Опера

Не, догодина февруари мислех една "Лоенгрин" да направя там, ако се навия и имам пари. Минавала съм само покрай сградата - за опера в Германия винаги имам едно на ум, останала съм с впечатлението, че са им твърде модернистични прочитите на оперите чисто драматургично (поне за моя вкус) и все ми се струва, че вече се чудят какво да измислят. Не казвам, че всички са така, но проучи' въпроса предварително, ако имаш възможност, да не се окажеш пред някой гол Папагено с перо в д-то (вече нищо няма да ме учуди).

И като казах гол Папагено, ето с какво рекламират "Макбет" в Хамбург през септември/октомври (случайно ми попадна, няма да ходя), предупреждавам, че е 🔞:


Аз като става дума за опера, съм винаги готова и бих отишла, вече ти си прецени' колко ще те затрудни и имай едно на ум за постановката.

Допълвам, сега погледнах - предполагам имаш предвид Дойче Опер, не Унтер ден Линден, гледам, че там има по-скорошна "Флейта". Интересно изглежда сценографията, имената абсолютно нищо не ми говорят, с изключение на Томаш Нетопил (диригентът), който в края на май направи брутално добра "Проклятието на Фауст" на Берлиоз в Прага, изключително събитие беше (слушах го наживо по радиото и сигурно десет пъти след това, а някои части - серенадата на Мефистофел и самия край - може би и сто, преди да свалят записа в края на юни).

Да, за Дойче Опер обмислям. Благодаря ти. Билетите са толкова евтини, че вероятно ще взема и ще решавам в последния момент.

Ако имаш възможност - непременно отиди. Няма да съжаляваш, дори ако билетът е за по-задните редове. В Deutsche Oper Berlin усещането е специално: акустиката е великолепна, а изпълнителите винаги са на изключително високо ниво, дори когато не са световноизвестни звезди.

Това, което особено ме впечатли, е звукът на оркестъра на Deutsche Oper - толкова плътен, богат и наситен, че остана в паметта ми дълго след края на спектакъла. Преди време, след като гледах „Тоска“, месеци наред си припомнях с удоволствие усещането за кадифен звук, дълбочина и музикален израз.

За мен беше преживяване, което остана като много ценен и скъп спомен.

В Берлин съм ходила на Фалстаф в Унтер ден Линден преди години и наистина беше доста модернистично представена, но беше приятна.
Отбелязвам си да си харесам нещо и в Дойче опер, щом Ралинка я препоръчва

Ралинка, едвам ме нави за "Лоенгрин", и без това малко ми трябваше. 😁
А иначе и аз купих билети за "Кармина Бурана", те нека са ми сигурни, пък ако тръгна да пътувам, ще ви пратя мъжа ми да ходи с вас (които от темата ще ходите) - да ми го пазите, да не ми го свие някоя хористка.

Взех 1 от последните 3 билета за "Вълшебната флейта" в Берлин за откриването на сезона през септември, стискайте палци да успея да наредя ангажиментите така, че да отида.

Стискам от сърце! После обаче ако не дойдеш да разкажеш публично, ще те издирвам на лични, така да знаеш!

Ето и афишът със състава за Турандот тази неделя.
Дано дъждът се издъжди преди това и да не се налага да се местим в операта.


Фестивал „Опера на площада“ завършва с галаспектакъл по повод 100 години от премиерата на „Турандот“
Летният фестивал „Опера на площада“ на Sofia National Opera and Ballet, провеждан традиционно с подкрепата на Столична община, закрива тазгодишното си издание на 9 август с представление на операта „Турандот“ от Джакомо Пучини, под диригентството на маестро Даниел Орен. Спектакълът е посветен на 100-годишнината от световната премиера на творбата, състояла се през 1926 г. в миланския театър „Ла Скала“, както и на 85 години от рождението на Гена Димитрова – легендарната и ненадмината изпълнителка на ролята на Турандот.
В главните роли са Екатерина Семенчук (Турандот), Хорхе де Леон (Калаф) и Каролина Лопес Морено (Лиу), българският бас Светозар Рангелов, баритонът Атанас Младенов и други. Участват оркестърът, хорът и балетът на Софийската опера и балет.

"Турандот" нещо някой? Имам впечатленията на майка ми засега, та знам приблизително какво-що, ама споделете и вие, все пак. Знам, че форумът имаше представителство.

