Биологични родители

В повечето случай биологичния баща изобщо не знае за раждането на детето и последвалите го събития. Но представете си, той иска детето и иска да бъде негов бащащ и е нямало да разреши да се даде за осиновяване. По някакъв начин открие детето и докаже бащинството си. Той фактически не се е окзвал от детето. Има ли юридически някакви права?

Не че съм компетентна, но си мисля, че има юридическо право.
А за бащата наистина малко се споменава, а той също е предал голяма част от гена си на детето. Но предполагам, че и бащата не се интересува, в повечето случаи е неизвестен или не го е грижа. Не мисля, че някоя жена би родила дете и не би казала на бащата, най малкото би му поискала пари за аборт, и ако е социално слаба, а  той не го е грижа, тя се принуждава да го роди. Напоследък всеки се отървава от нежеланото дете като направи аборт. Защо да се кахъри с него 9м. да се мъчи да го ражда и да рискува всички да разберат за нежеланото дете.

Повечето знаете, че съм осиновена, ставало е въпрос по други теми.Твърдо съм против това майка да потърси изоставеното си дете и ще кажа защо:
1-во тя е имала право на избор, независимо от обстоятелствата, които са я притиснали.Много права е баба Цоцолана, като казва, че щом се чувстваш голям да водиш полов живот, то значи си достатъчно зрял и за последиците от него. Лично аз бях пред подобен проблем-забременях на 19 години, родителите ми не се зарадваха, но аз твърдо заявих пред тях точно това, че щом съм се почувствала зряла да правя секс ще понеса и последиците и каквото и да ми коства детето ще задържа. Е, за мое щастие ме подкрепиха и те, както и бащата, но дори за миг не допуснах че мога да оставя бебето, въпреки, че нямах сигурност дали ще срещна подкрепа, а разбиране не срещнах, порицаха ме.
2-ро след като веднъж е направила избора няма право да обърква живота на осиновителите и на детето, тя вече е никоя и само ще навреди ако се появи ей така.Това не е игра и не може да изоставиш едно човешко същество и след време да решиш, че ти е дошъл момента да си играеш на майка, е не става....
3-то много малко са тези малолетни объркани момичета, моята БМ например е била над 30-те и с 2 деца, имала ме е за способ да обвърже известен и богат мъж и като не е успяла, хоп айде ненужното вече бебе в дома, а ако беше успяла ...................за какво ми е тази особа да ми се изтърси на вратата един ден и да ми ревне колко и е било трудно, трудно е било на родитлите ми да не спят когато съм била болна, да треперят да не се появи биологичната, аз да не разбера и да не реагирам тежко и още куп неща, тревоги и безсънни нощи, които са преживели, както и ранното ми забременяване и женитба а после и развода ми с две деца.Те са хората на които е било адски трудно и въпреки това не са се отказали и предали, напротив направили са от мен това, което съм, дали са ми всичко, което от което съм имала нужда и което имам.
Много бих могла да пиша по темата, но мисля че е безмислено, достатъчно твърдо изразих мнението си по въпроса, ако продължа ще досадя.......
Като обобщение, не смятам за редно на тези, които взимат едно нещастно, изоставено от идването му на бял свят дете, които му дават всичко, любовта си, грижите, топлината, домът, семейството, та те да треперят цял живот и да им е свита душицата да не позвъни на вратата им някоя, осъзнала, че плодът на удоволствията и се нарича дете, а тя е станала майка........................е, пропуснала е шанса си, да си даде нов или да си ближе раните самосиндикално.Грубо, но така мисля

marypopins мисля, че всяко правило си има изключението. Не знам дали знаеш, за една майка от тук която описа преживяванията на майка и. Въпросната жена е доста възрастна вече. Но когато е била на 16г. забременява от лекаря в селото, родителите и я крият докато е бременна, след което я водят в града да роди, опояват я и дават детето за осиновяване, без тя дори да може да го погледне. Тази жена цял живот страда за детето което са и отнели, но е нямала избор тогава. Не смятам, че бих осъдила подобна жена, вярно допуснала е грешка като е спала с мъж, женен, много по възрастен от нея и на тези години, но тя още плаща за тази си грешка. Тя не може да промени миналото, но може да промени бъдещето. Поне да обясни на вече пораснлото си дете причината за това което му се е случило. Защото тя също е била жертва, като него. В случая тя не го е потърсила, но не е спряла да скърби за него, има семейство 2 големи деца, но още страда за случилото и се.

