Всъщност от няколко дни съм предприела стъпки към пълното му отблъскване от мен. Не говоря с него по никакви други поводи освен за децата и не го пускам в къщи ( ама и той не иска да идва понеже вижда, че нямам никакво желание да говоря с него ). Преди имаше навика да ми звъни по много пъти на ден сега или не вдигам или вдигам и ако разговора не е за децата затварям...
Брей, има надежда за теб.
Само така, бъди твърда. Не разговаряй за нещо друго с него освен за децата. Ако ти подхърли нещо, просто го прекъсни ,кажи му да не те занимава с глупости и да ти звъни само за децата. Ясно му дай да се разбере, че разговорите ви ще са само за тях. Ако почне пак да ти говори мили неща - бъди груба, подиграй му се, измисли нещо. Даже ако ти каже отново, че му липсваш му кажи "Жалко, че не мога да кажа същото и за теб. Новият ми приятел е класи над теб".
Чувствата му няма да нараниш, а егото му. Това при мен свърши работа при един досадник, който се влачи почти след всяка срещната. След тези думи, не ми досаждаше повече.
И когато можеш излизай с други мъже. Ако видиш, че някой проявява интерес към теб - не се дърпай, дори и да не го харесваш много.
Да забравиш някого, излизайки с друг не винаги дава резултат, но доста помага. Поне при мен е било така.
