Биологични родители

Здравейте!
Не искам първо да се конфронтирам с никой от тук пишещите!
За себе си мога да кажа,че съм никоя тук - една най-обикновена форумка!Позволих си да задам

този въпрос,защото в последните месеци ми беше супер приятно и интересно да чета писанията

на осиновителите,как кандидат-родители чакат с години за да им дойде Часът,в който да си

вземат детенцето и през колко перипети,болка и мъка преминават докато станат Родители!И

страшно много им се възхитих!!! Защото наистина те с много любов и мерак отглеждат своите

деца.
 И по някакъв начин ми е писнало от съзливи предавания,в които една жена напр. обеснява как

е оставила детенце и сега го търси! Добре,но никой не пита другата страна дали е съгласна да

види биологичната майка напр.
Около коледа гледаме предавания за оставени деца,направо ми се е забил в главата примера на

едно 7 годишно момиченце,което тежеше 7 кг. и я бяха оставили да умре!На каква съдба се обричат децата,които се изоставят при раждане? нито се движеше,нито

нищо! Само лежеше! Чужденци я осиновяват и с много грижи,пари и любов тя впоследствие дори

ходеше ако не се лъжа на балет!И обяснете ми с какво основание тази биологична майка напр.

след време ще реши да я потърси - готово изгледано дете,вече без проблеми!
 А дори ме навяват и мисли,че някоя може да има и користни цели,напр. изнудване. Познавам

поне 4 осиновени деца,чийто бъдещ живот е материално подсигурен от всяка гледна точка.
Да,на запад може да има отворено осиновяване,но там си имат и нужният  манталитет и

възпитание и разсъждават по малко друг начин от нас българите,а и не знам защо западняците

избират все далечни страни за осиновяване - нямат ли си те техни изоставени деца? Дали

въпреки всичко не ги е страх,че един ден могат тези деца да бъдат потърсени и ако са от

далеко още по добре за спокойствието,че може би това няма да стане!
Мисля си и нещо друго - все пак предполагам,че осиновителите искат да си подсигурят и

старините си напр. като има някой около тях. Представяте ли си - гледате дете,грижите се за

него,лекувате го,давате му и материални неща и изведнъж - някой решава да го потърси това

дете. И живота на много хора се разбива,защото както са единичните случай,които напр.

оправдавам на изоставени деца от своите майки,така са и малцина случаите,в които всичко

завършва с хепи енд и за едната и за другата страна.
И незнам,може и да греша,но ще ми бъде любопитно ако споделите случай на осиновители да

потърсят сами биологичните родители и защо не - да се откажат от осиновеното си дете в полза

на биологичните,т.е. да им го дадат.
И още нещо според мен - всеки има право на избор - да аз съм за това,но и всъм за това -

всеки да си носи последиците от своя избор - независимо дали е със знак + или -.Да,човешко е

да се греши,божествено било да се прощава,но не се ли злоупотребява с това? Всеки има право

на прошка,но не смятате ли,че понякога тази прошка е жестока. И не всеки е узрял за нея!
И съм против абортите по желание - не съм разбрана правилно!
Извинявам се за многото !!!!!!!!! Незнам как бих реагирала на това лично аз - някой да

позвъни и да ми каже - Извинява ме се,но преди години в родилното е направена грешка - дали

са ви друго бебе и сега трябва да го върнете. Дали ще си дам детето,което толкова време съм

гледала и е МОЕ, защото е направена грешка преди години? А за вашето биологично дете не се

знае нищо или пък трябва да се вземе от сегашните му родители и ще трябва да си ги

размените. Една би ми била реакцията ако ми дадат биологичното дете,съвсем друга ако просот

не знаят нищо за моето биологично дете,но трябав да се разделя с това,което съм гледала с

години като МОЕ! Избора е труден! Затова трябва и да внимаваме когато правим наистина

сериозни избори и да помним,че всеки избор има две решения - правилно и неправилно и трябва

да си понесе последиците от тези решения!
Поздарви на всички и не искам да се карам с никой! Просто искам да си изкажа моите мисли и

естествено на някой да не му допаднат! Но няма нищо лично!

Не съдя никой,просто размишлявам на глас! За да съдя някой трябва да има конкретен пример,а аз си пиша по принцип!