Точно поради тези малки изключения от правилото съм писала за направеният избор. Права си, това момиче не е имало такъв, то също е жертва в случая, но такива са доста малко. В острото си изказване не визирам такъв род случаи, макар наистина да са рядкост. Честно казано като дете все съм си мислила, че аз самата, както и другите изоставени деца са били оставени за осиновяване точно по този начин.Дори когато разбрах за себе си, някак вътрешно се разочаровах, тъпо и странно, но наистина ми стана кофти.От тогава се запознах с доста жени осиновени като мен, при които обстоятелствата бяха идентични като при мен, в смисъл не ставаше въпрос за младо, неопитно и беззащитно момиче, което забременява от първата си голяма любов и бива изиграно от лоши родители или зарязано от любим и родители и т.н. и макар вече на разумна възраст, но ми стана тъпо и наистина се разочаровах.

Няма по-голям грях за една жена, от този да изостави детето си.
Но дали решението й е било наистина категорично или е била като мен, например - днес мисля нещо, а утре ми се вижда много глупаво... Разбира се, за детето си, не можеш да мислиш, че днес ще го зарежеш, а утре - оф, дали не сбърках, но има и такива хора. При какви обстоятелства една жена зарязва детето си!? Какво я принуждава да стори тази изродска постъпка? Как го захвърля това невръстно дете някъде при непознат медицински персонал и как спи същата вечер след оставянато му? Ей това се чудя и мая, и никога, никога няма да намеря отговор, освен ако не се запозная някога с такава жена и не ми отговори.
В анкетата гласувах с ДА, не защото защитавам жената, която изоставя детето си /никога!/, а защото се поставям на нейно място и си мисля, че ако оставя детето си, ще съжаля за постъпката си много бързо и ще го потърся. Но може би, те са с друга психика и не се знае, какви са мислите им и чувствата им.
Ако аз съм осиновила дете, няма да искам тази, която го е родила да го търси и да му размътва главата с появата си. В такъв случай трябваше да гласувам с НЕ. Но първосигнално, от егоистична гл. точка, гласувах с ДА.

Чели ли сте книгата на Боян Болгар "Близнаците"? Прочетете я, много е готина. Колко съм ревала за главната героиня в нея Домна... и тази книга повлия на отговора ми в анкетата.

Скъпа darena за мен биологичната майка,а и баща - най-малкото имат право да ми говорят за морал!!!!! много,много са редки случаите,в които наистина нямало е друго решение освен да го оставиш детето за осиновяване и с тези случай единични не трябва да се спекулира!!!!! Морално ли е да забременееш и да не го искаш това дете и да го оставиш, защото един аборт би те направила стерилна. А ако се омъжиш - няма да родиш деца на законният си съпруг,заради един аборт в миналото. Така че жените раждат и от този егоистичен мотив според мен.По лесно е едно раждане от един аборт с незнайни последици. Друго - не опрвдавам по никой начин жената родила и оставила детенцето си на произвола на съдбата!!!!!
 Да,осиновените деца се гледат нещо повече от слънце,аз моите не гледам така както вие - осиновителите вашите - родени и носени в сърцата ви!!! И точно заради това - съм против биологичната майка да потърси не детето,дори и самата мен - осиновителка!!!!! Та как ще спя аз,знам ли с какви мотиви,знам ли какво ще направи,щом е разбрала за мен-пътя до детето е много лесен! В днешни времена - кой идва с чисти мисли?

