Синдром - стара мома

Пораснах,пораснах  От 2 години не съм на 23
Не са ми във фантазията - по-възрастните такива не са живели с мъж заради властни родители и прекомерна свитост и задръстеност.По-младите - собствен избор,много пътувания,работа,местене,чужбина.И лека полека вече и не могат да си представят да живеят с друг.

На повечето трайните връзки са им досадни, но няма как да сменят партньорите всеки път, когато тръпката в секса стане подобна на усещането от полазване от муха.
Много хора в съжителство постъпват чисто (уж) алтруистично, избирайки да останат с досадния си партньор в името на децата.

Ако не бях с деца и съпруг на 35, само през трупа си щях да се навия да съжителствам с друг, различен от котарака ми.

Ето това беше грубо.
Пловдив не е село.
И колкото по голям е един град, толкова по-голям е шансът ти да си останеш сам. Статистическо проучване.

Навремето когато живеех в Лондон, въпреки че си между стотици хора,наблюдавах тенденцията и причините да бъде наричан 'самотният град'.
Имат същата слава и Ню Йорк и Токио...

Абсолютно!

Ако някога се разведа не искам никакво съжителство, освен с дъщеря ми.

Друго се чудя, ако на 35 се вземете с идея за брак тип "държава за двама", дето уж ще има само приятни емоции, пътувания и дегустации на вино, след колко време ще се случи първият опит за убийство с тъп предмет. Или кога ще дойде невероятната екзистенциална скука въпреки забавленията.

Колкото и да си харесвам мъжа, ако не бяхме си направили две деца, само за черните му очи едва ли щях да го приемам насериозно. Просто отношението щеше да е друго.

  

   Още в началото на темата го казах - самотата на повечето хора, мъже, или жени се дължи най-вече на кофти житейски обстоятелства. Мога да изброя три примера - 50 годишна неомъжвана жена, която от 23 годишната си възраст е заложила психически сили, финанси, молитви в оцеляването и излекуването на второто дете на сестра си от нелечима болест, и всички връзки с мъже и краткотрайни съжителства са били на второ място пред тази първостепенна цел - да се отгледа и оцелее това дете, вече млад мъж. Втори случай - потенциално симпатичен мъж с творческа професия и добре финансово осигурен в продължение на последните десет години гледа болната си на легло майка и не може да намери подходяща жена, с която да сподели тези грижи. Трети случай - млада, красива, забавна и привлекателна жена, след която мъжете вият врат по улицата започва връзка със свободен за момента мъж, който на шестия месец от връзката започва да се лута между нея и нейна приятелка, сдобива се с дете от втората, но продължава да обича първата и след като шест години им е мътил главите, накрая се залюбва със сервитьорка  в някакво кафене на виенското летище и започва да живее с нея. Междувременно, обаче продължава да твърди на нашата героиня, че тя е неговата голяма любов, а сервитьорката го е привлякла с това, че е нейно пълно копие от по-младите и безметежни години, в които тя е била блестяща и все още несъсипана от него. Понастоящем жената е на 39 години, без желание за съжителство, с дистанционна връзка със значително по възрастен мъж.

  И тримата биха представлявали чудесен повод за одумки за всяка пловдивска буля...

Писах за секса и полазването на мухата.

"Обстоятелства" да, обаче и в трите случая е имало лично решение къде да са приоритетите. Не е като да те е сполетяло наводнение. И в трите горни случая може животът така да се нареди, че пак да се стигне до брак. Ама явно тия хора са приели едно събитие за присъда.

Касита, аз питах останалите, които са убедени, че са самодостатъчно или ако са с мъж, то е заради него, а не "просто да се размножат". И че никога няма да си омръзнат, защото са толкова готини и без багажи...

  Омръзнал, неомръзнал, то човек понякога и сам на себе си омръзва и му се ще да излезе от кожата си, какво остава за друго живо същество. Това са дребнавости.

  Абе любов трябва да има, иначе е кофти само заради идеята за семейство или правилност на живота, или за да отгледате деца. Поне за мен е така, за други типажи не мога да им определям аз кое им е важно.

Любовта е действие, не емоция. Ако вършиш разни неща, значи има любов. Отглеждането на деца е едно от тия неща. Има и други.

Но гола емоция...износва се.

Бракът е лицемерие! На коя нормална жена и е притрябвало да става слугиня на мъж?!

Единствено децата си заслужават усилията!

Да сподели тези грижи си е доста плашещо - нищо чудно че е избягван.Кой би искал да се нагърби с такова нещо щом иска да ги "споделя" вместо да си живее и негов живот.

Това е толкова ограничено като мислене, че няма накъде. Всички събития в живота ти следват едно от друго и ако не се беше случило първото, нямаше да го има и следващото. Разбира се, ако човек гледа фрагментарно на живота, няма да забележи тези зависимости. Най-малкото ако не беше срещнала лошия чичко, щеше да е с едно дете назад. За теб едно дете може наистина да не е кой знае каква загуба, но то е, защото не познаваш чувството да имаш дете. Досега не съм срещнала нито една жена, която да съжалява, че е родила дете от нелюбим мъж и да предпочита детето да го нямаше, за да си започне на чисто. Просто детето винаги е любимо, дори да си разлюбил мъжа.

Аз не знам някоя да е твърдяла, че никога няма да си омръзне с половинката си, защото са готини и без багажи. Смятам, че все пак никой не си представя предварително, че ще си омръзне с някого или ще има някакви други проблеми. Успокоявайте се, че багажите ви са баласт, който ще попречи на бащата да си тръгне. Достатъчно примери има за обратното.
Напротив, приказваш все едно ще го погребва първото дете. Ето това е ограничено. Говоря за поемането на нов път. Попитах наистина ли си мисли, че щеше да бъде по-зле, ако животът ѝ се беше развил по друг начин. Отговори, разбрах, че лично тя щеше да бъде по-зле, ок, склонна съм да го повярвам. Не ми размахвай пръстче, че съм смятала, че детето не било кой знае каква загуба, защото не съм познавала чувството да имаш дете. При различните обстоятелства пак можеше да има дете, което вероятно пак щеше да обича и оценява поне колкото сегашното. Защото нали сегашното (първото) беше оценено по-ниско от втория мъж и от брат ѝ.

Въобще не става въпрос бащата да си тръгне- аз такива примери нямам около себе си, понеже мъжете са друга порода.

Става въпрос да загубите уважение, защото не се срещате чак с такива трудности.

Парадоксът на живота е, че лекият живот хич не е лек.

Проблемът с общите отговорности е, че в много случаи този, който мисли по въпроса за отговорността и съвместния живот, и ние двамата като една клетка, която е повече от сбора на 1+1, накрая носи всички отговорности, защото другият не е с тази мисъл и нагласа. Научените да носят отговорност и да се грижат за добруването на връзката много често се грижат за добруването на връзката, докато другият се грижи преди всичко за собственото си добруване.

Някак се приема, че хората живеят в двойки, където всеки мисли за другия, за развитието на двойката, за общ градеж и влага усилия. Докато в много голям процент случаи поне единия в двойката е там, защото е яко, да не е сам, да има секс, да има човек у дома, без да се чувства ангажиран да е в ролята на партньор.

Както казват французите, единият обича, а другият се оставя да бъде обичан, само че на по-драматично ниво - единият мисли и работи за двойката, а другият - за себе си.