Добро утро и хубав уикенд!
От архива
От архива
23 април 2014
Малкото Назифче интервюира Кенан и Берг по случай Деня на детето.
Какво си спомняте за 23 април?
Берг: Забавленията в училище. Всички деца се събирахме в училище.
Кенан: Най-напред си спомням за това, че на 23 април 1920 Ататюрк полага основите на тази страна. Важен е подаръкът, който е направил на децата преди 100 години. Датата е свързана с основаването на модерна Турция и това й придава допълнително значение.
Участвали ли сте в представленията, които се организират по стадионите на този ден?
Берг: Винаги участвах в училищните представления. Тъй като съм висока обикновено все ме избутваха най-отзад, но винаги участвах.
Кенан: В училище четях стихове. Правихме пиеса за събитията при Чанаккале. Аз играех воин, който идва от Чанаккале. Това ми е първия спомен в ролята на актьор всъщност.
Имате ли незабравим спомен от 23 април?
Кенан: В тази пиеса, за която споменах, играех възрастен войник и ми бяха направили брада от вълна. Много ми беше трудно да играя с нея. Отзад се виждаше черната ми коса, а отпред бяла брада. Няма да го забравя. При нас на село такива бяха условията.
Берг: Всеки път очаквах с огромно нетърпения забавленията, които се организираха за 23 април. Една година излезе страшна буря, имаше проливен дъжд и отмениха празничните прояви. Плаках цял ден.
Какво значение има за вас 23 април?
Берг: На този ден си спомням за детето в мен, благодарна съм на Ататюрк, че ни е подарил такъв ден. Щастлива съм , че собственото ми дете има такъв празник и че живея в такава страна. Защото по света няма празник, посветен на децата. 23 април ми припомня преживяното щастие. Спомням си тези мигове с носталгия. Все още гледам да взема нещичко и за мен от този ден, казвам си, че е и мой празник, но разбира се вече е много късно...
Кенан: 23 април е празник на децата. За Ататюрк те са били много ценни. Децата за нашето бъдеще, нашето утре, нашата надежда. Ататюрк е бил прозорлив човек и е виждал това още в онези времена. Направил е първия ден от основаването на Републиката техен празник . Това че го е посветил на тях е много ценно. Колко щастливи са турските деца...
Какво е вашето послание за 23 април?
Кенан: Отпразнувайте деня с много радост, без да се лишавате от нито една лудория. Защото детството си отива бързо. После децата ще идват и ето така ще правят интервюта с вас. Децата трябва да не губят нито миг от този ден, да го отпразнуват по най-добрия начин, да му се насладят от сърце. С вас бъдещето ни ще бъде по-хубаво.
Берг: Ние не можем пак да празнуваме 23 април, но ни предстои да изживеем този ден още много пъти редом до вас. Дано го празнувате в още по-светли дни, с още повече щастие и безгрижност. Вземете най-хубавото от всеки свой ден, от всеки свой празник.
За какво най-много си мечтаехте като малки?
Берг: Имах толкова много мечти, не знам с коя да започна. Мечтаех си да мога да летя. Най-голямата ми мечта беше час по-скоро да порасна. Сега разбирам колко неуместно е било това ми желание. Защото като дете имах много повече свобода, сега си давам сметка за това.
Кенан: Аз си мечтаех да бъда изобретател. Обичах да откривам нови неща.Като малък разглобявах де що намеря, ровех във всичко, особено магнетофоните. Винаги съм искал да бъда изобретател, учен. Завърших математика, с това поне малко се доближих до мечтата си. После с актьорството се отдалечих от нея.
Искахте ли да станете актьори като малки?
Кенан: Изобщо нямах такива мечти. Това се случи след това и сега съм много щастлив.Не можах да стана изобретател, но животът ми е като мечта. И аз живея в тази мечта.
Берг: Имах много мечти като малка, но да стана актриса не беше една от тях. Интересувах се от спорт, щях да ставам волейболистка. Исках да бъда спортистка, но така се стекоха обстоятелствата. Никога не съм искала да бъда актриса. Благодарна съм, че сбъднах много от детските си мечти. Щастлива съм.
но не мога да пропусна тази чаровница Берг 
