е, баш, минута, а не пет-десет-петнайсет!
- Публикувана: 23 ян. 2016, 11:11 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2016, 15:05 ч.
помощ дъщеря ми е много нервна
Ако реве 5 минути отивам при него, вземам го, гушкам го примерно 10 минути, и пак го слагам в леглото. Обикновено си заспива без драма. Даже някой път си играе нещо с висулките в леглото, гука си и по някое време се отнася. Но е страшно облекчение за всички, ако бебето може да заспива само.
На мен пък ми е много приятно да си спим гушнати:)))
И на мен. Осъзнавам, че това няма да продължи дълго и сам ще започне да не иска да заспива гушнат в мен. Наслаждавам се на времето ни заедно и не ми е пречило никога. Сега вече напр. иска да спи сам в стаята си т.е. няма да е бебе цял живот. Сега усещам, че аз не искам да спира да ме гушка.
Разменяме си ролите. 
повечето бебета съвсем естествено след няколко месеца започват сами да се унасят и да заспиват, та не е от възпитателен рев.
Повечето- да. Някои обаче влошават много положението.
Бебешкият плач затова е неприятен и дразнещ- да откликне някой и да вземе мерки. Иначе щеше да звучи като мелодия за цигулка и пиано.
Моето дете до ден днешен не е ревало, независимо с активен или пасивен рев- щом се разплаче бива гушнат, успокоен и разсеян, а самоуспокояването ще го оставим за по-натам във времето. То аз, на 30+ години предпочитам някой друг да ме успокои, какво остава една шепа човек, който не знае къде е и защо е там.
А теорията ви за втори, трети деца при мен издиша напълно. На второто съм отдадена повече, отколкото бях на първото на съответната възраст. Някак по-зряла и по-спокойна съм и не ми пречи да наруша собствения си комфорт за известно време в името на комфорта на детето. Може би защото знам колко бързо минава това сладко време, в което детето има нужда само от теб и ти си всичко в мъничкия му свят.
Моето дете до ден днешен не е ревало, независимо с активен или пасивен рев- щом се разплаче бива гушнат, успокоен и разсеян, а самоуспокояването ще го оставим за по-натам във времето. То аз, на 30+ години предпочитам някой друг да ме успокои, какво остава една шепа човек, който не знае къде е и защо е там.
А теорията ви за втори, трети деца при мен издиша напълно. На второто съм отдадена повече, отколкото бях на първото на съответната възраст. Някак по-зряла и по-спокойна съм и не ми пречи да наруша собствения си комфорт за известно време в името на комфорта на детето. Може би защото знам колко бързо минава това сладко време, в което детето има нужда само от теб и ти си всичко в мъничкия му свят.
Плач на малко бебе трудно ще ме впечатли, не е като тодлър, дето се тръшка за нещо; там децибелите са значими и няма успокояване с гушкане, щото вече помни за какво се бори.
Пифи, хубаво, и аз ги гушкам, има си време за това обаче. Иначе обади се пак след няколко месеца дали върви добре, когато бебето стане 11 кила и иска на ръце.
Пифи, хубаво, и аз ги гушкам, има си време за това обаче. Иначе обади се пак след няколко месеца дали върви добре, когато бебето стане 11 кила и иска на ръце.
мамасита, стига писа глупости! Когато стане единайсет кила вече ще седи и ще има дъста по-интересни неща за правене от това майка му да го разнася на ръце. Теб може да не те впечатлява бебешки рев, това си е твоя особеност. Повечето майки ги впечатлява, дори и това впечатляване в един момент да се изрази в раздразнение. А като тръгне да реве за нещо, значи съвсем му е наред, че помни за какво реве и щеш-нещеш, ще му удовлетвориш желанието или ще трябва да го разсееш с нещо друго. Не знам, ама като те чета, все едно нямаш деца, а си петнайсет-годишна ученичка, която случайно бейбиситва и иска бебето да не я закача, докато тя си говори по телефона с гаджето.
Бебешкият плач затова е неприятен и дразнещ- да откликне някой и да вземе мерки. Иначе щеше да звучи като мелодия за цигулка и пиано.
Моето дете до ден днешен не е ревало, независимо с активен или пасивен рев- щом се разплаче бива гушнат, успокоен и разсеян, а самоуспокояването ще го оставим за по-натам във времето. То аз, на 30+ години предпочитам някой друг да ме успокои, какво остава една шепа човек, който не знае къде е и защо е там.
А теорията ви за втори, трети деца при мен издиша напълно. На второто съм отдадена повече, отколкото бях на първото на съответната възраст. Някак по-зряла и по-спокойна съм и не ми пречи да наруша собствения си комфорт за известно време в името на комфорта на детето. Може би защото знам колко бързо минава това сладко време, в което детето има нужда само от теб и ти си всичко в мъничкия му свят.
