Публикувана: 15 ян. 2016, 13:59 ч.
Последно мнение: 8 авг. 2016, 10:32 ч.

Познай коя е книгата - 13

48 557
739
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са правилата за пускане на нова загадка в играта с цитати от книги?
Коя е книгата, от която е взет този цитат: „От всичко, което най-много му липсва от нея, онова, което копнее да направи отново, е да държи ръката й в своята...“?
Коя е книгата, от която е взет този цитат: „Ще бъда ли опростена за всичко, което направих, за да стигна до тук? Искам да бъда. Мога да бъда. Вярвам“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са правилата за пускане на нова загадка в играта с цитати от книги?
  
  В играта с цитати от книги правилото за пускане на нова загадка е, че всеки участник трябва да публикува цитат от книга. Когато някой познае коя е книгата, той пуска следващата загадка. Ако една загадка остане неразгадана повече от 24 часа и авторът не пусне нов цитат или информация за автора, друг участник може да пусне нова загадка. Освен това участникът, който е познал правилно, може да сподели своите впечатления от книгата или това, което го е подтикнало към правилния отговор, за да се избегнат съмнения в нечестна игра.
- Коя е книгата, от която е взет този цитат: „От всичко, което най-много му липсва от нея, онова, което копнее да направи отново, е да държи ръката й в своята...“?
  
  Цитатът „От всичко, което най-много му липсва от нея, онова, което копнее да направи отново, е да държи ръката й в своята...“ е от книгата „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман.
- Коя е книгата, от която е взет този цитат: „Ще бъда ли опростена за всичко, което направих, за да стигна до тук? Искам да бъда. Мога да бъда. Вярвам“?
  
  Цитатът „Ще бъда ли опростенa за всичко, което направих, за да стигна до тук? Искам да бъда. Мога да бъда. Вярвам“ е от книгата „Нийл Доналд Уолш“.
- Коя е книгата, от която е взет този цитат: „Жилището и мебелировката не биха направили особено впечатление, ако принадлежаха на някой простодушен селски човек...“?
- Коя е книгата, от която е взет този цитат: „Тази година пролетта подрани. Дойде с топли кратки дъждове, с розова пяна, кипнала изведнъж в клони на праскови...“?

# 660 18 юли 2016, 17:24 ч.

София
Мнения: 9 400

Цитат на: Nosferata в пн, 18 юли 2016, 16:57

Това с надупчването на снимката... Домът за чудати деца?

Да!

# 661 18 юли 2016, 19:02 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 41 807

има ново издание на "Домът..." Blush

малко като реклама е, но може да е полезно Hug

# 662 20 юли 2016, 08:57 ч.

Мнения: 859

- Слушай, А., ако се загледаш по-отблизо в този вълколак, не ти ли се струва, че прилича малко на К.?
-Дума да не става! К. е по-страшна от всички вълколаци в цял С.
- Прав си, вълколаците са същински сладурчета в сравнение с К.
...
Всичките и бедняци бяха по местата си, здрави и читави и тя ги преброи като овце. Но изведнъж видя още нещо. Върху масата до леглото на С. стоеше... о, беда и ужас, там стоеше призрак, да, истински призрак, макар че приличаше на прасе, на ужасно, малко, лунно прасе, а може би там стоеше вълколак и я гледаше със зловещи бели очи!

# 663 20 юли 2016, 10:02 ч.

София, България
Мнения: 2 234

Ооо, Емил от Льонеберя ... Алфред, Командоршата, Смоланд ...
Сега го четем с малкия ми син Peace

# 664 20 юли 2016, 17:18 ч.

Мнения: 859

И ние така...
Ти си!

# 665 22 юли 2016, 08:34 ч.

София, България
Мнения: 2 234

Часът измина бързо: изброени бяха победите — спечелените битки в разгара на обречени на провал войни; надеждата беше сграбчена; семействата бяха възхвалявани и осъждани; постигнато беше всеобщо съгласие, че приятелите просто нищо не разбират; предложена беше утеха. Но ние двамата с О. не обелихме нито дума, докато П. не каза:
— О., сигурно искаш да споделиш страховете си с групата.
— Страхове ли?
— Да.
— Страх ме е да не бъда забравен — отвърна той без никакво колебание. — Както слепецът се страхува от тъмното.
...
— Ще дойде момент — започнах аз, — когато всички ще бъдем мъртви. Всички ние. Ще дойде момент, когато на земята няма да има човешки същества, които да си спомнят за нечие съществуване и че видът ни изобщо е постигнал нещо. Няма да има кой да си спомня за Аристотел и Клеопатра, какво остава за теб. Всичко направено, построено, написано, измислено и открито ще бъде забравено, а всичко това — описах широк жест с ръка — ще отиде на вятъра. Този момент може да настъпи съвсем скоро или след милиони години, но дори да оцелеем след унищожаването на нашето слънце, човечеството пак няма да живее вечно. Както е имало време, преди организмите да развият разум, така ще има време и след това. И ако неизбежността на човешката забрава те тревожи, съветвам те да го преодолееш. Както правят всички останали.

— Влюбен съм в теб — изрече той тихо.
— О.
— Вярно е — каза той. Беше приковал поглед в мен и аз виждах бръчиците в ъгълчетата на очите му. — Влюбен съм в теб и нямам навика да се лишавам от простото удоволствие да говоря каквото мисля. Влюбен съм в теб и знам, че любовта е като вик сред пустошта, че забравата тегне над всеки от нас, че всички сме обречени и един ден трудът ни ще стане на прах, знам също, че слънцето ще погълне единствената земя, която имаме, и знам, че съм влюбен в теб.
— О. — повторих аз, като не знаех какво друго да кажа. Усещах как в мен се надигат чувства и потъвам в една странно болезнена сладост, но не можех да изрека думите. Не можех да изрека каквото и да е. Двамата се взирахме така един в друг, докато накрая той не кимна, сви устни и след като се извърна, облегна глава на прозореца.

