Януарските майки се увеличават, скоро към "Родени 2016 г." ще минават

Разбирам, ако се окажеш във ВМИ, знасе ли човек, кога, как ... ще се нбамерим.
 Мерси за инфото за зодията, значи утре последен шаснс за козирог 

Svetlita, може и да си права че торбата е допринесла, ама аз още се чудя, от тогава нищо не ме е свивало, пълно спокойствие. Даже бебето се беше кротнало, по едно време си разбутах малко корема да се размърда  Добре че знам къде му е дупето  Ей толкова ме беше стегнало че спирах по пътя да си почивам...
Аз пък за Водолей се боря  Мъж ми си е поръчал на 30 или 31 да е раждането, баш на термин си го иска бебето, пък аз му се смея че не стават така нещата. Да мине всичко добре и всичко да е наред с бебето и с мен, пък когата иска да излиза.
Момичета, скучно ми е, излиза ми се постоянно 

Здравейте, момичета, честито на всички нови мами - желая ви най-вече здрави бебчета и много щастливи мигове заедно!  На всички все още бременни, желая леко (вече знам, че няма безболезнено) раждане и щастлив финал! 

Дойде и моят ред да се похваля. Миналия вторник (12.01) се роди нашето момче Самиул - 3250 гр, 50 см, нормално раждане. Всичко се случи малко неочаквано и оттогава все се каня да пиша и все нещо по-важно се случва.  Затова пък сега успях да опиша подробно раждането за тези, на които им е интересно.

В понеделник бях на преглед и нямах никакви индикации за раждане - нито една подготвителна контракция за цялата бременност.  Всичко започна в 6:30 сутринта във вторник, когато при редовното ми ставане за тоалетна, видях слуз и веднага разбрах, че ми пада тапата. Не се притесних, защото знам, че това не значи, че ще раждам веднага. После започнаха менструални болки - мислех, че не помня какво са, но тези неща явно не се забравят. В началото бяха на около 10 мин. После зачестиха, но не бяха болезнени и аз продължавах да съм спокойна. Обадих се все пак на ММ да има готовност, че нещо се случва, но сигурно е фалшива тревога... Имах уговорка с една приятелка да излезем сутринта и отидох като през цялото време си имах леки контракции. По едно време усетих, че нещо тече - стори ми се много воднисто за тапа и се зачудих дали не са води... Обадих се на лекарката, обясних ѝ положението и отидохме да ме види. Обадих се на ММ да идва и междувременно реших все пак да си стегна багажа.  Това се оказа добро решение, защото в кабинета (вече около 13:15 часа) бях с 4 см разкритие, течащи води и чести, но леки и кратки контракции. Приеха ме - документи, клизма, изследвания… Сложиха ми окситоцин, за да засили контракциите и малко след това започнаха истинските болки… Лягах, ставах, дишах, мислих положително - болеше си…  Исках да родя във вода и при около 6 см разкритие, влязох във ваната. Не мога да кажа дали водата облекчи положението, нямам и база за сравнение с друг тип раждане, но и във ваната болеше…  После дойдоха напъните… Контракциите ми обаче продължаваха да са кратки и все не успявах да се напъна достатъчно… Наложи се да ми направят епизотомия - усетих всичко съвсем ясно… Но най-важното е, че накрая всичко беше наред. В 18:30 Сами излезе, сложиха го на гърдите ми и болката сякаш изчезна…  Обзе ме огромно облекчение. Остана обаче и огромна умора… ММ беше с мен през цялото време и много ми помогна.  Мисля, обаче, че накрая беше по-уморен от мен - каза, че му е било много трудно да гледа как се мъча и да не може да направи нищо... За шиенето след това ми сложиха някаква бърза пълна упойка, за което съм много благодарна - а аз заспивах още преди да ми я сложат…. Събудих се към осем и ми го донесоха за малко. Попитаха ме дали да остане при тях за през нощта и аз се съгласих, защото наистина нямах сили. Все още ми е гузно, че не бяхме заедно през първата нощ, но наистина не знам как бих се справила, ако беше при мен.  Следващите няколко часа са ми в мъгла - не можех да стана от леглото - едва ме пренесоха на количка, за да ме заведат в стаята… Бях много жадна (през цялото време на раждането не ми даваха да пия вода), замаяна, изтощена. Но пих много вода, ядох шоколад (непременно си вземете в багажа, ако ще раждате нормално), спах и на сутринта бях вече добре. Донесоха ми бебето чак към обяд и оттогава сме неразделни… 

