Това, което аз бих направила е да покзвам, че ми е непривлекателен. Когато ми говори, отговарям учтиво, но едносрично, освен ако не е по работа. ако ме докосва, се дърпам и казвам спокойно "извинявай, не те видях". Дръж се студено, но показвай ясно липсата на физическо привличане. Все едно е много мил и добър, но физически противен за теб човек. Дръж се настрана от него. Ти ако не пускаш никакъв нишан, той трябва да е много нагъл за да ескалира. Въобще такива дилеми се появяват, когато човекът не е съвсем непривлекателен. Иначе жената инстинктивно знае как да държи мъжа, който не я кефи, настрани.
Женен неженен, тия аргументи не играят пред някои по-обиграни, почват да убеждават.
ама "гнус ме е от теб физически" действа като студен душ. Не трябва да се казва, а да се показва. Категорично забрави "приятелски" общувания с него. Той вече си те тества за свалка.
Беше чаровен, забавен, шегаджия, открит и без притеснения се общуваше с него. В един момент бяхме в една стая, малко преди това забелязвах проблясъците му в очите и към моята особа. Пробвал се е, но не съм имала никакъв конфликт с него, просто защото с лекота се комуникираше пряко и непряко с него и човека разбираше каква е вероятността. Не беше лош човек. Говорили сме си открито на тази тема - не е реагирал нито злобно, нито отмъстително, дори напротив. Беше много разбран човек, но си пробваше. И да, излизали сме на обедна или следобедна почивка (но не и след работа) в някое заведение около работата, но без случайни докосвания или нещо с което да ме е притеснил. Нещата бяха спокойни, умерени и напълно нормални. Но и аз нямаше да си позволя това, ако беше някой, който наистина би ме притеснил с поведението си, защото моите възгледи също бяха с женени мъже работа да си нямам. Сега съм омъжена и още повече внимавам в това отношение.
.