Съвместно съжителство или брак

Ти очевидно не успяваш да осмислиш колко непредвидим може да се окаже животът за голям брой хора, ако на някого от семейството му щукне да прави нещо с имота и не е бил достатъчно далновиден. А за роднинските измами аз няма да започвам темата.
В случая смятам, че Бронте прави най-доброто за съпруга и дъщеря си с абсолютно разумни аргументи.

Сигме, споко, животът е пред теб. Има време да наваксаш.   И ако не е нахално, може ли да съм главната шаферка?

При брак още преди да сте стигнали пенсия, ако единия почине - другия получава веднага и на куп всички пари заделени за допълнителна пенсия.  Без брак - ги получават децата, но като ако са непълнолетни стоят по тяхна сметка и само със разрешение на съда по уважителна причина могат да се пипат

Сигма, ама страшно си ми симпатична, така да знаеш 

Аз съм за брака по веднъж, начисто. Следващите пъти, ако има деца от другите бракове е по-сложно. Например аз съм вдовица. Много сложно става за сина ми от така приключилия ми брак, ако сключа брак отново. Онова, което му е от баща му , трябва да го дели с напълно външни хора при определени обстоятелства От уважение към починалия му баща, както и към все още живите му баба и дядо, предпочитам да изчакам синът ни да стане пълнолетен и тогава да помисля дали  да сключвам  следващ брак с бащата на следващото ми дете. Много сложно звучи, но ако човек вникне в нещата, мотивите ми са съвсем нормални и според мен правилни. Бракът е не само деклариране на любовта и партньорството. От юридическа гледна точка той е сложен договор между двама души и всичките им сродници. Повече е договор за материални неща (всеки, който се е развеждал, ще го потвърди), отколкото декларация за любов.

Брак 
Имам го и не съм мислела да го няма.
Тази тема не е нова. Мине, не мине и се поставя въпроса на дневен ред.
Плюсовете "за брака" са повече, отколкото минусите.
Аз бих сключила брачен договор, но мъжлето и дума не дава да се издума    а да кажем той е по-състоятелен от мен, така че при и евентуален развод би имал изгода от такъв, но си е романтичен и туй то.  Всички фирми са на мое име, а както знаем при развод те не се делят, а са лична собственост. Въпрос на любов и вяра  Това го казвам защото в началото тема тръгна в тази насока "колко ще съм прекарана ако се разведем" в имуществени отношения. Оттам немалка част от имуществото е само мое, макар да сме го купили двамата. Та брака не е свързан с изгода, поне за нас.

В емоционалните отношения също е хубаво нещо брака. Но! Ако е желан наистина и от двамата, ако се възприема като нещо, което е обмислено и осмислено и от двамата, защото в противен случай единия (често мъжа, макар да наблюдавам и жената напоследък) се чувства "в капан", независимо, че е казал "Да" пред 100 човека и пред Бога.
Сред мъжете обикновено, (макар феминизма последните години много да напредна) се шири една чисто психологическа представа, че ако няма брак, дори и да имат дете, то те са свободни. Никога няма да си го признаят, ще твърдят, че са обвързани и "жена ми" това, "жена ми" онова... но в действителност това е дълбоко усещане, което при жената рядко се наблюдава.  Напротив, (е има и изключения разбира се) с раждането на дете, ако това става в едни нормални отношения между родителите и те живеят заедно на т.нар. семейни начала, то жената се чувства "омъжена", "обвързана", "в семейство" дълбоко в себе си, не само за пред другите.

За мен е важно самото предложение за брак. Това е един вид заявяване, че "обичам само теб, искам да прекарам живота си само с теб". Сега друг е въпроса дали и колко се случва при всички. Но статистики за развод има, докато за такива, живели в съвместно съжителство - не, затова не може да се твърди, че второто е по-успешна форма от първото.
Преди време съм била доста по-крайна. Сега пак съм на същото мнение, но може би говоря с по-мек тон. Пораснах,  навярно. Но брака не е да се хвърлиш с главата надолу. То е обмислено и осъзнато желание и на двамата. Не трябва да се насилва.
Но ако не бях получила предложение за брак от съпруга ми, сега нямаше да сме заедно. Това е нещо, за което съм сигурна на 100%

Недай си боже фирмите да фалират, как ще те повлекат надолу като воденичен камък.
Никога не бих се съгласила разни фирми и тем подобни да бъдат на мое име. Такава екстремност не е за моята нежна натура. 