Здравейте,
Ние от вчера сме си в къщи и още нагласяме режима. Кърмя на поискване, което вече е на 3 часа, а през нощта и с по-големи паузи. Ние сме на 25 градуса денонощно, в болницата ме предупредиха че е дребен и му трябва по-топло. Забелязах, че ако му е студено не спи спокойно и се събужда по-често. Къпя с Мустела, мажа пак с Мустела, а дупето със Судокрем.
Да св оплача, че ми опъват вътрешните конци на секциото. Има един, който ме кара да се превивам на две. Тия конци кога ли ще се скъсат?
Иначе днес го къпах аз, вчера сестра ми дойде, че се бях скапала от пътуването. Майка ми чакаше после да и се обадя дали не сме удавили детето 

Таня, развесели ме

Бордо, честита ти рожбичка! Здрав, умен, добър, красив, късметлив да расте! Ето това имах напредвид- докато си мисли човек, о няма още и то- хоп излезе човечето ! Много ми беше интересен разказа. Благодаря ти!

Пурплетка, и аз като ходя да пазаря, едва се замъквам после. Стягаме коремът 100 пъти.

Тези дни седя вкъщи предимно, само до училището на детето и после у нас. Днес даже и не излезах, мм го хвана страх да не падна на леда някъде. Чакам си съботата( и неделята), да се ражда вече. Майка ми от 2 дена е у нас и два пъти се скарахме жестоко. Искам да отивам в болницата, и после да мирясва и да си ходи. И без това не помага, ми само командори и дава акъли-това направете, онова... Вместо да скочи мераклийски, спи до късно, пие кафе излежавайки се 2 часа и съвети раздава настойнически.... Пък какви ми ги наговори одеве, ще се потресете... Добре, че само се ядосах и вдигнах кръвно, избягах от хола да не слушам, че много обиден и пепелив език има за дъщеря си... Така оплаках ви се, мога да лягам да спя вече 

Честито на всички родили мами! Да ви се оплача и аз,терминът ми беше на 17.01 ,но все още чакаме... Май засега съм единствената преносила от вас.Изнервя ме това чакане..

Бордо, да ви е жив и здрав бебко! 

Значи да очаквам неочакванито  не остана много до края на месеца, може би идва следващият бебевалеж аз гледам да се движа повече, уж да спомагам на бебето да излиза, а и после като се закотвя в къщи, та да компенсирам

За раждането док ми каза да си приготвя подсладена с мед вода, банан или някакъв сок. Поне докато ви приемат поемете нещо да ви повиши кръвната захар, това спомага на матката за контракциите и за сили. После ясно, че не дават почти никъде да пиеш течности.

Честито на всички нови мами! Да са ви живи, здрави, щастливи и спокойни бебоците!
Бордо, разби ме с този разказ Значи и аз да не се успокоявам, че като нямам особени признаци имам мнооого време. Днес се мобилизирам да свърша две-три дреболийки, които все отлагам, защото съм много спокойна. Все се надявах, че водичка ще дават докато се мъчим. Аз без вода не знам как ще издържа толкова часове. И мен ме предупредиха да си сложа в багажа нещо сладко и вода. Относно меда и аз съм чувала, че две лъжици мед на път към болницата помагали  Даже се замислих да си сложа едно малко бурканче в багажа. Преди да забременея след спорт изяждах по един банан за възстановяване, така че също е добра идея.
Таня, и на мен ми стана много забавно да те чета  Това нали не ти е първо дете, майка ти защо се съмнява така в теб?
Svetlita, старай се да не се ядосваш, въпреки че знам че е трудно. На мен майка ми и свекърва ми живеят в града и като искат да помагат не спят у дома и пак се ядосвам на коментари, пък представям си при теб как е. 

Да ви е жив и здрав Самуил, да расте буден, весел, безстрашен, откриващ света и емоциите в него!

Еми не се родихме вчера ние, въпреки желанието на ММ  Иначе той да, няма търпение, но той искаше бебе много преди аз да се родя, та не му се учудвам, а и обича децата. 

В Надежда предупредиха, че не позволяват вкарването на храна в отделението, включително шоколад - можело само бонбони да си взема за раждането 

Долу обаче имат кафене, та след това когато мога да стигна до там, или до столовата там мога да ям каквото искам.

На мен също ми беше интересен разказа, аз за сега също нямам никакви индикации, от време на време ме опъва бебо, но корема не се втвърдява - от долу си е мек, опъва откъм дупето и краката, та не мисля, че са контракции. Тапата и води още си седят, освен ако течението не са изтичащи води, ама не ми се вярва.
Така като гледам, си чакаме термина май май. 

Иначе и с кучето излизам само аз, така и така съм си у нас, не ангажирам с него ММ и уж на вън се натоварвам в този сняг, пък и някой път и кучето дава по-бърза крачка, бебо си кротува.

