ЛЮБИТЕЛИ НА КУЧЕТА - 63 тема

С някои кученца трябва време.Не очаквай веднага навънка.Въоражи се с много търпение.Аз съм 12клас и прибера ли се ги извеждем двамата и чистя след бебето.Хем има пелени но си върши нуждите и извън тях.Кученцето има ли 3те задължителни ваксини кога е бита последната,защото 2 седмици не трябва да излиза след ваксината.
Мойте с дни ми отне да ги накарам да вървят.Седяха на едно място.Купи наградки и и давай на всяка направена крачка
Микито чак 2 седмици след като го взех идваше при нас със Стелито,а е бил сред други кучета и беше на почти годинка.Някои се адаптират по-бавно.
Успех

*Мила*, благодаря. Ще се опитам да ѝ намеря забавления докато е сама.

EDC, все някак ще успееш да осъществиш връзка с кученцето. С какво и как го храните? Примерно, ако е с гранули, вместо да му ги сипваш в купичката, даваш му ги от ръка. Като огладнее, ще те търси. Викаш го, идва, даваш гранулка, бисквитка или друго лакомство. Даваш храна само при изпълнена команда. Ако е нахранено, няма как да стане, няма мотивация .  Храната е най-добрият стимул за изпълнение на команди, не че има някой, който не го знае. Също и играта, повечето кучета обичат да  гонят топки и какви ли не играчки, да дърпат въжета, играчки най-различни продават за тази цел .
Ще се отпусне, дано се оправи, защото страхът не се "лекува" , или поне е доста трудно.
Лакомства, похвали, галене, полека-лека ще свикне, само от три дни е при вас, ако правилно съм разбрала.
С нашийника действай внимателно, пак с лакомство, слагаш го и даваш лакомство, но само ако не се сърди. Ако се сърди, не даваш. Извеждай го, когато свикне с нашийника. Ще се отпусне, ще ти се довери, бъди спокойна и уверена. Задавай команди строго, но без да викаш, че и без това е наплашено. Влез в Дог.бг, там можеш да откриеш много информация за възпитание на кучета. Можеш и тема да пуснеш. Има много отзивчиви хора, които ще ти дадат съвети. Не се впечатлявай от зевзеци разни, има всякакви. 
Ще свикне кученцето, че вие сте новото му семейство и ще се сближите. Много търпение и упоритост ти трябва, без нерви.
Успех!

Благодаря ви за съветите. Права си, Ензим, за храненето от ръка, даже преди малко го обсъдихме и с мъжа ми. Така ще правим вече. Даже малко си и поплаках, страх ме е от провал, защото знам, че възпитанието е първостепенно за кучетата. А за викането изобщо не си го и помислям. Той само това и чака, ще изгубя и малкото доверие, което имаме сега.
Ще погледна и в дог-а, но първо се допитах до вас, тъй като следя темата от години 

Аз не съм от новодошлите в темата и може би, някои от по-отдавна пишещите тук ми познават "ника".
Дълго не бях писала, поради това, че имах вече старо куче и заниманията с него бяха на друго ниво(по пенсионерски), но следях редовно коментарите тук.
Сега искам да кажа нещо на EDC.
Всяко нещо е ново за кучето: дом, странични звуци, хора, предмети, гласове.
Палето е било до сега в една друга среда, с други животни и хора-в друг дом.
Нормално е да бъде сега доста страхливо тъй като е откъснато от обичайната за него среда.
Въоръжете се с търпение! Трябва да свикне с вашите стени, мебели, гласове.
В никакъв случай не трябва да бъде сега "насилвано" да се храни, да излиза, да му се слага кашка и според мен е добре да се започне като игра. След като не иска да взема храна от ръка, слагай по няколко гранулки на пода и изчаквай каква ще е реакцията. След дълго наблюдение в повечето случай побеждава любопитството. Ако не ги изяде ги вземи от пода и след няколко минути опитай пак с една гранула-и всеки път така. Слагай гранула на дланта и с тих глас анимирай да я вземе-изчакваш и пак повтаряш.
С каишката първо трябва да се опознае. Оставяш на пода да я помирише и я махаш. Така по няколко пъти докато свикне с нея.
Много е важно сега кучето само да направи първата стъпка към вас.
И един съвет: говорете тихо, не трябва да има рязки движения към него, дразнещи са и силната музика и надутия телевизор и поскачащи  деца. Добре е да бъде първите дни някъде на тихо място, но да има достъп до вас и да ви вижда.
Ако искаш да я изкараш навън, можеш първите дни да я вземаш на ръка и докато я носиш да и бъде слагана каишката. Навън със сигурност няма да иска да върви, тъй като трябва да опознае новата обстановка и шумове. В повечето случаи сядат и не мърдат. Грабваш я и пак вътре. Така доката свикне.
Знам, че е много лесно да се приказва и дават съвети, но трябва наистина да се въоръжите с търпение.
Скоро и у нас ситуацията беше подобна: куче от приют седи страхливо в единия ъгъл и опипва обстановката. Не искаше да излиза-носехме я на ръце навън в градината. Тъм дървета, храсти...абе страхотии. Та така няколко дни.
Много е трудно, но сега е време да се научи. Понякога е толкава изнервящо и травмиращо, че чак почваш да съжаляваш, че си го взел. Така ще е още известно време и после ще има много години  изпълнени с приятни емоции.
По-нататъшното поведение и държание зависи само от нас хората. Успех!