И друго - цар Соломон потита не коя е биологичната майка и да извади меч,а попита - Коя е МАЙКАТА  на детето! Т.е. той питаше за истинската майка според мен!!! Не тази която го е родила,а тази,която го е обичала!!! И тази която каза - Дайте го на нея - т.е. другата,но го оставете живо детето - може и да не е биологичната майка!!!! Още едно потвърждение,че истинската майка не винаги е биологичната майка!!!!
На празници се сещате за нея и и благодарите,но дали тя - биологичната се сеща за това,че е родила на този ден преди п-години и с какви мисли - май са по скоро - добре,че се оттървах! И пак няма да помисли за детето,а за себе си,че не си е заробила живота с гледане на дете и че е "свободна" от него,но мерси от такава свобода!

Вдигнете главите си осиновителки и вървете гордо по улиците с децата си!!! Защото го заслужавате,защото сте истински майки и независимо от всичко - една среща не ви желая - срещата с БМ - никога и по никакъв повод!!! Защото вашето щастие с детето е само ваше и щастието на детето ви е само с вас - никой няма право да ви го отнема!!!!! Тя е направила своя избор и ако каже - да ама благодарение на мен ти си майка - вие можете да кажете - Да,ама ти имаше шанс да бъдеш на мое място,но го пропиля,дори в уверение на това се разписа! А аз никъде не се разписах,че се отказвам от дете и затова си го заслужих!!!! И Бог избра мен да бъда майка,защото видя в мен обич и любов точно към това дете и видя,че аз мога да му дам всичко онова,от което се нуждае!!!!!!

когато родих първото си дете доктора ми каза - Дидо,отсега напред за теб ти предстой най-трудното - да го направиш това дете човек!!! Раждането нищо не беше,ще забравиш всичко още до довечера,но истинското трудно тепърва започва за теб и мъжът ти!!!!! Съгласна съм с двете си ръце за това изказване!!! И точно защото раждането е нищо - при все,че съм имала три,от които третото тежко и сложно и опасно както се разбра после за самата мен - трудностите,истинските трудности за мен и мъж дойдоха след това!!! А кои са тогава до децата оставени за осиновяване - техните осиновители,техните истински родители,защото са с тях,когато е най-трудно и когато истински се нуждаят от грижа и закрила!!!!!!

И друго - Ню - не знам книгата Близнаците дали е по действителен случай - ако не -то художествената измислица е затова - книгата да е продаваема! Всеки пише за да му се четат книгите,така че .... нормално е да си ревала.
Но .... Ню,ако една бременна жена чете тук форумите - както ти,ако пише - както ти,ако чете книги - както теб - и през ум няма да и мине да си остави детето!!!!! Да,те са с друга психика,други чувства и мисли,бих казала ненормална,защото ако бяха с нормална психика - майчини чувства и майчина обич - нямаше да се разписват,че не го искат това дете!!!!

Аз съм с втори баща, който не ме е осиновил. Но за мен той си ми е баща. За майката мисля, че би трябвало да е същото...Важно е кой се грижи за теб....
 Аз не съм виждала баща си и цял живот това е било кошмар за семейството: Какво ще правим ако ме потърси? слава богу не се появи....а сега съм достатъчно голяма, за да знам какво бих му казала...
 За мен изоставянето на едно малко невинно същество и произтичащите от този акт проблеми са най-ужасното, което може да направи една жена...Знам, че понякога е неизбежно сигурно, но все пак...
 Имам приятели с осиновени деца и като гледам как им треперят и правят най-доброто за тях...Естествено, че намесата на биологичните родители би създала проблеми на всички....

Мила Цоцоланке,
много добре те разбирам, явно ти си мой тип. Но нека да не бъдем крайни. Съгласна съм, че повечето жени които са оставили децата си са предали най-святата любов в живота на една жена- майчината и съм сигурна, че затова прошка в небесата няма. Но Диоген е казал- "За характера на хората съдим по техните постъпки, а ако се надзърне в техните души, те може би ще бъдат оправдани". Може би има един процент от тези жени, които не са оставили децата си от безотговорност, а за да им даде някой друг щастието, което те не могат. Разберете ме- аз не ги защитавам, но твърдо не е моя работа да ги съдя. Както вече писах -всеки сам се съди и те са се осъдили сами с постъпката си.
Да разбирам ли, че възприемаш аборта,  като по-правилен изход от ситуацията? Защото аз мила, не съм на това мнение.
Въпросът беше - имат ли право да потърсят децата си т.нар биологични родители? Аз отговорих в анкетата -твърдо  не, но после поясних евентуално при какви обстоятелства и с какви мотиви, според мен има право. Това е моето мнение.Ако осиновяването в България беше открито- този проблем нямаше да стои. Ако след 18 години всяко осиновено дете може да получи информация за тези, които са го изоставили- може би и изоставянията няма да са толкова много.

