ми такива- колкото щеш....или може би домакиня и прислужница/по-кофти варианта/, а не да споделяте и отглеждате общо бъдещето си....То дори си е обида това
ако някой директно ми каже , че не иска дете от мен, а аз нямам изобщо и го отлага или отмрня не поради някакви конкретни съображения като финансови или здравословни, които биха се отразили на това дете, то направо бих му била шута или би ми светнало лампата много сериозно. Имах един такъв хубостник, ученическа любов, заживяхме заедно, уж много се обичахме, а като дойде време за сериозните неща да градим заедно- дом семейство, все отлагаше и отменяше въпроса.....докато не ми писна и не се разделихме. 2 години по-късно той беше женен, и с дете.....на фона на нашите 5-6 години, доста бързо си е променил мирогледа
....../всъщност не се чудя, ясно ми е , ама ...../та така, в по-изгодна позиция е /за държавата/ да плаща дълго майчинство, вместо да с окаже с безработица високи проценти и пак жени на помощи, отделно Европата ще ни срита задниците , ако с случи такова нещо ..........
После баба ми след няколко месеца се връща на работа и става главен счетоводител дори. В семейната история бракове по сметка в класическият смисъл не е имало, но 'ще се оженя, може да нямам втори шанс' бол. Препоръчани теми