ЕЛП 52 - сушена, веяна, паприкована

онз пост за немската свекърва дет беше пуснала във фейсбук един път се оказва стряскащо верен.

Ще дам надолу моето списъче с филми, като за удобство ще говоря за всичкото рускоезично кино като за едно. То разбира се има много компоненти - съветското (с цялата пъстрота на киностудиите по републиките), постсъветското и съвременното руско. Ще направя няколко раздела - хронологични и тематични, и ще добавя нескромно своето лаишко мнение и към някоя и друга творба.

Нека започнем с хронологията. Ще говоря за киното по декади, макар да знам, че подобно деление е твърде условно. Допускам, че всеки млад кинолюбител би възприел по-добре нещата, ако започнем с обратно летоброене, тоест да се запознаем с киното на 10-те, а после преминем към нулевите на 21 век и после назад... Аз все пак предпочитам нормалната хронология - тоест започване от самото начало, дори само защото вярвам (то е непопулярно схващане), че погледнато в едър мащаб -  киното с годините става все по-хубаво. Това не значи, разбира се, че комедиите с Адам Сандлър превъзхождат " Треска за злато", или че българският 21 киновек струва повече от кинопрегледите през 80-те, никак не. Просто общото течение е такова - към подобряване на качеството, а вътре в него си има и турболенции, и застояли вирове, и обратни поточета също има...

Дебело подчертвам, че това не е лист на любимите ми филми, нито на най-добрите такива. Потърсил съм "типични" творби, маркиращи етапи, периоди, тенденции, творци или течения, списъкът ми е само мъничко "контролно прозорче", перископ  към света на рускоезичното кино.

Всред кинолюбителите е прието да се говори за класически филми, като всеки път се има предвид различна група произведения. Аз за себе си съм приел периодът на класическото кино да е от средата на 20-те докъм средата на 50-те, като понякога добавям към тях и нямото кино.

При цялото ми уважение към тогавашната продукция - трудносмилаема ми е. Ако все пак имаш интерес към този период - Броненосец «Потемкин» ;
«Весёлые ребята»

Нека се обърнем към периода следващ "класиката". Тука бива да се отбележи, че снимането на читаво кино в мрачната сталинска империя е много трудно и рисково начинание. Последващият исторически период (оттепель - "затопляне, прен. размразяване") логично води до появата на огромен съвсем прилични филми, и не малко щедьоври.
За символично начало приемам "Летят журавли" /. Изобщо с него откривам и един голям подраздел - на "военното кино" - огромен по обем и значение културен пласт, до голяма степен формирал начина, по който хората преживяват (или не) страшната си травма от кървавата война. Ще се опитам да го представя и него, отделно, по-нататък.

Следващите политическото позатопляне, 60-те години дават голям брой любими, култови филми, влезли във фолклора. Това е своебразен "сребърен век" за съветското кино. Свежи комедии:
Кавказская пленница, или Новые приключения Шурика
Операция «Ы» и другие приключения Шурика
Бриллиантовая рука

Любимите (и до днес) за руснаците мелодрами:
Женя, Женечка и «Катюша»
История Аси Клячиной, которая любила, да не вышла замуж
Берегись автомобиля


Исторически-костюмния
"Андрей Рубльов" .
Това е работа на Тарковски. През този период се проявяват много велики творци - Г. Данелия, Е. Рязанов, А. Кончаловски и други.

Вехополагащия "Белое солнце пустыни" .

70-те. Мелодармите в този период намляват значително (но все пак "Москва слезам не верит" ), настроението е малко по-минорно, застойно. Бунтарите на 60-те порастват. Да започнем с:
"Белорусский вокзал" - запознаване с В. Леонов и А. Папанин.
"Свой среди чужих, чужой среди своих" . Отбелязвам появата в списъка  ми на Н. Михалков. Силен, макар и доста конюнктурно-ориентиран творец, чиито филми печелят много, ако той не заеме главната роля в тях. В такива случаи самовлюбеността му вреди, понякога много. Активен е и до ден днешен, и ще бъде представен с няколко още творби.
Опа, да не забравим Шукшин:
"Калина красная"
Трогателен: "Белый Бим Черное ухо"
"Мимино". Тук е важно да направим една уговорка - това е грузински съветски филм. Такива в списъка ни ще има и други. Изобщо определянето на националност в тези случаи е тегава работа. Същият режисьор създава и съвсем руския http://www.kinopoisk.ru/film/42799/ "Осенний марафон" .
Тарковски и Кончаловски създават в този период прочутите си "Сталкер" и "Сибириада"  .
Да отбележим и непретенциозния, но много популярен "Пираты ХХ века" . Наричат го първият съветски боевик (екшън). Този тип кино ще претърпи сериозно развитие в Русия след средата на 90-те.