Не, скъпа wright, не, правилата не са идеални, но какво би станало всеки да прави каквото си поиска - нима ви харесва анархията. Във вашето малко семейно общество нима няма правила? Точно защото ги правят хора и точно защото не са съвършени те могат и трябва да бъдат променяни. Но когато ги има те трябва да бъдат спазвани  какви то са. Отново ще кажа - когато реших да осиновя дете - приех безрезервно правилата на осиновяването с вярата, че те струват нещо. Надявам се не сте си помислили, че животът ми като осиновителка, не струва нищо и е подчинен на желанията на една друга жена, само защото е родила дете. Всеки от нас прави сам избора си как да изживее живота си. Но в цивилизования свят правилата /Законите/ за обществено поведение се спазват.

Баба Цоцолана, разбирам от какво е продиктувано възмущението ти и съм съгласна с него.
Аз също само споделих мнение, което е различно, както се вижда от всеобщото. Както и ти, така и аз бих искала да осиновя дете, вече съм го споменавала във форума и то независимо от възрастта му. За съжаление не бих могла, защото то е в разрез с убежденията на половинката ми.
Отговаряйки с ДА на въпроса ти, пак казвам, че си е мое лично мнение и независимо от законите, ако имам осиновено дете и един прекрасен ден  дойде и почука на вратата ни неговата биологична майка, а кой знае може и баща, аз лично не бих драматизирала нещата. Това дете така или иначе ще разбере, че е осиновено. Аз не искам, точно заради обичта си към него, а не само от съчувствие към сгрешилата майка, да го спра да види коя е тя. Тук не става дума за това, че ето ТЯ, грешницата ще дойде и ще ми отнеме скъпото дете, от което се е отрекла, тя дори и да иска законно не може да го направи, но да спра го види или дори вижда от време на време, аз не мога да го предотвратя.
Напълно разбирам осиновителите, които грижейки се за такова дете, бдят това да не се случи, но пък тези мотиви ми изглеждат донякъде собственически. Бих дала възможност на детето да види тази, която го е родила. Може би аз гледам по-либерално.
Тези, които са осиновени, също ги разбирам защо са против, нормално е да са ядосани, че са били изоставени. Ето и тук идва разковничето, че осиновителите няма от какво да се страхуват, техните деца могат сами да преценят кой е ИСТИНСКИЯТ.

diidi , не зная какви са правилата и задълженията при осиновяване и не мога да коментирам.

Ще се отклоня от темата, но искам да дам един пример от собственото ми семейство, защото той е много подобен.
Двете ми по-големи деца са от друг баща, първия ми съпруг. Те почти не го помнят, бяха на 4 и 6 години, когато останахме сами. След това почти не са ме питали, мога да кажа, че дори аз им говорех повече за него. Когато той почина, вследствие на алкохолизъм, застанах пред дилемата, дали трябва да го почетем, след като ни беше причинил всичко това, най-вече на децата. За мен това е равносилно на отказа на майка да си гледа детето. Стана малко объркано, но ...
Това, което искам да кажа е, че моите собствени деца се чувстват и са като осиновени морално от сегашния ми съпруг. Но когато поискаха да видят биологичния си баща за последно, защото не бяха го виждали повече от  3 год., аз не можах да ги спра и ги придружих. Не знаех каква ще бъде реакцията им, но по-скоро бяха уплашени, отколкото опечалени. Тогава разбрах, че всичките им чувства към него, ако е имало такива, са се изпарили. А истинският им татко за тях си е у дома при нас.
Затова си мисля, че е излишно да се изпитват такива страхове и негативни емоции по отношение на биологичните родители. Детето ви, ако има Вашата обич, то не би и помислило за друга такава. Но не му отнемайте възможността да се срещне с нея, ако поиска. Може един ден да Ви обвини за това.

Истината е една, тя няма различни лица!

Аз за себе си знам, че ще съм плътно до детето си по пътя към истината. И ако един ден ден биологичните роднини заронят сълзи по телевизията или позвънят на вратата ни, искам моето дете да е сигурно, че стоя зад гърба му. Ще бъда до него, каквото и да се случи. Това е.

Аз също не харесвам крайните мнения и признавам си, също се дразня от тв предаванията на тази тема. Превключвам на друг канал не защото темата ме засяга пряко, а защото не мога да понясям мазният тон на водещите. Въпрос на личен избор.