Matze, аз те "познавам", както и твоята баба пенсионерка. Благодаря ти, че ме ободри, че наистина ми минаваха мисли на съжаление, а знам колко много исках кучето. Преди час го изкарах навън като го носех на ръце. То пък е едно ветровито тези дни, не спря да брули. Поне не е студено, ама Мерлин си трепереше предполагам от страх. Сложих му и каишката и май не я е забелязал още.

Каква сладка малка мишка!
Те си треперят просто, не се тревожи. Лека полека ще станат нещата.
В кръга на шегата, но по - добре свито и страхливо, отколкото палаво и агресивно.
 

Здрaвейте! Мн обичaм кучетa,винaги сме гледaли..последния вече 11 год,кокер( но черен) нa име Снупи.То нямa тaкъв лудaк,вечно искa дa яде..дa излизa с някой нa улицaтa.Много добър ,a кaто зaспи и бaрaбaн дa бие е се тaя.A и спи сaмо нa легло..,никогa нa под или нa вън..хaхa..грaнули aко може повече

Така е, Сиси, то и аз затова си го харесах. Днес трябваше да остане за около час сам. Ние предупредихме съседите, че може да очакват озвучение, но ми беше притеснено. Като се върнах беше успял да се качи на дивана неясно как. Той е с къси крачета и бая се е поозорил. Със сигурност е плакал, ама нямаше как.

Вчера стоя цял ден с нагръдника за каишка, но взе да го гризе накрая и му го махнах. Нямам търпение да го изведа на разходка, стига е гледал тия четири стени вкъщи.
 
Днес вали сняг и няма да мога да го изведа. Така натрупа, а преди два дни беше пролетно време.

ЕDC, добре дошла! Прекрасен е Мерилин! Знам, че нетърпението прави нещата с Мерилин трудни и бавни. Ако първо ти си забавиш очакванията за времето, в което кученцето трябва да свикне с вас и новия си живот, ще престане да ти се струва бавна адаптацията на животинката. matze ти е дала много мъдри съвети. Присъединявам се. Само да допълня нещо за храната - храна се сервира в купа и се държи определено време. Достъп до прясна вода трябва да има 24/7. Ако кученцето иска - яде, ако не иска- купата се вдига и се дава отново, когато дойде часът за следващото хранене. Наградки се дават от ръка, ако Мерилин ги е заслужил. Ако давате храната от ръка, кучето ще си чака този начин на хапване и после може да имате проблем с купичката и самостоятелното хранене, когато вас ви няма вкъщи и няма кой да му подава гранулите от ръка. Когато давате наградки, имайте предвид, че това си е храна и трябва да намалите дневната дажба спрямо количеството на наградките. Упех!

Благодаря, Марта! Кученцето се казва Мерлин, а не Мерилин  все пак е мъж.

За съжаление не сме още на етап за наградки, защото той не яде от ръката нищо. От снощи му даваме гранулите само от ръка и взе, че прояде. Дали да не пробвам да му дам кашкавал като наградка, страх ме е да не се подриска, че още си яде храната от развъдника и има много добре оформени акота. Имала съм котки преди и знам какво чудо е ако ги хване разстройство.

Няма такова нещо. Завършила съм училище за кучета и стопани, знам доста за възпитанието на кучета. Не че се хваля, ако кучето ми нямаше проблеми, нямаше да ходя на училище.
 Ако се налага, цялата му дневна порция се дава във вид на награди. А на хубавото бързо се свиква, няма да откаже храна, за която не трябва да се труди, която му се сипва без заслуги.
EDC, не само кашкавал, кренвирши или шунка можеш да му даваш за наградки. Няма да му стане нищо. За да не прекалявам с кренвиршите по време на дългото обучение, му правех черен дроб на фурна - нарязан на кубчета и изпечен върху хартия за печене, малко го запечатвах на тиган преди това, за да го нарежа по-лесно. А и не маже ръцете като кренвирши. Наученото в училището правех всеки ден по време на разходките дълго време, все с лакомства се разхождах, даже торбичка за лакомства за кръста си взех.  
Радвам се, че е взел храна от ръка!
В момента най-важно е да почне да идва при теб на всяко повикване. Като го свързва с лакомство, ще му бъде приятно.
Като започнеш да го водиш навън на повод, ако трябва на всяка крачка даваш лакомство, за да върви до теб (ред). Знам, че с дребно куче е по-трудно, защото трябва да се навеждаш, но и дакели имаше в училището, и чихуахуа, справяха се стопаните. В началото едва ли ще обръща внимание на храната навън, просто всичко ще му е ново и може би - страшно. Но ако е гладен, ще го вълнува какво имаш по джобовете. Кучето се възпитава на гладно, който каквото и да разправя.

Момичета,от 2 дни кучето ми накуцва със задно ляво краче.Накуцването не е постоянно,на моменти си вдига въпросното краче и ходи на другите три крака или тича след някоя котка без да накуцва изобщо.Един вид избирателно куца.  По принцип е голяма глезла и дори леко да си набоде лапичката ,може да куца цял ден,докато не се разсее с нещо и забрави.Опитах се да и прегледам крачето,но като цяло тя не обича да и пипат лапите.Успях да проверя двете стави ,не реагира,не я боли .Лапичката само я огледах ,не видях нищо.Сега се чудя дали да я заведа на лекар?

Заведи я.

Сега говорих с ММ,прибрал се е на обяд в къщи и е пуснал Чери да се разходи на двора.Не е забелязал да куца ,тичала е на двора и са си играли с топката.  Като се прибера ,ще я видя и ако куца още сме на лекар.