И аз ще си направя една такава като преместя всичко от стола. 
- Публикувана: 14 дек. 2015, 12:57 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2023, 13:52 ч.
Интересни и забавни линкове, картинки, клипчета - 13
Не се страхувай, мама е наблизо!
Скрит текст:
бих спорил с теб, но от това не разбирам абсолютно нищо.
няма проблем, в интернет всички така спорят.
няма проблем, в интернет всички така спорят.
хиля се като... 
на първото. а втората ме разплака, но не иискам да я махна.
историите
накратко:
на първото. а втората ме разплака, но не иискам да я махна. Цитат
накратко:
Скрит текст:
първата история:
собственик съм на бар. едър, грамаден на ръст.
една сутрин в метрото видждам момиче, което не може да стигне до изхода. решавам да помогна, хващам я за качулката и я изкарвам навън. на следващия ден я виждам как ме търси с поглед във вагончето - и така два месеца ѝ помагам да слезе. слушахме музика, говорехме, чак съжалявах, че е само на 15.
един ден разбрах, че не отива на училище, както си мислех, а на работа. работи в управление за социални политики. излиза, че два месеца съм хващал чиновник за качулката и съм го изнасял от вагона на метрото.
епичен провал...
втората:
в четвърти клас, края на учебната година подарявахме букети на учителите. имах огромен, скъп букет, трябваше да го дам на някой учител, но... те бяха груби и несправедливи. дадох го на човека, който най-много заслужаваше - чистачката. следващата учебна година нея вече я нямаше. 9 години по-късно разбрах, че от щастие напуснала училището и започнала свой бизнес. казва, че съм ѝ подарил надежда.
собственик съм на бар. едър, грамаден на ръст.
една сутрин в метрото видждам момиче, което не може да стигне до изхода. решавам да помогна, хващам я за качулката и я изкарвам навън. на следващия ден я виждам как ме търси с поглед във вагончето - и така два месеца ѝ помагам да слезе. слушахме музика, говорехме, чак съжалявах, че е само на 15.
един ден разбрах, че не отива на училище, както си мислех, а на работа. работи в управление за социални политики. излиза, че два месеца съм хващал чиновник за качулката и съм го изнасял от вагона на метрото.
епичен провал...
втората:
в четвърти клас, края на учебната година подарявахме букети на учителите. имах огромен, скъп букет, трябваше да го дам на някой учител, но... те бяха груби и несправедливи. дадох го на човека, който най-много заслужаваше - чистачката. следващата учебна година нея вече я нямаше. 9 години по-късно разбрах, че от щастие напуснала училището и започнала свой бизнес. казва, че съм ѝ подарил надежда.
Летящ ресторант в Сингапур.
Не знам дали има развитие.
Летящ ресторант в Сингапур.
Не знам дали има развитие.
колкото плавателния канал на София и връзките Варна - Русе и пак за нея и Бургас - Пловдив а може би по-късно плавателния канал на София би се свързал с Пловдивския...
