастие. Да си помисли какво е да си бременна, кариерата ти да спре и може би да се простиш с нея, социалните ти контакти да спрат, приятелите ти да са заети на работа или да са по места, където не е за бременни. Да седиш вкъщи по цял ден и да чакаш да си дойде мъжът ти да се повеселите , а той да седне окахърен на дивана и да излъчва напрежение... Дет се вика и за него не е полезно. И е врено за здравето му, а даже и за работата му. Като е сдухан как ще работи ефективно и как ще помогне на тези, които му плачат, че не им е добре... ЩЕ видим колко ще има резултат. Но определено животът е тежък (аз знам много добре, имала съм всякакви катаклизми) и единственият начин е човек да се стегне и да цени всяка секунда, постоянно да дебне за пролука, в която да се поразведри, а не да не смее да вдигне глава от проблемите.

Не бях толкова лош колкото се нарисувах   И по-скоро бях такъв деспот именно зареди това, че тя ме лъжеше, а аз единственото нещо, което исках, е да знам истината, каквато и да е тя и колкото и неприемлива да е. Обаче немалко жени, коронния им номер е, хем да правят всичко, което искат, хем да се изкарват жертви. Как обаче да се изкараш жертва, ако признаваш, че си угаждаш всякак ?   Просто нещата не се връзват с многострадалната геновева и аз си правя каквото ми е кеф  
Както и да е, мисълта ми беше само да споделя мъжка гледна точка/мъжки вариант. Ей така да видите как изглеждат нещата от другата страна . Всъщност не съжалявам за това какви решения съм вземал. Към него момент те са били базирани на тогавашния ми опит и светоусещане. Няма как днес да виждам нещата по абсолютно същия начин . Важното е, че от стратегическа гледна точка съм постъпвал по възможно най-добрия начин спрямо обстоятелствата , които са ме заобикаляли . Да вероятно е съществувал и по-добър вариант от този , които имам аз като действителност, но към него момент съм бил неспособен да го видя .  

Анонимен, доста си пресметлив. Пък и жената те лъжела? Глупости на търкалета