Напълно съм съгласна с Дарена.

Когато сме крайни, губим обективността си. Нямаме право да съдим никого - не сме на тяхното място, за да знаем какво е в душите им. Но мога да ви кажа, че като работила по превенция на изоставянето, до момента не съм срещала майка, която с лека ръка изоставя детето си. Не е вярно, че на тези жени не им пука. Напротив, повечето страдат много... Подписват декларацията плачейки, някои дори не могат да бъдат утешени. А и бащите, когато ги има - и тях съм виждала да плачат.

И тези жени са хора, и те имат сърце, чувства, съвест. Не е реалистично да се твърди, че дори не си спомнят рождения ден на детето си. Изоставянето на детето в повечето случаи е травма за самите тях. Правени са изследвания с биологични майки - много от тях изпадат в депресия, не могат да забременеят, чувстват се изключително виновни за това, че са изоставили детето си.

Освен това, както казва Дарена - ако в България съществуваше откритото осиновяване (много широко разспространено на запад), при което биологичната майка сама търси семейство, което да осинови детето й - много от проблемите, с които трябва да се справят всички, засегнати от осиновяването, щяха да са спестени.

Аз гласувах с ДА , колко да  ми е неприятно, ако биологичната майка потърси деца ми.

Баба Цоцолана тъй като сте пуснали такава тема...анкета недей да си налагате мнението с толкова крайни изречение и многото "!!!!"
Аз пък да Ви питам : Коя сте Вие, че да съдите тези майки? Както самата  споменахте не сте дори осиновена, нито осиновителка...

Точно на зададения въпрос в анкетата отговарям с "ДА"
Всеки човек има права, не знам защо повечето от Вас искат да отнемат най-голямото право - това да грешиш и съответно да осъзнаеш грешката си.
Нещата в живота се променят постоянно. Ако някой е направил грешка някога, дали това е най-правилното - да му се забрани дори да покаже колко съжалява.
А защо пък осиновителите ще са тези перфектни родители, които обществото, в случая форума, защитава.
Изказвам само бързо моето мнение и не твърдя, че то е най-правилното. За съжаление не успях да прочета всичко по темата.

Да, всеки човек има права, но те преди всичко са основани на ПРАВИЛА - нали живеем в общество . Дори в стадото диви животни има правила /права и задължения/, които те спазват. Дори стотиците хиляди щъркели, които наесен се събират близо до черноморския бряг успяват по техни си правила да се подредят, за да полетят на юг.

Като оставим настрани причините, поради които биологичната майка избира да не се грижи за детето си, тя се възползва от правото, дадено й от закона да предостави тези грижи други му - обществото в лицето на социалния дом или осиновителите, вероятно заради това, че те биха го правили по-добре. Предполага се, че тя трябва да е информирана за следващите правила /права и задължения/, които същият този  закон й предлага. Предполага се, че тя ги е приела и поради това е дала /не е дала/ своето съгласие за осиновяване. Дори осиновяването да е открито, както посочва Теа, то също е изградено върху правила /права и задължения/. Може ли някой в това общество, в което живее,  да претендира само за права. Ако не му харесват правилата - да се бори да ги промени, ако не - да хваща гората.
Когато ние осиновявахме нашето дете, изцяло сме приели и правата и задълженията , които Законът ни дава, аз повярвах на ПРАВИЛАТА , които обществото беше създало, повярвах и на българския съд. Сега, днес, някой упорито се опитва така между другото да ги подмени както му е удобно.