Аз се разписвам с очаквано лоша вокално "Аида" от Радамес и Аида във Верона. Много ми се искаше да не съм права. Клементин Марген (Амнерис), Виноградов (Рамфис) и Йонгджун Парк (Амонасро) си изпяха нещата, нямам забележки там, обаче Роберто Аланя и жена му Александра Куржак - мъка, голяма мъка и двамата, а имат толкова силно лоби, че само дето накрая Арената не се срути от викове браво (предимно за нея, то за него си беше откровено срамота някой да се обади). Той не знам и една височина дали хвана като хората, всичко беше един хленч. Тя пък нямаше никаква стабилност - хване си височината, ама ееееедва-едва и веднага я пуска, понеже не може да я задържи. И отделно и как пък никаква грация няма в тая жена - да кажеш да прекалено едра или нещо, не е. Просто грам грация няма, и това е. До Нилската сцена ходеше като диво прасе, истина ви казвам, вече на Нилската сцена малко се окопити и после на финала няма много актьорски какво да прави и без това. Но слабо, слабо пеене и от двамата, хич не ми беше жал, че ги затвориха в гробницата накрая.

След финала - много приятна и неочаквана среща, там няма да влизам в подробности, но и само заради нея тая "Аида" в крайна сметка си струваше.

Отделно в началото беше много забавно, защото дострояваха сцената, когато публиката вече беше по местата. И чакаме да почне, чакаме, и няма, и няма. И по едно време хората от стълбите започнаха да правят мексиканска вълна - първо в едната посока, после в другата. А то и жега, ама адска жега беше снощи, до антракта в 23:30 беше ад. И дикторът - вече след мексиканските вълни - моли на микрофона за още няколко минути търпение, и веднага след това започна да се хили, ама то не беше смях, ами съвсем хилеж си беше, явно си мислеше, че й е изключен микрофонът, а той продължаваше да работи. И айде пак смях, така и не разбрахме защо й беше толкова смешно. В крайна сметка при обявено начало за 21:00 започнаха едва-едва в 21:35, и действието вече вървеше, докато навън сгъваха и прибираха крана. И то всичко се вижда от публиката - Аланя се напъва на Celeste Aida, кранът виси и се полюшва като клатещ се зъб. Скъса той последната височина (както и на практика всички останали снощи) и буквално в същата секунда - трак, и кранът се прибра. Абе голям смях беше, такава забавна "Аида" не бях гледала, жалко само за двамата основни солисти. Иначе постановката е без забележки, величието и мащаба на Дзефирели са ненадминати, то пищна красота, разкош, каквото и да се каже, е крайно недостатъчно.

Ох… имам билети за 23 август за точно тази Аида, ще ми е първата в Арена ди Верона. Единствено ме крепи, че съм лаик и едва ли ще хвана тези проблеми, така че сигурно ще ми хареса.

Бях снощи на Турандот и съм впечатлена от солистите, и въобще от цялата постановка. Лиу особено беше страхотна! Имаше един-два технически гафа май, но нищо фрапиращо. На нашата компания много й хареса.

И майка ми е много впечатлена от Лиу, с нея започна рапорта. А тебе те помня, че ще ходиш на 23-и, смятай се за предупредена. Радамес ако е в същата форма (а той друга в последните години няма), не може да не го чуеш. Но постановката наистина ще те компенсира, аз не съм разочарована, че дойдохме (по ред причини) - от тях двамата чух точно онова, което очаквах. За малко ще се разминем с теб, на 20-и съм пак тука за "Набуко", а вчера похарчих едни пари, дето ги нямам, за билет и за "Турандот" на 21-ви. Много се чудех, ама сега ми е паднал такъв състав, а и така и така щях да съм във Верона до 22-и в крайна сметка и аааааайде...

Сега пък в Банско:



От 27 до 29 август Банско Опера Фест отново ще превърне Банско в град на класическото изкуство. Фестивалът се провежда под егидата на Община Банско, в партньорство с Kempinski Hotel Grand Arena Bansko, а организатор е Monte Productions. В трите фестивални вечери публиката ще види мюзикъла „Парижката Света Богородица“, комичната опера „Дон Паскуале“ и оперно-оперетна гала със специалното участие на Орлин Павлов.

За втора поредна година фестивалът ще излезе извън голямата сцена — със съпътстващи класически изпълнения на различни точки в града. След напълно разпродадената ВИП зона през 2025 г., Банско Опера Фест отново ще предложи ограничен брой ВИП места, които вече са в продажба в мрежата на Eventim. Те включват място в централния сектор, чаша пенливо вино, лек кетъринг преди началото на представленията и възможност за снимки със солистите след края на вечерта.

