Животът ми е спрял

Нямам деца и не знам дали в този случай отговорът ми ще е адекватен. Но за мен да преминеш от едно майчинство в друго, както в твоя случай , не е лека работа. Всичките ми приятелки, които имат деца, се върнаха на работа след 2-рата година и то с нетърпение. Детето изземва цялото ти време. С дете на една година ти не можеш да се изкъпеш нормално, а трябва да готвиш, защото имаш едно на 4. Мъжът ти явно не ти помага особено.
Не знам, други майки да кажат, но помисли за работа и ясла за детето в най-скоро време.
Дано други дадат по-добри предложения.

mimenceto123, нямаш ли приятелки отпреди тези от площадките и разходките? За мен тези от плошадките не са ти били приятелки, щом само тези разходки са ви свързвали.

Няма ли нещо, което да те разтоварва, докато децата спят на обяд? Нещо дребно - например книга, списание, лека тренировка, готвенето за мен също е голям кеф...

Аз съм малко друг чешит. През времето, докато бях в майчинство, съм се чувствала най-пълноценна и реализирана от когато и да е било. Няма по-голямо удовлетворение за мен от това да гледам как детето ми ежеминутно се променя и учи нови неща.

А мъжа ти поне не се ли опитва да се направи, че те разбира или ти се кара, ако му се оплачеш?

Мила, аз съм с едно дете на 10 месеца и често се чувствам като теб. Моят съвет е оставяй децата на съпруга си веднъж или два пъти в седмицата вечер и излизай с приятелки, а през свободния му ден излизайте всички заедно. Ако той не се наема да ги гледа виж някоя баба, ти също имаш нужда от глътка свеж въздух. Успех и се старай да мислиш по-позитивно, така всичко ще е по-леко, останала е още една година, мъничкото ще тръгне на ясла и пак ще имаш време за себе си.

Вероятно няма кой да ви помага за децата. Много е неприятно, не е лесно така.
По яслите децата доста боледуват, но ако нямаш друг избор,  е вариант някакъв...

А и децата бързо ще пораснат и няма да имат нужда от нас, освен за пари.  Все това си припомням като ми дотежи, а вече това време наближава.

И аз съм с 2 деца, и моя мъж работи по 12 часа, но като се прибере от работа ми помага с децата и то много...
Хващай мъжа си да помага, това,че работи не значи,че няма да пипа нищо в къщи и да не гледа децата... ,а ще митка с приятели....
Това да гледаш 2 деца сама си е равно на тежък физически труд...!!!!

Защо не помислите с мъжа ти за тръгване на ясла/детегледачка и твоето връщане на работа?
Или пък ако има баби на разположение да те отменят 2-3 дни в седмицата ? А ти дали ще ходиш на работа или ще се занимаваш с някое твое хоби, все ще ти е добре дошло...
По мое мнение просто ти трябва различен вид заетост и малко повече време за теб.  

И аз съм с едно на 4 и едно на 1г.Успокоява ме факта,че няма да е бебе вечно.Каката е на градина.Беба ще тръгне на ясла.Период е просто.

Да, понякога при опредлеени условия, като се струпат накуп, майичнството се оказва толкова изтощаващо, че ако няма кой да помага, и до антидепресанти се стига. Ама доста мъже не осъзнават нищо. просто тия периоди на тях по никакъв начин не им променят ежедневието. А не трябва да е така. Защото детето наистина нняма да е все бебе, но ще има нужда от здрава майка още дълги години. Не от такава с разбита психика.

Много ти тежи, че трябва да си гледаш детето и не висиш по кафета/барове с приятелки?  Доста тежка ситуация, наистина.

Аз съм с породени деца, гледаме ги без нито една баба.  За съжаление малката я приеха чак октомври на ясла и дотогава съм вкъщи. Голямата ходи на ясла, но често боледува. Живеем в чужбина и все още нямам реална среда тук. Тежко е меко казано, понякога ми идва да се гръмна от изнервянето. Мъжа ми ги гледа понякога за да изляза, но като нямам приятелки тук си обикалям сама като лудите. В момента дори съм съвсем сама с двете(мъжа ми е командировка за 10 дена) и двете са болни. Тоест освен натоварването с децата имам и притеснения относно здравето им. Ето как се справям аз - използвам всяка свободна минута за себе си. Имам си хоби, което ме грабва толкова, че понякога си лягам супер късно вечер. Обикалям магазините, пия кафе, опитвам се да имам навици и да не задълбавам много. Гледам да уча нови неща, защото знам, че сега имам свободното време да го правя.
Не, съвсем не съм спокойна, нито добре справяща се. Понякога падам толкова много духом, че клоня към депресия. Понякога крещя толкова много по децата, че не мога да повярвам, че съм аз.
Това всичкото се случва на фона на прекрасна баба, страхотно семейство и много приятели оставени в БГ. Наистина честичко се чудя две неща - за какво ми беше да раждам второ дете толкова скоро и какво по дяволите търся тук. Обаче преглъщам, ставам, поотупвам се и излизам навън.
Поставям си всеки ден по една малка задачка за правене, пък макар и да ми изглежда супер глупава. Примерно да отида до еди къде си за да купя нещо конкретно. Научих се да се радвам на съвсем малки неща.
Така, че горе главата и си повтаряй мантрата, че ще пораснат и ще ти липсва страшно много това време. Плюс това всяка вечер като си легнеш си премисляй деня и си мисли, кое те е товарило страшно много. На следващия ден го избягвай. Лудост е да обикаляш като гламавите сама с количката, но пък така можеш да направиш страшно много неща, за които преди не си имала време.
Никой човек няма да те разбере, докато не го изпита на гърба си - без помощ и без социални контакти, направо полудяваш.

За излизането ,едната ми приятелка ме беше поканила, но нямаше как малкия бешв малък и го кърмех и все още го кърмя де вечер само ,Мъжа ми като му казах по директно ,че и на мен ми се излиза вечер отговора беше "с кои ще излезеш ,някои да те е поканил " от което не ми става по леко но е прав.В никъкъв случай не ми забранява да излзиам ,но рядкп гледа децата ,неделята когато почива гледам да сме двамата ,а през другото време не става че все има работа.
Повечето ми приятелки от преди се пръснахме някои заминаха да живеят на други места и така.На ясла поне за сега не смятам да пускам детето защоъо и няма къде на работа да се върна .

намери си някакво разнообразие, докато спят децата. Това на първо място. Книги четеш ли? Има и онлайн безплатни. Книгите малко поне ще ти отлвлекат вниманието от терзанията.

Имате ли възможност да започнеш нова работа? Тоест да наемете някой да гледа почасово поне децата?
Не смятам, че със започване на хобита или опити за разнообразяване на ежедневието положението ти ще се оправи. Може и да има ефект, но ще е временен. Просто има такива хора, които не издържат да стоят дълго вкъщи и да вършат едно и също, било то и отглеждане на дете.