Съвместно съжителство или брак

абсолютно! Що за остаряло мислене.
И аз не бих останала с мъж, който не иска брак, защото за мен това е важно, но не осъждам изборът на хората, решили да са семейство без подпис.

  Kak беше поставена темата и къде стигна? Въобще какво общо имат децата?!!!
Всяко дете си има мама и тати .В какви отношения са те по между си няма общо с детето.И не би трябвало да има  никакво значение. В смисъл не го прави по-различно. Всички мои приятели(състуденти и съученици ) са разведени. Детските партита са същите .Просто мама и татко идват в отделни коли .
Изобщо намесването на деца в това какви са отношенията м/у възрастни поне на мен винаги ми е било много грозно. Отвратена съм и от липсата на зрялост у някои ''родители'' които разчистват сметки по м/у си посредством децата си.

Чак пък "няма отдавна"...  
"Извънбрачно дете" означава и винаги е означавало дете, родено, без родителите му да са в брак. Няма нужда от закон, който да придаде смисъл на тази дума. Дума. От речника. Доколкото въобще има нужда тя да се употребява, де.
И не се палете, моите деца са родени извън брак също.  

Вече идиотщината за "незаконни" горе (незаконен е прието да значи, общо взето, непризнат или неразрешен от закона) и аз не мога да я разбера.

Думата не е важна, а значението, което се вложи в нея и най-вече това, че беше насочена към чужди деца.

Всъщност, това е особен случай, но тъй като апартамента е неин, дори и да се омъжи, пак ще бъде само за сина ѝ.
И " вечната любов" няма да ощети никого.

Ще отговоря за себе си! За мен и моя Мъж, с главно М( нямаме брак и не ме интересува тълковния речник, какво е написано), брака не е важен! Както написа една съфорумка, че брака е институция- да, институция е! Но аз смятам себе си за отделна и ММ за друга институция, ние се обединяваме в една без брак, за мен повече ми е важно той как ме усеща - неговата жена, любовница, бъдещата майка на децата му, бизнес партньора му, неговия разум( в моменти който му е нужен още един), неговия приятел в живота, неговия партньор в ежедневните препятствия, които поставя живота, аз съм въплъщението на неговите чувства и емоции, домакинята, аз съм човека на кого той разчита, и аз съм човека който брани нашите интереси и той за мен е също това, което аз за него. Дали с брак или без брак, едни хора достигнат ли хармония, разбирателство, допълват ли се взаимно, спазват ли добрия тон, има ли респект и уважение помежду им, гледат ли в една посока и накрая се обичат, нито брака, нито съжителството на семейни начала може да промени това освен ВРЕМЕТО! Всяко нещо се гради във времето и в даден момент от живота, това че сте сключили брак(поне за мен) е било единствено и само за пред хората, за пред закона! ( нищо лично към "законните" съпруги) Защото реално един брак не прави семейството или едно съжителство!
А за тези, който смятат, че финансово(имоти, земи, апартаменти и т.н) не трябва да се защитиш, да прочетат "Гераците" на Елин Пелин, и едно да се защитиш ами и вземеш мерки овреме и приживе, нека го прочетат ако все пак са забравили за тази повест!

Нелка, много хубаво си го написала и съм съгласна с всичко, освен с едно.
В моя случай, след 13-годишно съжителство, последното, което ме е интересувало, са хората.   Съгласих се поради някакви сантиментални причини.
Живеем в 21 век и не е сериозно да се говори за хорското мнение, още повече да предприемеш такава важна стъпка заради някого друг, а не заради самия себе си.

Общо взето горните две фрази са смисъла на целия цитат (надявам се, не изваден от контекст).
И от почти всички други писали разбрах следното: когато от мъжа (и евентуалните му други деца) няма какво да се вземе, а може да се получи да им се даде - брак да се избягва.
Когато пък няма какво да се вземе от нас и нашите деца, но от мъжа може да се вземе и да остане (за нас или нашите деца) - тогава трябва да се сключи брак.

Аз понеже само един брак имам и с жена ми нямаме и двамата предишни деца, сме мислили по друг начин. Но при евентуален втори брак наистина горното резюме е най-прагматичният и препоръчителен подход.

Искам да допълня , относно това , че мъж може да нарича " приятелка " жената родила му деца , струва ви се грозно и нелепо , за мен пък не е така , звучи си нормално , предпочитам терминът-" Партньор , партньорка " , но не е проблем , всичко е до вътрешно усещане , не е важно как те нарича , а как те възприема и как се държи .  НЕЛКА много добре го е описала - няма ли хармония и разбирателство по между им , с брак или без-няма значение . Ако си намерил сродната си душа , ако се допълвате взаимно-няма значение дали имате подпис или не , важното е да се обичате ,да се чувствата комфортно един с друг и да имате общи виждания и планове.

Тонка*, написах го това защото и до днес обща практика е на младите да сключват брак заради трети лица. Бях написала също, че в много от случаите, младите не искат брак но родителите настояват за това, поради ред техни си причини. Пример е братовчедка ми, тя има 2 деца и когато забременя с 1-вото, вуйчо тропаше по масата и думите му бяха "Имам една дъщеря и ще я омъжа, каквото ще да става!". Аз го разбирам до някъде защото той се уповава на стари традиции, че щом има едно момиче, то трябва да го омъжи за да е сигурен, че мъжът й ще я пази! Той така го разсъждава и смята, че естествено продължение на връзката е брака. Но братовчедка ми и мъжа й не бяха на това мнение но склониха да сключат брак само заради него. Аз не го виня за това, ни най-малко! Но ето братовчедка ми след 4 год. брак, казва че е сключила брак заради хората, не по нейно желание, същото казва и мъжът й но това не променя факта, че те са щастливи и се уважават.

Мога и други примери да дам но няма да са така обективни защото аз присъствах все пак на тези разговори и когато се вземаха решения

С почти четвърт век щастлив семеен живот зад гърба си убедено твърдя ,че аз лично имах нужда  от стъпката сключване на брак и не за ''пред хората'' или за да подобри по някакъв начин перфектното ни съвместно съжителство, а като признание пред мен че съм единствената  ,избраната ,най-скъпата а не ''временно решение'' до появата на по добра алтернатива.
Съгласна ,че щастието не е във законите а в отношенията.

Не е така. Ако умре първа, ще я наследи и мъжа ѝ, заедно със сина ѝ. После той като умре, него ще наследят освен нейния син, но и децата му от първи или последващ брак и така синът ѝ ще бъде ощетен.
На мен ми идват в повече толкова много сметки, но е вярно, да.

Не е така. Ако аз умра преди него и сме били женени, той ще получи половината от моето имущество, останалата половина ще е за сина ми. А когато и той умре, половинката, която е получил от мен, ще отиде при неговото дете, а не при моето.

Мислех, че отдавна е станало ясно.

И между другото ММ също има имущество, което е добре да остане за неговото дете.
Това, което придобиваме сега, се води на този, който преимуществено е участвал в плащането му.

Дали си "единствената" само мъжа ти си знае. Много са ми смешни подобни фалшиви методи за лично спокойствие. Дори и с брак мъжа ти съвсем спокойно може да ходи с друга зад гърба ти и още толкова спокойно да се разведе с теб при поява на "по-добра алтернатива". Бракът не е показател за това дали  си "единствена" и не си "временно решение". Нагледала съм се на такива , които се ожениха и мъжете им си държат супер гадно и неуважително. Ако причината някой да се ожени за теб е комерсиална или рационална и практична /както са доста случаи/ ще има да чакаш да се почувстваш единствена и неповторима.

Не е само днес. И навремето си беше така... стара мома едно друго...