На 27 август фестивалът се открива с „Парижката Света Богородица“ по музика на Рикардо Кочанте и Люк Пламондон. Постановката на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов съчетава сценография, костюми, хореография и 3D мапинг, а емблематичната история на Виктор Юго ще оживее на оригиналния френски език със субтитри на български. Оркестрацията е на Данко Йорданов. В ролите на Есмералда и Квазимодо са Лилия Илиева-Михайлова и Велин Михайлов, заедно с оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

На 28 август програмата продължава с „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети — една от най-обичаните комични опери в световния белкантов репертоар. Под диригентството на Светослав Борисов и в режисурата на Сребрина Соколова, спектакълът среща на една сцена американския тенор Самюъл Робъртсън като Ернесто — артист с опит на европейски сцени, сред които Виенската държавна опера и Опера Лайпциг, Александрина Михайлова като Норина, Свилен Николов като Доктор Малатеста и Евгений Станимиров като Дон Паскуале.

Финалът на 29 август е оперно-оперетна гала със специалното участие на Орлин Павлов. Заедно с него на сцената ще излязат Александрина Михайлова, ученичка на Райна Кабаиванска, пееща в Миланската скала, Жана Костова, Лилия Илиева-Михайлова, Самюъл Робъртсън, Велин Михайлов и Свилен Николов, под диригентството на Светослав Борисов и с оркестъра на Държавна опера Варна.

Аз пак с комюнике от Верона - първо и най-важно, Олив, не съм гледала прогнозата за 23-и, но според мене слагай плавниците в багажа. Издавихме се тука, даже в момента съм под едно... оф, не знам как е porticato на български, галерия?... щото вали, да си е**, и е от тоя дъжд дето хем чадър не върши работа, хем и като се кротне, и вали с часове, та забравя да спре чак. От сутринта от 8 е така.

Снощи "Набуко" почна с час и 40 минути закъснение заради дъжда, после още веднъж спираха спектакъла, но поне беше за кратко. Абе, свърши приблизително в 2 сутринта (не видях точно, че се заговорих с някакви хора и после като тръгнах да се прибирам, беше 2:50).

Очаквано отвратителна режисура (на Стефано Пода, не ми е сефте, гледала съм спектакъла и преди, та знаех какво предстои), беше полупразно (даже съм щедра, не мисля, че и половината Арена беше продадена) - предвид постановката и фактът, че беше в средата на седмицата. Хората се поизнервиха от чакането и бяха малко вяли като отклик, честно казано, а предвид обстоятелствата си стана много хубав спектакъл в музикално отношение. Марта Торбидони, дето в началото я викаха да замества Нетребко, когато Нетребко неминуемо канселираше нещо, вече се е утвърдила като име и си я канят заради самата нея. За пръв път я слушах снощи, хареса ми доста, запази хладнокръвие и при прекъсването заради дъжда, което се случи баш на нея и баш между ария и кабалета след нея.

Виноградов като Закария не можеш да го бутнеш, вероятно е най-добрият в момента - новината е по-скоро, че за пръв път го слушам в тая партия, което е просто скандално. Чудесен, и го има това тихо и категорично присъствие на благия и мъдър покровител на онеправданите, който е опора на цял един народ, обаче пипнеш ли хората му, собственоръчно ще направи така, че да ти се стъжни. Ама така, абсолютно безвъпросно и се усеща даже и в тая мърлява постановка, дето не става ясно кой какъв е и за какво, аджеба, се бори. Сега, там при него не знам дали не прозира и малко характер, понеже актьорското майсторство на него в деаматичните роли му е по-назад от пеенето като талант (обаче пък е страшно смешен Базилио). А той и Верди така му го е написал, като ти се изправи отсреща и подхване Come notte al sol fulgente, и директно влизаш в боя с него, какъвто е кротък. Възможно е да имам нелегални записи (щото уж нали не разрешават да се записва аудио и видео) на трите му големи арии, ама само в аудио и с леко шумолене на дъждобрани около мен, та няма да търся варианти да ги споделям.

И стигаме до Лука Салси (от когото малко след спектакъла се озовах на 2 метра, ама си говореше с някакви познати и не го поздравих) - много ми беше интересно да го чуя като Набуко, Вердиев баритон е, няма какво да се обърка. И... ами до сцената с полудяването не го харесах, колеблив, неуверен звучеше, гласът му беше малък за Арената сякаш (което не може да се каже за Виноградов, после му разправях, че финала на Tu sul labbro направо звучеше като прегръдка в съраунд саунд, отвсякъде ти идва тоя звук, не знам как го прави, и с виолончелите отдолу си беше откровение, за мен топ изпълнението на вечерта). Та, пак за Салси - след полудяването все едно беше друг певец, нататък беше съвсем по книга - с всички нюанси, цветове, мощ, немощ, от-до. Актьорски никакъв го няма, но то в тази постановка и да го имаше, нямаше да се разбере, толкова е безпомощна.