И аз това си помислих, ама викам айде, ще ме изкарат пак пресметлива

От прочетено разбирам, че романтичните и тюхкащите се как така се говори за материално, са тези с "пресен брак" или без брак. Другата страна с 5-6+ години брак сме присметливите "кучки", които всичко им минава през акъла вече 

Това може да го има, а после брак по документи пак да няма.
Аз имам пръстен от ММ, но брак няма.

Това честно казано за мен е не по-маловажно. Разбира се има значение и защо е даден  и после защо няма брак.
Моя приятелка се сгоди, но не пожела после да се бракосъчетае. Мъжа искаше. Сега (около 6 години по-късно) тя иска, а той се ослушва.  Имат едно сладурче.


Еее, аз не падам от небето. Знам какво прави всяка една фирма, какъв и е оборота и т.н.  Достъп до сметките , включително онлайн, всички договори правя аз. Въобще не става въпрос за друго. Не може да се отчужди нито един актив, да се вземе заем, да се даде запис на заповед и т.н. обременително задължение без решението на едноличния собственик на фирмата, сиреч аз. 

Магнолия, след като следиш изкъсо дейността на фирмата, става. 
Което пак показва, че не се доверяваш сляпо на половинката и не се осланяш на розовите очила и турските сериали.

Това и на мен ми е най-любимо, като почнете така да говорите... "аз съм му родила деца" ... все едно той си е дал поръчка и вие сте му я доставили.
Децата не са ли общи? Не е ли "родих ни дете", "родиха ни се деца"?

 Съвместно съжителство или брак?
Много е индивидуално.За това ще пиша как е през моите очи.
Юридическите и имотни съображения за мен не са и никога не са били фактор. Определено суетата и пищността на сватбените церемонии са ми били  неприятни дори противни .
За мен лично брака е и символика и въпрос на споделени  принципи и ценности.То е споделяне на всичко, което ви поднесе живота и то по начин не регламентиран от правила и закони, а във всеки един момент всеки от съпрузите да дава максимума от себе си без да се замисля и без да  пресмята кой дава повече и кой по-малко защото сте едно цяло и в хубавото и в лошото. В един момент по-голяма радост ти доставя това което правиш за другия от колкото това което правиш за себе си и когато виждаш че това е взаимно и споделено се превръща в истинска приказка и е невероятна мотивация да преодолявате всичко което ви поднесе живота и да сте успешни във всичко.
Не бих могла да изживея това с мъж който не го чувства по същия начин  или не е достатъчно уверен че иска да го изживее само и единствено с мен .Или няма куража да го обяви пред всички и силата да го отстоява и да се бори заедно с мен за това.
Връзката ни започна преди много години като съвместно съжителство и колкото повече време минаваше толкова повече бях убедена той е човекът за мен .Минаха няколко  години и понеже не можех да понеса съмнението че съм ''временното решение'' докато се изчаква за ъгъла да се появи нещо по-добро, реших че е дошъл момента или всичко или нищо.
Обясних му как се чувствам  и че колкото и перфектно да е съжителството ни не ми е достатъчно и му дадох възможност да вземе решение. Или да направим следващата крачка и да продължим заедно или до тук .
От тогава мина  почти четвърт век и никога не сме имали съмнения по отношение на това ,че сме взели вярното решение.
 

пропускаш същественото - че той я нарича "приятелка"!! А не, че е услуга или поръчка да му се родят деца - все пак, когато тя го запознае със съседката, свой "приятел' ли ще го нарече? Малко вероятно. Жените си наричаме съпрузите или приятелите - мъже. Там е по-големият проблем, защо не каже "това е жена ми", на която дължи двете си деца, тя не е просто приятелка!