80-те, започнали толкова скучно, а завършили толкова драматично. Киното следва историко-политическия климат съвсем близо. Тук е мястото да отбележа голямото сходство между търсенията (и находките) на българските и съветските творци, започнало още в предното десетилетие. Единствената разлика е, че "ханските" наши епоси там са все по-досадни военно-патетично-пропагандни "опупеи", превърнали се за доста творци в доходен занаят. Но почти буквално сходство има в други типове филми, което ще отбележе, където колкото го виждам.
Напрво навлизам в перестроечното кино с "Маленькая Вера" . Първата съветска секс-сцена, но не тя правеше филмът нов, цЕнен и ценЕн. Болезнено реалистичен, битово убог, искрен, бунтарски, леко безнадеежден  - истински филм за своето време. Паралелите с българските "Маргарит и наргарита", "Любовното лято на един льохман", "Всичко е любов" са видими.

"Холодное лето пятьдесят третьего"...
Един от първите кинопрочити на сталинизма, макар по характеристика да е чист уестърн. Забележително е, че все още творците сякаш се боят да докоснат тоя кървав период и засега само опипват, обикалят край него. Действието във филма се развива седмици след смърттта на Стопанина и ужасът на репресиите не е тема, а просто щрих от фона. Филмът има своите "несуразности", но появата му беше важна, определяща.

"Кин-дза-дза!" - сюрреалистичен, иносказателен, гениален. (паралел с не чак толкова направения бълграски "Карнавал").

Още един вехополагащ - Меня зовут Арлекино  - мрачна история, безнадежден живот. Този филм ще бъде последван от десетки бандитски "чернухи" през 90-те.

"Покаяние"  - камерно кино, грузинско-съветско, многозначително, пестеливо, незабравимо.

"Собачье сердце" . Екранизация на Булгаков. Тук е мястото да спомена, че отделно ще дам някои екранизации на руски и съветски литературни класики, които по моему си струват да бъдат видени на екран. забележителния всред тогавашния милитаризъм "Письма мертвого человека" - мрачна постядрена антиутопия. Угнетяващото впечатление е постигнато без ефекти и масови сцени.

Откривам прегледа на 90-те с неигралния  "Так жить нельзя" . Забележителна е метамофрозата на автора му - С.Говорухин към днешна дата, но това е друга тема (през 2015 екранизирал Довлатов, моля ви се. Играят Гармаш, Робак..). В този период Михалков влиза с поне два филма:
съзвучния с епохата "Утомленные солнцем" . Ех, само да беше оставил другиму ролята на Котов.... Великолепен Меншиков и Ингеборга Дапкунайте! Кино, в което времето е едно към едно, почти както прави доста преди това Е. Захариев. И
"Сибирский цирюльник" .

Споменатата напред в темата : "Особенности национальной охоты" . Не препоръчвам продълженията му (секвели, както се казва там).

Алексей Балабанов - майстор на деветдесетарската руска "чернуха" (кино "ноар"). Не ми е любим жанр, но за запознаване - "Брат"/. Мрачен, но все пак гледаем, за разлика от друг балабанов - "Груз 200" - според мен отвъд границата на това какво трябва да се снима. Има си своите фенове обаче. Изобщо криминално-социалния ноар е водешата тема на киното там в този период.

"Блокпост" . Новото военно руско кино, "чечено-афганско". Ще мине по-малко от десетилетие, и в подобен тип филми ще навлезе още пиротехника, ефекти, грим. Ще започнат да правят "римейк"  на класически съветски военни филми. Тук е мястото да дам няколко от тях, без да съм изчерпателен ни най-малко. Работата е там, че военната тема, народила хиляди филми (в масата си по всеобщо признание: абсолютно негледаема политотделска пропаганда), все още се счита от руснаците (и особено от фронтоваците) за незапочната, а истината за страшната война (и нейните безбройни нюанси) - неразказана. И все пак, за запознаване с военното руско-съветско кино:

"Они сражались за Родину"
"Иди и смотри"
"А зори здесь тихие"  (има и римейк 2015)
"Проверка на дорогах"
"Весёлый солдат"
"Восхождение"
"Свои"
"Жизнь и судьба"

Последният филм е една от обещаните екранизации на забележителни литературни творби. Други съвсем няколко такива:
"Тихий Дон" (има и по-нова версия, в която Григорий Мелехов се изпълнява от Рупърт Еверет... Може би тя ще е по-лесно да се намери с нужните субтитри, но усещането не е същото)
"Война и мир"
"12 стульев"
"Доктор Живаго"
"В круге первом"
"Ночевала тучка золотая..."