"Животът не нито толкова хубав, нито толкова лош"
Стендал

Скъпа wright,
уважавам правото на всеки да изкаже мнение. Но руснаците казват няма как да те разбере човек, който не е бил в твоята кожа.
1. Имате ли представа как се казва на едно дете, че е изоставено?Знаете ли, какви са реакциите му и как то преживява факта - за колко време, с колко безсънни негови нощи, а не на родителите му?
2. Когато говорите за собственически мотиви-не мислите ли, че човек ,който е осиновил дете до голяма степен е надживял собственическите чувства на обичайния родител?
 Ако сте чели внимателно темата, би следвало да разберете, че тук въпросът не е какво мислим по въпроса за среща на детето с жената, която го е родила, а какво мислим за по въпроса - има ли право тя да го търси.
 4. Как ще се чувства Вашето дете, ако имате осиновено такова на 9, 10 или 11 год. и дойде и почука на вратата жената, която го е родила? И как ще се чувствате Вие като го гледате, как страда отново и отново заради една и съща жена, която е причинила най-голямата болка в живота му? И това точно в периода в който  то заедно с Вас се опитва да преживее този факт и  да се възприеме като нормален човек, а не като аутсайдер?
5. Ще се съгласите ли някой, който е имал правото да го изостави, да има правото цял живот да влиза и излиза от живота му както и когато си поиска? Душата на детето не е хан, най- накрая!
6. Можете ли да ми посочите един благороден и добронамерен мотив /а не егоистичен/ от страна на тази жена за да потърси детето, което е изоставила?

Прощавайте, но мисля че се изказвате неподготвена по темата. И затова си позволихте да ни обиждате, че драматизираме и че сме егоисти. Нито едното, нито другото е вярно. Още повече, че доколкото знам Баба Цоцолана не е осиновител, нито осиновен.
Нека този, който се изказва по темата да говори как това ще се отрази на децата?
 Абсолютно е права Диди- в нашата страна трябва да се прилагат законите. Приемам забележката на Баба Цоцолана, че в нашата страна не е уместно отвореното осиновяване- заради манталитета. Точно заради този манталитет трябва да се прилагат законите.

Към осиновителите Искам да изразя моето възхищение и уважение!     Сигурна съм, че във Ваше лице детенцето, което сте осиновили има едни прекрасни родители!

Включвайки се в темата, не исках да влизам в спор с никого, още по-малко имам право да давам съвети на такива като Вас, истински осиновители. Вече споменах, че самата аз бих искала да стана такава, ако имах възможност. Единственото, което имах впредвид е, че аз не бих имала нищо против биологичният родител на моето осиновено дете да го потърси или обратното. Каквато и да съм аз, а също имам опит в отглеждането на деца и разбирането на тяхната психика, не бих искала да бъда пречка за каквото и да било в живота на това създание, независимо, че съм поела отговорността по отглеждането му, още повече.
Искам да си представя какви ли са чувствата към едно такова дете, т.к. се срещам всекидневно с деца, които не са мои и мога да кажа, че специално аз съм безкрайно либерална към тях, в сравнение с отношението ми към моите собствени деца.
Доколкото до майката, оставила детето си, не бих искала да изпитвам каквито и да било лоши чувства към  нея, дори и тя да е престъпник, т.к. сигурна съм, че те биха се отразили неминуемо на детето, а това би довело, може би дори до обратен ефект.

Искам пак да отбележа, че това си е само мое мнение и не искам да ангажирам никого с него. При раждането на първото ми дете бях свидетел как една прекрасна жена, по незнайни за мен причини, предпочете да остави бебето си за осиновяване. Не зная какво преживяваше тя. Не зная дали имате Вие и други деца, защото самото раждане е съпроводено от хиляди чувства и основно на страх. Има всякакви хора и не мисля, че каквито и да са мотивите за едно такова поведение, ние имаме право да ги съдим.   

darena не смятам, че собственическите чувства са нещо лошо.
Мнението ми не е крайно, при евентуална среща с такава майка, просто бих изслушала и нейното мнение. За неподготвеността ми не споря. Човек се учи цял живот.
Не твърдя, че мнението ми е най-правилното. А още по-малко съм искала да засегна някого с него! 

