Дефицитите на една журналистика

Дефицити много, разни и разнообразни. Днес обаче ме тормозят конкретно тези в журналистическото съсловие. Т.е., те отдавна ме терзаят, но днес реших да си сверя часовника.
От доста време наблюдавам новините, това че са само лоши, тук-там "и сега една добра новина след цялата помия, с която ви заляхме... щъркел премина над с. Мало Конаре." Честито. Но това сме го дебатирали вече.
Чудя се що за капацитети излизат и се пишат журналисти. За тях новина е само лошата, която задължително е обрисувана с "трагедия", "драма", "зверство", ако ще и една бара да е заляла мазето на необитаема къща, то задължително е "На живо от драмата в...., само по новините на...". Това някоя икономическа новина, някоя световна, политика (нали освен, ако не е станала "драма в ДПС - Доган иска смъртта на Местан!") - не. Поне 50 на 50 да е ефирното време. Населението затъпява, това е неоспорим факт, но тези, които трябва да задават нивото, всъщност са под него. Сега върви драмата с времето, сякаш 5 м. сняг за 24 ч. е паднал - то живи включвания, разтревожени новинари с посърнали физиономии, то свидетели... ум да му зайде на човек. Ето, вчера имаше новина как ученичка е спасила живота на шофьор. До тук добре, но днес отварям новинарските сайтове и се започва "Сираче спаси....", не може без някаква нотка на мелодрама, иначе шараните няма да захапят кукичката.
А другият феномен - говорните дефекти, диалектът и пр., вече са си непростими. За една седмица чух "темперЕтурите", "мнозинство удари", редовното "училищАта", "да запитам, как се живее БЕЗ липсата на ток?". Запитайте, то какво друго остана. И аз като баба ми, обаче ще си кажа: "Едно време не беше така!".