Доколкото знам си любител на фантастиката - има велоколепни екранизации по А. и Б. Стругацки.

Някъде може да се срещне информацията, че " Солнечный удар"  е по И. Бунин, и то по "Окаянные дни" ... Нищо общо нямат, просто "случайна" игра на думи, а филмът е малко досаден, нищо, че самият Михалков си го пренагради щедро.

Да се върнем към хронологията. Нулевите години на 21 век. Руското кино се радва на щедро финансиране, намира свой работещ бизнес модел, част от публиката се връща в салоните. Чисто технически (звук, картина, монтаж) филмите се подобряват значително:
"Кукушка"
"Остров" 
"12"
"Александра"
"Возвращение"
"Водитель для Веры"
"Телец" ,
"Любка"

Масовото производство на филми в този период се фокусира на мелодрамите. Общото с милите истории отпреди половин век е малко - студиите бълват захаросани истории оптом (на едро). Нищо лошо, разбира се - шоу бизнесът е преди всичко бизнес, и така и трябва да бъде. Тази тенденция продължава и през следващия период.

2010-доденднешен. Руското кино запазва известна самобитност (в нужното количество. Не бива да се прекалява и с нея). Но по-отчетливата тенденция е, че става все по-конвертируемо. Чудесни филми от този период:

"Географ глобус пропил"
"Край"
"Кино про Алексеева"
"Жила-была одна баба" . Филм на А.Смирнов, режисьорът на "Белорусский вокзал" (1971). Оттогава - 35 години, не е снимал почти нищо, и изведнъж прави този велик епос!
"Дурак"
"Елена"
"Орда"
Легенда №17 (първи опит в спортно-биографичния жанр). Запомнящ се Меншиков в ролята на А. Тарасов.

Мисля, че описах достатъчно за едно най-общо запознаване. В горните редове има творби на велики режисьори: С. Бондарчук, Л. Гайдай, Е.Рязанов, Т. Абуладзе, А. Тарковски, С. Айзенщайн, В. Шукшин, А. Звягинцев, А.Веледински, А. Кончаловски, Г. Данелия, Н. Михалков, А. Смирнов, Е. Климов и много, много други все именити. Актьорите са още по-дълга върволица: В. Крючков през Ю. Никулин, В. Леонов, А. Миронов, О. Басилашвили, Р. Биков, О. Меншиков, С. Маковецки, С. Гармаш, К. Хабенски, Е. Лядова, Е. Миронов....

В изброените филми има великолепни изяви на двама актьори с български произход:
Ю.Стоянов - в "12"
С. Пускепалис в "Жизнь и судьба'. Четейки книгата се "влюбих" в образа на Греков. момчешките ми героически мечти по някакъв начин се въплащаваха в този герой. И както рядко се случва - пресъздаденият на екрана образ беше даже по-добър.

Питаш за действащ актьор, чието творчество ценя - С. Гармаш. 

Ами какво да кажа - приятно гледане. Капка в морето е, но е добро начало.

Имало едно време двама юноши гладни, снабдявани с ... (десет реда благини, куркумянски описани)... от дядото на единия. Веднъж отишли при въпросния дядо да помагат в коленето на прасето, а след коленето - в правенето на наденици. Правенето на наденици включвало едно котле ... а, сега де? бяло вино ли беше? (по рецепта) и двама образа от селото на дядото. След време юношите посетили наново дядото, вече с цел дегустация на готовите продукти, но уви, наденицата се оказала напълно провалена и неядлива поради мухъл. Седнали да пият за природата да прости наденицата, покрай пиенето единият младеж поопитал наденицата, та второ, та трето, оказало се, че има невероятен вкус, защото по нея е избила някаква случайно получила се благородна плесен. Наденицата станала пословична и като с всички легендарни герои, славата й се носила много по-дълго, отколкото тя самата просъществувала, а разследването довело до извода, че в рецептата е имало промяна, понеже двата образа са пресушили доволно количество от виното по рецепта (в нарушение на рецептата). Години наред всички се мъчили да докарат същата "плесенясала" наденица, много котленки с вино се преполовявали и претричетвъртявали в опити да се уцели пак щастливата пропорция, но уви, това никога не се повторило. Теорията на Куркума е, че в плесента пръст има някоя гъба, прелитнала от козината на новозакупения полски овен.