Тая вечер - "Турандот", ако времето се смили, че както се е кротнало да вали... Искам да чуя Лизет Оропеса като Лиу, не знам какво да очаквам. Чувам разнопосочни мнения и все мотивирани и оправдани, та искам да видя за себе си.

Да кажа за "Турандот", че има какво и то, поне за мен, изненадващо. Първо, Лизе Линдстрьом като Турандот беше разочарованието на вечерта, уви. Не я бях слушала наживо, но съм й чувала много записи в YouTube и изобщо нямах съмнение, че ще се справи (пее и Вагнер, търсено име е). Чак ме хвана яд. Аз бях на 4-и ред тоя път, то по-близо от това почти нямаше как да бъда, имам отличен слух и на моменти не я чувах. Честно ви казвам, виждах, че устата й се отваря, и каквото и да излизаше, беше толкова малко, че не стигаше до мене, какво остава по-назад. В останалите моменти се чуваше, но не беше тая сила, тая магия на Турандот, дето те приковава. In questa reggia мина като една тъжно протоколна ария, и аплаузът след нея го показа (а беше пълно, ама разпродадена пълна Арената) - вял, механичен, по задължение. И накрая на поклоните ми дожаля за нея, защото за останалите солисти публиката щеше да срути амфитеатъра, а тя хем излезе последна, хем хората я аплодираха малко между другото. Изненадах се, наистина очаквах много повече. Разпя се чак на финалния дует, ама там пък скъса височина.

Другата голяма изненада за мен беше Калаф. Като купувах билета, по програма трябваше да пее Брайън Джейд (то отчасти и затова се престраших), обаче преди спектакъла анонсираха, че ще е Юсиф Айвазов, направо изтръпнах (после се разтърсих, оказа се, че Джейд е претърпял серия от операции, вероятно заради заболяването, което има (болест на Крон) и август е канселирал всичко, за да се възстановява). Айде, казах си, това беше (точно от Турандот с мистър Нетребко на Арената си излязох преди 2-3 години, то беше потрес и ужас). Обаче миналата вечер - не знам как му се бяха подредили звездите - направи сигурно спектакъла на кариерата си. Аз такова нещо от него не съм чувала, едва ли и ще чуя пак, но беше потенциално най-силният Калаф, когото съм слушала (ако оставим настрана дразнещия му тембър, който пак си е там, то няма какво да направи по въпроса, но като всичко е изпято толкова точно, дори и той бива смекчен и не дразни толкова). Аз да му викам "браво" на него, аз! На Юсиф Айвазов, дето по принцип го имам за неслушаем. Просто беше фантастичен, напълни ми душата.

Лизет Оропеса като Лиу - не виждам причина за критиките, беше толкова нежна, и актьорски се постара, и вокално е убедителна, лежи й ролята много. Както казах, в нета има полярни мнения, аз твърдо я харесах, публиката откачи, май нея най-много я аплодираха накрая, емблематичното тропане с крака на Арената, всичко й дадохме, и беше заслужено.

Тимур също аха да ме изненада приятно и накрая се удави. Писала съм и тук, Микеле Пертузи остарява и намирам, че гласът му започва вече да сдава багажа, което е тъжно, но логично. Обаче и той миналата вечер тъъъъкмо да ме впечатли и баш накрая на "l'anima offesa si vendichera' " и много грозно скъса височината. Много кофти се получи, но с това изключение всъщност беше убедителен, зарадвах му се (но то това изключение е трудно за пренебрегване).

Малките роли всички, абсолютно всички бяха много силни - от Пинг, Панг и Понг, през императора, та до мандарина - изключително добро впечатление ми направиха всички, нищо протоколно нямаше в изпълнението им, чудесни бяха, както и хорът и оркестърът. Особено хорът бяха страшно надъхани, много зор си дадоха и звучаха топ. За режисурата и сценографията на Дзефирели няма какво да говоря, само ще кажа, че за пръв път чувам публика да аплодира сценографията на опера. Има една смяна на декора, няма да казвам къде и кога, ако някой от вас ходи, да не го спойлвам, но в момента, в който се случи, публиката спонтанно започна да аплодира (макар че нямаше пеене на сцената в този момент). Прекрасен спектакъл се получи, жалко за самата Турандот, но на всеки се случва да няма ден. Всичко останало беше откровено фантастично и го нареждам сред най-добрите неща, които съм гледала там. И дори и не валя!