
Систър 1 + Систър 2 + Вещица, след полунощ, направо си бие на coven по всички стандарти.

Вятърът виеше. Мълнии прорязваха облаците и се забиваха в земята като кинжала на нескопосан убиец. Гръмотевици отекваха из тъмните, брулени от дъжда възвишения.
Нощта беше черна като котешка утроба. Беше от ония нощи, през които човек би повярвал, че боговете си играят с хората, сякаш са просто пешки върху шахматната дъска на съдбата. В центъра на тази първична стихия, сред ръсещите вода храсталаци, малък огън просветваше, както лудостта блещука в окото на невестулка. Осветяваше три сгърбени фигури.
Тайнствен глас дрезгаво надвиха бълбукането на котлето:
— Кога ний трите ще се сберем отново?
Настъпи тишина.
Най-накрая нов глас произнесе с много по-делничен тон:
— Ами-и, аз ще съм свободна следващия вторник.
Сред бездънните дълбини на Космоса плава Великата А’Туин,