За анкетата ще отговоря така - не знам трябва ли или не - аз не искам биолигчната майка на детето ми да ни търси, не ме интересуват мотоивите й защо го е оставила или защо иска да го търси, не ме интересува какво преживява, не ме интересува коя е и как изглежда, не мога и не искам да съм онази благородна, великодушна и добра осиновителка, която да се срещне с нея. Ние имаме нашият собствен живот и спазвайки правилата, смятам да правя това, което на мен ми харесва.
А колкото до правото да осъзнаеш грешката си - не вярвам убитият да възкръсне от това, че убиецът е осъзнал грешката си. В живота има всякакви хора - лъжци, крадци, убийци, всякакви престъпници..., както и добри , състрадателни, трудолюбиви, любознателни, прогресивно мислещи.../списъкът и в двете посоки може да бъде доста дълъг/.Всеки сам избира от кои да бъде   -  това е личен избор.

Момичета, мисля, че се люшкаме от едната в другата крайност.

wright, мислиш ли че след като веднъж трудно или не, една жена е направила своя избор, трябва да преживеем и нейното осъзнаване на грешката. Значи веднъж това дете е изоставено от нея, и после трябва когато тя събере сили и реши, същото това дете да я изслуша за угризенията й. Още веднъж - не ги съдя и те имат души и страдат, но ако страдат наистина за децата , а не от егоизъм- не биха постъпили така. Веднъж подписват декларация за отказ, както и когато решат. Понякога с години държат децата по домовете и не ги прибират, и не подписват декларация , и същите тези деца чакат, узряването на родителите си, за да се сдобият със семейство и страдат. после се минават още години и те решават да търсят децата, които са родили. Има един въпрос - Защо ги търсят ? Бих оправдала благородния мотив да видят децата си и да се успокоят, че са добре. Но за да им покажат колко много страдат от това, което сами са си причинили и да търсят успокоение на съвестта си от децата, които най-много са изстрадали изоставянето- без да имат вина- не. Право на детето е да ги потъси и нека те облекчат това търсене, ако искат.
Мила Теа, много те ценя и вярвам в това което казваш, че жените оставят децата си с мъка и сълзи на очи и пр. Но искам да ти припомня думите на една майка, които прочетох точно в твой превод
Освен страха, че могат да загубят осиновителите си, осиновените деца се сблъскват и с чувството за отхвърленост. Една майка споделя как докато карала сина си и негов приятел на училище, те изведнъж заговорили за осиновяването. Приятелят на сина й казал „О, моята майка никога не би ме изоставила. Аз съм бил толкова красиво бебе”. Жената отговорила, е за една биологична майка също е невероятно трудно да изостави детето си. Когато останали насаме със сина си, той казал, че му е мъчно за биологичнта  му майка, защото  тя сигурно тъгува.

"Трудно е," споделя жената. "Искам сина ми да осъзнае, че тя е тъжна, но също така искам да знае, че тя е намерила сили да продължи живота си." [/b]
Ние не сме перфектни родители, както всички родители сме. Въпросът е, не дали ние сме перфектни или те- перфектни няма. Въпросът е как ще се отрази на децата да бъдат потърсени от разкаяната жена, която ги е изоставила, особено в нестабилна възраст. Моето мнение-директно да търси детето , без да се срещне с осиновителя е втори опит да разбие живота му. И ако и за този опит после ще им търсим оправдание....

Да, разбира се, всички сте прави, но има ли една истина?
Когато имам време ще изчета внимателно всичко, което сте изписали след моя постинг, но пак ще кажа, КОЙ е Перфектен, за да съди другите и Кой не е правил грешки в живота си???
Не говорим за безгрижно захвърляне на деца, а в общ аспект. Никой не знае какви всъщност мотиви има една такава жена, т.к. предполагам нито една от Вас не е такава. Аз също не мога да си го представя по какъвто и да било начин.
За ПРАВИЛАТА, по които живеем, пак ще попитам - защо смятате, че тези правила или пък правилата на животинския свят са идеални? Нали пак ги създават хора, съответно животни, а нито едните, нито другите са примерни във всичко...
хайде да не се отнасяме..
има различни случаи и не сме ние съдиите, които ще определят дали една майка има право да си потърси биологичното дете или не...