ЕЛП 52 - сушена, веяна, паприкована

Нямах нет три дни и какво ли не съм пропуснала!
Добре, че поне Розето заварвам, не е избягала пак.
Розе, мило, дръж се и горе главата! Всичко минава и заминава, само търпение и държеливост да има човек. (Слушай леля си. ) Гледай си слънчицето и му се радвай, ще дойдат и по-добри дни, и по-приятна работа, и по-добри колеги, вЕрвай ми!

Пропуснала съм Куркумините сладки гастрономически приказки, а това си е чиста загуба.
Пропуснала съм и вещерските отвари на милата ни Вещица паприкована (така ми излиза на мен ).
Гледам, подхвърляли ли сте си брилянтчета от любимите ми Шекспир и Бърнс, върнахте ме далеч, далеч....В първи курс Бърнс беше страшно на мода, замеряхме се с редчета от Финдли, като пинг-понг.

На мен пък днес ми е петъчно, даже съботно от сутринта, не знам защо.
 

Светалчо, и ти се появи. Явно петъчността
е заразна и на разстояние, ама ти и съвсем
оттатък си се отнесла - чак в събота 

От фейвърит ресурса:
http://www.adme.ru/svoboda-kultura/20-emocij-kotorye-my-poroj-ch … m-opisat-1171510/

Най-много ми е такова 

Свечи, като те чете човек, и на него да му стане съботно.  Ама защо съм паприкована? На мен (от)веяна по ми пасва. А това трябва да си го сложа като тапет:
Тази сутрин в една друга тема Айрис ни плисна с руска вълна поезия, едно от тях много го усетих. И за минута-две се замислих как ли бих се чувствала като лирическата героиня без личния си крал, а след това - че то на моя крал отдавна му е паднала короната, и че май е по-гадно да останеш без крал, отколкото да има за кого да въздъхнеш последните два стиха.

Ами защото така ти излиза името в горната част на всеки твой пост -

Вещица в чужбина
паприкована

а останалото е отдалечено вдясно и човек като чете, не стига дотам

Не бях забелязала! Е, добре тогава, че предложението ми да кръстим темата "Маншон и мъхеста брада" закъсня. Всеки пост щеше да е озаглавен Вещица
                                              мъхеста брада.  

Дубрутру казах ли ви!

Знаете ли какво значение за организма има една чаша вкусен чай!?!?! ГОЛЯМО!


Бубс, страшно готин моторхед си имаш!

Ами не по заслуги, не. Просто под Вещица ми излиза паприкована. Графически, искам да кажа.

Тая дума алекситимия (добре че хората са обяснили, да не тичам пак до речниците да търся) трябва да си я вдълбая в харддиска (дето ми е в главата), че да се оправдавам с нея заради постоянното безсилие да облека чувствата в подходящи думи. Лошото е, че около мен никой не я знае и пак трябва да се обяснявам, а мразя. Съгласете се, че е много гадно да кажеш нещо и после да трябва да обясняваш какво си искал да кажеш. Един приятел карикатурист казва, че най  мрази като го питат "какво искал да каже с карикатурата".

Да ви кажа, тридневната липса на интернет показа, че (учудващо!) мм е по-зависим. Направо беснееше из къщи, чакайки техниците като някакви спасители неземни. Миньорите в Чили сигурно по-търпеливо са чакали да ги извадят изпод земята при онова срутване.
Поезията, еееее, ПОЕЗИЯТА!
Добре че я има, че съвсем ще потънем сред плазми, мултикукъри и рейнбоута..
Отивам да се плисна и аз с вълнАта на чужбинската вещичка

Ето нА - аз докааато се разясняяя с паприките - Аттинка обяснила.
Една приятелка имах - мила, любима, която загубих, та тя ми беше такава бавничка. Вървим по улицата, гръмва гума на камион, аз подскачам, продължаваме да си вървим и тя, милата, след две преки казва: пък ааааз, докат съ стреснааааа...

Забравила съм да си публикувам писанието.
Връщам се от пазара сега, пътят ми минава покрай една-две изостанали стари къщички с инатливи стопани, стиснати в менгемето на блоковете (къщичките, не стопаните ) и там, на една полуклекнала пейчица, на една полусчупена скована някога с мерак маса, три старчета, ама като патриарси направо - толкова бели и древни, тъй весело пийваха, хапваха и се радваха на нещо си, че ми идваше да бутна портичката и да вляза да ги нагушкам, толкова мило ми стана и толкова бодрост и оптимизъм ми вляха.

МУХА!

За да не пиша след себе си, редактирам с малко мъдрост от фейвърит ресурса, както го благослови систъра:

Превод за Ники (не мога в стихче, затова - както дойде):
И още неоспорими истини.

Със сълзи се смея вече! 

Кошачья месть - изощренная и беспощадная

Неоспоримите истини, систър, изтръгнаха порой сълзи от смях.
 




Но пунктуацията ... сама по себе си е смешка 

Атти, мерси за превода! Сега ако някой ми върже данайците с троянците и коня, ще го черпя един ... кон. 

Аз - защото после ще пусна нещо дъъъълго на руски, от руски сайт... и без превод.
За омилостивяване, Ники, заповядай

Троянците се хилят, Данайците се ядосват
Циганите отмъкнаха коня

За кой кон става дума е ясно е без превод - проблем е вероятно жаргонът "спиздили" (гепиха може би щеше да е добър превод, но ми се стори неподходящо - големшък е бил; конят, де )... а и "ржут" (буквално - цвилят, преносно - смеят се с глас, макар че аз подбрах друга дума, за краткост)

---

Сега моето.

Днес открих нещо за руската действителност, което за мой срам, не знаех - 31 януари се отбелязвал като неофициален ден на водката.
За пръв път чувам/чета... Срам.  

А го прочетох на един кино-сайт. И затова материалът е озаглавен Почему в нашем кино всё время пьют?
Но не това ме накара да се сетя за вас, за това, че не съм писала тук отдавна (иначе ви чета, де... почти редовно / само една история на Куркума май съм пропуснала) и че трябва точно на вас да го покажа - подтикнаха ме две неща:
1) Знаковите филмови цитати за употребата на водката. Правилната употреба.
2) Информацията за причината точно този ден да е избран за точно този празник - а именно, датата на която Менделеев е защитил докторската си дисертация, озаглавена «О соединении спирта с водою»   Заглавието, вярвам, не се нуждае от превод. И всъщност в дисертацията са заложени основите на неговата теория за разтворите... и макар че се основава на изучаване на спиртните разтвори, трудът му има отношение повече към метрологията, отколкото към водката...
Но митологията си е митология. Водочната - тем паче.  

П.П. Ники, ако се налага, постепенно ще преведа основните обяснения към филмовите цитати.

Така, понеже светът е малък, а с фейса още по-малък,
да почерпя. Повод? Животът е най-прекрасното нещо,
което може да ни се случи. Тъй де, осеквойване 

Систъъъъър!  Честито осеквойване! Да си жива и здрава, все така иночетяща (каквото трябва), праворазбираща (когото трябва) и мъдростопостваща (тук, за нас). Прегръдки и наздраве