Последна редакция: пт, 22 юли 2016, 09:09 от радос

# 666 22 юли 2016, 14:28 ч.

София, България
Мнения: 2 234

Никой ли не го е чел, автора е много популярен напоследък. Давам жокерче, ако пак не се сетите, после ще ви пусна някое по-издайническо:

— Знаеш ли в какво вярвам? В колежа посещавах курс по математика, наистина страхотен курс по математика, ръководен от една дребна възрастна жена. Един път, когато говореше за бързите трансформации на Фурие, тя спря по средата на изречението и каза: „Изглежда, понякога вселената иска да бъде забелязана“.
Ето в какво вярвам. Вярвам, че вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя — или представата ми за нея — е преходна?

# 667 22 юли 2016, 14:34 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

радос, аз четох цитатите, но не са ми познати. Дори не мога да разпозная автора по стила. Явно не съм чела нищо от него. А казваш, че е популярен напоследък. Thinking

# 668 22 юли 2016, 14:41 ч.

Чукарландия
Мнения: 4 780

Въобще не ми е познато и на мен. Rolling Eyes

# 669 22 юли 2016, 14:58 ч.

Ямбол
Мнения: 2 407

Аз имам подозрения, че съм го чела и ми звучи познато, обаче никак не ми е допаднало и съм я изтрила от паметта си тази книга Thinking

# 670 22 юли 2016, 14:59 ч.

София, България
Мнения: 2 234

Една от недотам противните норми на жанра за болното от рак дете е тази за Последния хубав ден, когато жертвата на рака неочаквано получава няколко часа, в които неумолимото влошаване достига до внезапен застой и за известно време болката става поносима. Проблемът обаче е в това, че няма как да знаеш, че последният хубав ден, който си преживял, е наистина твоят Последен хубав ден. В момента го приемаш само като още един хубав ден.

— Казвам се Хейзъл. Огъстъс Уотърс беше обречената любов на живота ми. Двамата с него преживяхме епична любовна история и започна ли да я разказвам, от мен ще остане само една локва от сълзи. Гас изпитваше същото. Изпитва го и сега. Няма да ви разкажа любовната ни история, защото — подобно на всички истински любовни истории — тя ще умре заедно с нас, което е в реда на нещата. Надявах се той да чете моето прощално слово, защото не бих искала никой друг… — Заплаках. — Как да сдържа сълзите си. Добре. Ей сега ще се съвзема. Добре.
Няколко пъти поех въздух, след което продължих да чета:
— Не мога да разкажа любовната ни история и затова ще говоря за математика. Не съм математик, но знаем едно: между 0 и 1 има безкрайно много числа. Например 0,1, 0,12, 0,112 и така до безкрай. Но, разбира се, безкрайните множества от числа между 0 и 2 и между 0 и милион са много по-големи. Едни безкрайности са по-големи от други. Научихме това от един писател, когото и двамата харесвахме. Има дни, в които ме обзема негодувание срещу размера на моето безкрайно множество. Искам повече числа, отколкото най-вероятно ще получа, и Бог ми е свидетел, че искам за Огъстъс Уотърс повече числа, отколкото той получи. Но, Гас, любов моя, не мога да ти опиша колко съм признателна за нашата малка безкрайност. Не бих я заменила за нищо на този свят. За броени дни ти ми подари цяла вечност и затова съм благодарна.

Автора се води, че пише тийнейджърска литература, но на мен ми беше интересен. Четох книгата на английски и сега ми беше любопитно да видя как изглежда на български. Особено цитатите от споменатия по-горе писател, които присъстват в книгата. За книгата мога да кажа, че ме изненада, изобщо не предполагах на каква тема е, когато я започнах, не предполагах накъде ще тръгне действието ... и ... въобще много приятно ме изненада, въпреки цялата тъга, която лъха на моменти от нея.

# 671 23 юли 2016, 22:33 ч.

Мнения: 1 786

Това не е ли "Вината в нашите звезди"? newsm78

Не съм чела книгата - гледала съм филма. Мисля, че е тази книга по болното от рак дете и името на героя - Огъстъс, а също си спомням, че и той се страхуваше да бъде забравен, пушеше цигари без да ги пали.... Rolling Eyes

# 672 25 юли 2016, 11:21 ч.

София, България
Мнения: 2 234

Ти си, не знаех, че има и филм, сега ще го изтегля

# 673 25 юли 2016, 20:24 ч.

Мнения: 1 786

Да продължим с тийнейджърската вълна... Simple Smile

"Чувствах се странно, защото знаех, че и двамата сме в смъртна опасност. И въпреки това в този миг се чувствах добре. Цяла. Усещах как сърцето ми бие лудешки в гърдите ми, как кръвта ми бушува във вените. Дробовете ми се изпълниха със сладката миризма, която се излъчваше от кожата му, и сякаш в гърдите ми никога не бе имало дупка. Чувствах се прекрасно - раната не бе просто изцелена, а сякаш никога не бе съществувала."

# 674 25 юли 2016, 20:28 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Това да не е от Скитница, Новолуние, Пълнолуние и не знам още какви -луния. Crazy

Препоръчани теми

Белодробен емфизем

Белодробен Емфезем

това слабително действа ли ?

Медрол за Кашлица ?

Причина:

Причина: