- Публикувана: 14 дек. 2015, 12:57 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2023, 13:52 ч.
Интересни и забавни линкове, картинки, клипчета - 13
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
История от преди 5-6 години. Със сина(тогава на 3-4) сме в парка. Търчат с дечурлига, катерушки, кеф. Солидно количество народ. Дотърчава лапето при мен и извиква:
- Мамо, искам да ям щъркел!
- Моля?!
- Оф, щъркел искам да ям.
- Ети, щъркелите не се ядат. Радваме им се, но не се ядат!!!
- Ядат се!
- Добре, ти ял ли си щъркел?
- Даааааааааа....
- И къде го яде?
- Вкъщи бе, мамоооо! (видимо изнервен)
- Ети, ние Не ядем щъркели... (усещам как, обаче, хората около нас хич не ни вярват)
- Не е вярно! Ядем щъркели. И ти го правиш вкусен щъркелаааа... Искам да ям щъркееееел!!!. ....
Сега... ние че сме всеядни. Факт. Че обичам да готвя и да експериментирам. Отдава ми се. Ама, вижте, щъркел дома не е припарвал. Камо ли в тенджера! По принцип. Родителите, обаче, леко взеха да се дистанцират от нас, придърпвайки си и чаветата. Все едно и тях ще сготвя. Не тъпия щъркел. Шушукания, ала бала. Ситуация тип "Кольо, маме, да не си посмял да припариш до това дете, дето майка му готви щъркели! Трябва да звънна на Нина, Петя, Елка да предупредя и тях...". Нали?! Сещате се. Идилично.
Гениално ми хрумва да разрежа напрежението с:
-Ети, искаш ли ябълка, маме?! (толкова потна бях последно, когато летяхме за Италия с него и той избяга на летището, а после попита жената до нас в самолета що няма гърди...Относно последното: Пресвета госпожо, ако четете в момента това и сме Ви травмирали премного... Съжалявам! И аз нямам кой знае какво откъм гръден запас, ако това ще Ви донесе доза покой! )
- Не бе, мамо! Искам щъркееееел!!!!
- Виж, Ети... (гласът ми хрупа! Нали се сещате за онзи момент, в който ситуацията е шамарена фабрика, но сте сред хора и... ти си прекрасен,, толерантен, грижовен родител, и ежедневието ти с твоето отроче преминава в Монтесори практики и хранене с чисто, еко, био корени от репей , задушени на пара и киснали преди това в ранна, утринна роса, накапала от сълзите на самодива... Или поне не глозга щъркелови кълки за закуска!) - Ети, не е забавно, мамчиии... (цвиля тихо) - Хайде, хапни тази румена ябълчица и ще обмислим какво ще обядваш!!!(просто цвиля)
- Стига бе, мамооо (вече и той леко цвили с наследствен тембър) - не я ща тая ябълка! Искам да я занесем вкъщи и от нея да ми направиш щъркеееел!!!
.....................
Щрудел, мили мои. Синът ми искаше Щрудел...👀
Та, не бързайте с изводите.. Никога! Не съдете родителите на деца, които искат да ядат лястовици... Щото, може би просто искат краставици... Примерно.
Да, да, разбира се, че после самодоволно и надменно погледнах другите родители на площадката. На забавен каданс отметнах невидим кичур коса от лицето си. И заех ярко самоуверената поза тип : "Видяхте ли бе, заблудени люде? Ние Не ядем щъркели... Позволявам ви да се чувствате тъпо! “
Елеонора Бойчева
- Мамо, искам да ям щъркел!
- Моля?!
- Оф, щъркел искам да ям.
- Ети, щъркелите не се ядат. Радваме им се, но не се ядат!!!
- Ядат се!
- Добре, ти ял ли си щъркел?
- Даааааааааа....
- И къде го яде?
- Вкъщи бе, мамоооо! (видимо изнервен)
- Ети, ние Не ядем щъркели... (усещам как, обаче, хората около нас хич не ни вярват)
- Не е вярно! Ядем щъркели. И ти го правиш вкусен щъркелаааа... Искам да ям щъркееееел!!!. ....
Сега... ние че сме всеядни. Факт. Че обичам да готвя и да експериментирам. Отдава ми се. Ама, вижте, щъркел дома не е припарвал. Камо ли в тенджера! По принцип. Родителите, обаче, леко взеха да се дистанцират от нас, придърпвайки си и чаветата. Все едно и тях ще сготвя. Не тъпия щъркел. Шушукания, ала бала. Ситуация тип "Кольо, маме, да не си посмял да припариш до това дете, дето майка му готви щъркели! Трябва да звънна на Нина, Петя, Елка да предупредя и тях...". Нали?! Сещате се. Идилично.
Гениално ми хрумва да разрежа напрежението с:
-Ети, искаш ли ябълка, маме?! (толкова потна бях последно, когато летяхме за Италия с него и той избяга на летището, а после попита жената до нас в самолета що няма гърди...Относно последното: Пресвета госпожо, ако четете в момента това и сме Ви травмирали премного... Съжалявам! И аз нямам кой знае какво откъм гръден запас, ако това ще Ви донесе доза покой! )
- Не бе, мамо! Искам щъркееееел!!!!
- Виж, Ети... (гласът ми хрупа! Нали се сещате за онзи момент, в който ситуацията е шамарена фабрика, но сте сред хора и... ти си прекрасен,, толерантен, грижовен родител, и ежедневието ти с твоето отроче преминава в Монтесори практики и хранене с чисто, еко, био корени от репей , задушени на пара и киснали преди това в ранна, утринна роса, накапала от сълзите на самодива... Или поне не глозга щъркелови кълки за закуска!) - Ети, не е забавно, мамчиии... (цвиля тихо) - Хайде, хапни тази румена ябълчица и ще обмислим какво ще обядваш!!!(просто цвиля)
- Стига бе, мамооо (вече и той леко цвили с наследствен тембър) - не я ща тая ябълка! Искам да я занесем вкъщи и от нея да ми направиш щъркеееел!!!
.....................
Щрудел, мили мои. Синът ми искаше Щрудел...👀
Та, не бързайте с изводите.. Никога! Не съдете родителите на деца, които искат да ядат лястовици... Щото, може би просто искат краставици... Примерно.
Да, да, разбира се, че после самодоволно и надменно погледнах другите родители на площадката. На забавен каданс отметнах невидим кичур коса от лицето си. И заех ярко самоуверената поза тип : "Видяхте ли бе, заблудени люде? Ние Не ядем щъркели... Позволявам ви да се чувствате тъпо! “
Елеонора Бойчева
аматьорка! 
писала съм го и преди, но ще се повторя.
на същата възраст, на двойна опашка в магазина, Горинич високо и ясно обяви, че иска пу...ка!
касиерката не успя да маркира покупките на човека пред нас изпод касата, хората на опашката изведнъж откриха, че имат мускулчетата, отговорни за усмивките...
аз смених всички бои и с надеждата, че втория път ще уцели какво иска, с почти нормален тон го попитах какво точно иска.
той повтори.
че и потрети.
всичко и всички около мен се тресат, аз рязко вдигам кръвно, температура... абе всичко.
някак успях да издумам "не знам къде има."
а той каза "аз знам" и гордо донесе една пушка от щанда с играчките.
писала съм го и преди, но ще се повторя.
на същата възраст, на двойна опашка в магазина, Горинич високо и ясно обяви, че иска пу...ка!
касиерката не успя да маркира покупките на човека пред нас изпод касата, хората на опашката изведнъж откриха, че имат мускулчетата, отговорни за усмивките...
аз смених всички бои и с надеждата, че втория път ще уцели какво иска, с почти нормален тон го попитах какво точно иска.
той повтори.
че и потрети.
всичко и всички около мен се тресат, аз рязко вдигам кръвно, температура... абе всичко.
някак успях да издумам "не знам къде има."
а той каза "аз знам" и гордо донесе една пушка от щанда с играчките.
Направих някаква асоциация от последните публикации. Старо е, но винаги много ме забавлява.
Скрит текст:
Цитат
Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона.
Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка й влезе в ритъма й и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници.
След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- … Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка й се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? – попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше пишката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси: "Тате, купи ми войници!"
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж: "Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката."
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.
И наистина, какво толкова смешно има в "Тате, купи ми войници"?
Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка й влезе в ритъма й и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници.
След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- … Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка й се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? – попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше пишката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси: "Тате, купи ми войници!"
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж: "Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката."
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.
И наистина, какво толкова смешно има в "Тате, купи ми войници"?
А пък аз се сетих за две стари теми от този форум:
Тролски PR 1
Тролски PR 2
Не са много дълги, но качеството компенсира количеството. Приятно четене!
Тролски PR 1
Тролски PR 2
Не са много дълги, но качеството компенсира количеството. Приятно четене!
великите умове мислят еднакво 
Ох, аз имах една такава случка с голямата щерка. Тъкмо се беше научила да чете и постоянно си упражняваше това умение.
Та... Минавахме покрай един блок и тя чете на висок глас написаното на него "к*р за Левски"
Всички така ни изгледаха, че ми идеше да потъна в земята.
Та... Минавахме покрай един блок и тя чете на висок глас написаното на него "к*р за Левски"
Всички така ни изгледаха, че ми идеше да потъна в земята.
И аз се подсетих една случка. Преди години се разхождаме с малкия син (5-6 годишен), срещаме мой приятел и се заприказваме. По едно време приятеля закача сина ми и го пита расте ли му п_шката, а малкия отговаря:
- Моята е малка, но да видиш на татиииии......
- Моята е малка, но да видиш на татиииии......
Това ми напомни, малката девойка около 3-4 годишна. На гости при баба и дядо сме в България (живеем във френско). Ревна че иска маслини. Баща ми тича , носи 2кг тлъсти черни маслини и щастлив вика девойката да и покаже какво носи. И тя го затапи "ама те не са розави" 
Баща ми онемя 
. Чак после разбрахме е искала малини
Баща ми онемя . Чак после разбрахме е искала малини
Честит Празник! 
Днес било световен ден на мозъка.
Днес било световен ден на мозъка.