Аз днес се наканих поне да почистя кошницата за колата и да си събера сака, остават само ежедневно използваните неща да се пъхнат. Понеже багажа не е много си взех направо на куп това, което пише да ми донесат и при първо посещение. Така и така и ММ ще е с мен, та първото посещение ще е реално по-късно, а не за виждане на бебо.

Аз на майка ми поне си й отговарям, някой път чак мъчно ми става, че само я режа, свекито ме дразни но там гледам да си мълча, пък и рядко имаме допирни точки та преживявам. Момичета, не си дръжте напрежението у вас, това вреди само на вас.

Frozy, и аз съм като теб. Не мисля че течението е тапата, мисля че тя трябва да е слузеста и по-прозрачна от течението. Отделно при мен течението като количество не се е увеличило. Напоследък в определени моменти и аз усещам опъвания в седалището и задната част на краката, мисля че бебето като се намества притиска някой нерв. Преди няколко дни имах някакви гадни бодежи в сгъвката на единия крак точно в слабините, май пак бебето натискаше нерв. Ще си чакаме бебоците да решат, че им се излиза и толкова. Да ти кажа аз се старая да не се спичам и от мисълта, че може да се наложи да предизвикат раждането, защото в крайна сметка не зависи от мен. Важното е всичко да мине добре и двама с бебко да сме живи и здрави  Също ме предупредиха, че тъй като минавам за висока бебето се разпределя удобно и е по-вероятно да родя на термин или малко да пренося, отколкото да родя по-рано. Това била и причината да не ми е голям корема, а бебето да си расте нормално, даже малко по-голямо.
И на мен ми става гадно като я режа майка ми, обаче иначе ми прехвърля от нейната паника без да се усеща. А и се изморявам да обяснявам някакви неща и да си защитавам постоянно мнението, при положение че в крайна сметка и бременността и отглеждането на детето касаят мен и мъж ми. Майките ни ще са баби, не може да имат претенции как ще си гледаме децата. Поне аз така си мисля 

Някоя мама беше писала че използва силиконови зърна, може ли да сподели на коя фирма са, че малкия му е трудно да суче, защото са ми плоски зърната?

Момичета, благодаря за хубавите пожелания! Радвам се, че разказът ми ви е бил интересен и полезен. Аз раждах в Тина Киркова, където няма кафене, нито дори машина да си купиш нещо и ако се случи да раждате късно като мен, по-добре да имате нещо приготвено в багажа, отколкото да разчитате, че ще можете да си купите или да ви донесат като родите.  Мен не ме бяха предупредили да ям сладко преди това - бях изяла само един банан сутринта и може би затова бях толкова гладна и уморена накрая. По собствено усмотрение сложих една кутия бонони мерси в багажа - уж да черпя, ама толкова бях гладна, че сама си ги ядох.    Не знам и защо не ми даваха да пия вода по време на раждането - докторката ми май имаше съмнения дали ще успея и искаше да е готова за всякакви варианти.

Иначе ние сме вкъщи от събота и засега се справяме добре. Уж кърмя на поискаване, но Сами още от болницата си спазва някакъв режим на около 3 часа, което доста ме улеснява. Общо взето, ако е нахранен и с чист памперс, кротува. Сега стискам палци да се разминем леко и с коликите.  Освен това ми се ще малко да се стопли, за да почна да го извеждам... Педиатърът ни препоръча да изчакаме положителни температури, а скоро май не се очертават такива... 

Аз кърмя със силиконови зърна  - моите са на Авент. Дребния ги хареса, явно от малък си пада по силикона  Аз също съм с плоски зърна, преди да сложиш бебето на гърда изцеди малко с помпата, така зърното се изтегля и им е по-лвсно да сучат. Дайте идея с какво да мажа раните по зърната, тоя Лансинох при мен работа не върши.
Майка ми обича да се шашка за всико, и 10 деца да имам все ще се чуди дали няма да ги повредя. Малката ми сестра роди преди 5 месеца и цяла седмица и се обажда после след къпане че не са удавили бебето.
Моите родители го играят съобразителни, ако им кажа да дойдат и да помогнат ще го направят, иначе само им изнасяме вечерни предствления по скайп с Марти.

Моите са на Авент. Има два размера-аз съм с големия.

Честито нановите майки   здрави и послушни бебенца!
И моите са на авент, малкия размер - удобни са, но не ми намаляват болката от кърменето  но аз съм с ужасно чувствителни гърди. Щяло да отмине - да видим. Момичета, пия лактогонен чай, но май започнаха дасе пълнят много гърдите. На едната даже имам малка бучка... Сега изцеждах и масажирам - нещо друго дали трябва да правя?
Иначе мисля да започна да редувам гърдите - вие как кърмите и от двете ли? И цедите ли се? Аз днес за първи път цедих, но защото много се надух и тая бучка заболя   как процедирате?