Вашите деца имат Вас, и съм сигурна, че го оценяват.. 

Наканих се и аз да се включа най-накрая неподкрепям търсенето на децата от биологичните им родители!Не ги съдя-всеки си има своята драма и причина да подпише отказа от рожбата си!Но след като пред очите ми са минали толкова съдби на деца по домовете,толкова детски очички и протегнати ръчички са ми се запечатали в съзнанието и продължавам да контактувам с такива деца,ами немога да оправдая закъснялото търсене!Това не са вещи-живи деца са!Неможеш да се появиш един ден и да преобърнеш подреденият живот на някого,да сринеш спокойствието на много хора покрай своето появяване!Закона както беше написано,дава правото на избор!След избора
Всяко правило си има изключение/майките ,чиито деца са взети насила/,но аз небих посрещнала с добро око жената изоставила дъщеря ми,защото благодарение на нейният отказ...нейното и вече мое момиче има малко психични проблеми,мнооого малко но явно ги има.Лекуваме,тровим си нервите ...заради кого...заради една жена която е казала някога НЕ...и оставила беззащитното си бебче в лапите на съдбата  И ПОСЛЕ ДА СЕ ПОЯВИ

Пак се включвам. Твърдо съм против. Някой помисли ли за детската психика. Ако може да има някакъв контакт то това решение трябва да го направи детето. То трябва да реши дали ще потърси тези които са го изоставили и как ще приеме причините им за отказа. Не бих имала нищо против тогава. Не мисля да крия от дъщеря си че не съм нейната биологична майка и ще започна с подготвянето и още от малка. Кой от нас би допуснал тази жена да дойде до врата ви или причаква някъде детето ви. Как ще спите тогава. Не ви ли стигат безсънните нощи на очакването. Каквито и да си били причините да се откажат от детето си те са имали три възможности и са избрали най-лесната - да се откажат от него, да го оставят на отглеждане или да му се радват цял живот. Моята дъщеря е от  семейство което има три деца . Мислите ли че е нямало възможност да я задържат. както се гледат три така се и гледат 4. Всяка майка би понесла лишенията в името на детето си. Няма причина която бих оправдала причините за окончателен отказ от дете. Пиша и мисля така защото съм от майките които 15 години са чакали своето дете. Избора трябва да бъде само на детето. То трябва да бъде съдника и да реши ще имали контакт с хората които само са го създали.

Против съм и аз и съм съгласна ,че винаги трябва да се мисли първо за детето.Не съм осиновителка нито осиновена но дъщеря ми вече 15годишна бе на 1г3м. когато се разведох.Тя не познава биологичния си баща и той нея защото така е решил а може би я среща по улиците.Отгледана е от втория ми съпруг и искам да споделя че мига в който тя го нарече "тати"за него е един от най-съкровените му мигове.Беше й купил някакви пръстенчета от сергия и баба й я пита кой ги е купил-тя отвръща -тати-баба й казва-не е тати ,а тя се обърна ,хвана го за ръката и отговори"този тати".И до ден днешен не го е нарекла по друг начин.Не съм крила нищо от нея и тя е наясно с положението но да си призная и аз се притеснявам на всеки рожден ден ако дойде какво ще правя.Питала съм я дали иска да го види но тя ми отговаря че си има баща и въпроса ми бил неуместен.Но ако някой ден просто промени мнението си и от чисто любопитство поиска да го види не мога да я спра-мога само да я подкрепя.
Когато раждах малката си дъщеря в отд. по неонатология видях майка ,която бе решила да остави детето си заради проблем с очичките-тя плачеше а на мен ми идеше да я зашлевя....
На другия ден дойде жена която искаше да го вземе,доведе я лекарка но такава любов се четеше в очите й така му се възхищаваше-прекланям се пред такива хора.
Старая се да уча детето си на отговорност и винаги съм й казвала че ако се случи така че да забременее ще отгледаме още едно дете.

Разбира се, че е така при положение, че наистина не иска да я види. Ами, ако иска точно заради това, за да му се изясни защо е било изоставено???

Нека не изместваме темата.Никой не говори за детето дали има право,а за БМ.На нея ако и дойдат такива пориви и те са чистосърдечни,мисля че ще се сети да не прави живота на изоставеното от нея дете на салата.