Моето дете до ден днешен не е ревало, независимо с активен или пасивен рев- щом се разплаче бива гушнат, успокоен и разсеян, а самоуспокояването ще го оставим за по-натам във времето. То аз, на 30+ години предпочитам някой друг да ме успокои, какво остава една шепа човек, който не знае къде е и защо е там.
А теорията ви за втори, трети деца при мен издиша напълно. На второто съм отдадена повече, отколкото бях на първото на съответната възраст. Някак по-зряла и по-спокойна съм и не ми пречи да наруша собствения си комфорт за известно време в името на комфорта на детето. Може би защото знам колко бързо минава това сладко време, в което детето има нужда само от теб и ти си всичко в мъничкия му свят.
Е, аз реших да не го оставям да се дере, още повече че той се захласваше. Ами мина. Все още е привързан, има нужда да дойде от време на време, да се гушне, да каже нещо мило на мен или на баща си. Но си е самостоятелно човече, много по-самостоятелно от много други деца на неговата възраст.
Плач на малко бебе трудно ще ме впечатли, не е като тодлър, дето се тръшка за нещо; там децибелите са значими и няма успокояване с гушкане, щото вече помни за какво се бори.
Пифи, хубаво, и аз ги гушкам, има си време за това обаче. Иначе обади се пак след няколко месеца дали върви добре, когато бебето стане 11 кила и иска на ръце.
Пифи, хубаво, и аз ги гушкам, има си време за това обаче. Иначе обади се пак след няколко месеца дали върви добре, когато бебето стане 11 кила и иска на ръце.
мамасита, стига писа глупости! Когато стане единайсет кила вече ще седи и ще има дъста по-интересни неща за правене от това майка му да го разнася на ръце. Теб може да не те впечатлява бебешки рев, това си е твоя особеност. Повечето майки ги впечатлява, дори и това впечатляване в един момент да се изрази в раздразнение. А като тръгне да реве за нещо, значи съвсем му е наред, че помни за какво реве и щеш-нещеш, ще му удовлетвориш желанието или ще трябва да го разсееш с нещо друго. Не знам, ама като те чета, все едно нямаш деца, а си петнайсет-годишна ученичка, която случайно бейбиситва и иска бебето да не я закача, докато тя си говори по телефона с гаджето.
Защо ?И откъде на къде?
Доколкото виждам,никой не си позволява на теб да ти заповядва какво да пишеш ..
Аз споделям точно на Мамасита възгледи в случая.
11 килограма са около годинка..Дали пък няма бол теми,за деца които на тази възраст още си искат носене,дондуркане и приспиване?
Конкретно по темата..
"помощ дъщеря ми е много нервна"
Ако заглавието е вярно,дали пък майката не е нервна и това да се отразява на детето?
Нека някой да каже дали съм го подвела за нещо, което съм писала! Освен всичко друго, имам и професионална подготовка относно психомоторното, езиковото и когнитивното развитие на децата и не мога да си позволя да пиша щуротии за "хубав, силен рев" и подобни, да не говорим да се съгласявам с подобни писаници.. Мамасита си позволява да да представя субективните си усещания и опит като алфата и омегата. Писала някакви материали за привързано, отвързано и какво ли не родителство - това са нейните субективни мисли и впечатления и нека си останат нейни. В допълнениие, нека и хората малко се замислят, когато четат разни статии, блогове и кааквото се сетиш за възпитание и отглеждане на бебета и деца, защото нямат никаква гаранция, че човекът, който ги е писал представя надеждна информация, включително от ролята на какъв ги пише всички тези неща.
От дете до дете планина разлика и щом едно бебе плаче, значи има нещо. Говорим за бебета, за Бога, не за големи деца!
От дете до дете планина разлика и щом едно бебе плаче, значи има нещо. Говорим за бебета, за Бога, не за големи деца!
От дете до дете планина разлика и щом едно бебе плаче, значи има нещо. Говорим за бебета, за Бога, не за големи деца!
Защото моя син беше много спокойно бебе и коликите изкара само с напъни почти без рев..
Но като навлезе в 4-5 месец,стана чудо на чудесата..
Преоткри си гласовите възможности и понеже,на майка ми и баща ми сърце не им даваше да го оставят и търчаха мигновено,човечето направо ни направи луди..За около месец..
Изпокарах се с родата в къщи,въведох "ред" именно по този начин,като го оставях да си "повика/пореве"..Няколко пъти и до захлас се докара от инат..Но така или иначе не му се получи и спря..Не помня,но вече към 6ти месец когато избиваха зъбите и почна да реве от тях,нещата и самия рев на детето си бяха съвсем различни..
Та да..Не знам за вашите,но моя се опита да "реве" за да получи игри и забавление,точно в тази възраст..