Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 27

_re_ge и като стигнат до училище пак не е гаранция има родители "ааааа нищо му няма на детето моя мъж проговорил на 9 г ....да пише ченгели и букви трудно му било...а пък на лелята на чичо ми на стинката на дядо му на не знам си какво......чак не знам си кога..." хора всякакви, не са ли готови родителите да видят пробмлема няма смисъл според мен ...

Кливия,

Имам опит с такъв родител - бащата на нашето дете. Беше на 6г. и половина когата в Свети Никола официално поставиха диагноза. Сега - 2г. по-късно той все още казва, че нищо му няма на детето, но когато поведението е трудно казва "Ти не си го възпитала". Нашето е високофункциониращо и няма обучителни проблеми, но дори и да имаше мисля че пак щеше да отрича очевидното. От една страна предпочита да се хвали с успехите му, а трудностите да оставя на мен. От друга страна отричайки наличието на проблем се освобождава от отговорността да участва в решаването му. Останалите роднини - баби и дядовци когато са лично засегнати са недоволни, майка ми като човек който е прекарал най-много време с детето освен мен вижда проблемите, трудно й е, била е жертва по един или друг начин, но и до днес се случва да ме пита, ама това наистина ли е защото е .... и освен това и до днес й е трудно да разбере, че трябва да отстоява позоцията си ако иска да му помогне, вместо да позволява манипулациите му да успеят. Беше на 5г. и половина когато го заведох при психолог именно защото подозирах, че е дете от спектъра. Така както тогава само аз виждах това, така и до днес само аз го приемам като дете от спектъра. Когато се опита да излезе през прозореца /на 5 етаж сме/, за да стигне по-бързо до снега, защото входната врата беше заключена тъй като не беше учил изобщо и отказах да излезе да играе баща му заяви, че изобщо нямаме проблем с това тъй като аз съм виновна като съм провокирала детето със заключената врата. Минаха почти 2м. от тогава и бащата отказва да поръча брави за вратите към терасите и прозорците с ключалки, за да гарантираме безопасността на детето.
Той вижда че детето е различно от другите, даже има моменти в които казва, че синът ни е бил в криза, но отрича това да е следствие от проблеми на състоянието му или така нареченото ГРР, а след време забравя проблемното им поведение когато са били сами и твърди, че когато е с него детето си се държи съвсем нормално и само аз и майка ми имаме проблеми с него. Тъй като учителката го смята за най-добрия ученик в класа, а той не й пречи на работата приема особеностите му и не прави забележки и коментари, които да въздействат на мъжа ми и да го стреснат. В детската градина едната учителка беше забелязала, че страни и игнорира децата /вече не е така благодарение на работата на психоложката/, но едва когато аз говорих с нея и тя говори с мен, докато другата учителка отказа да коментира притесненията ми като "обвини" 4г. тогава дете, че говори и мисли като възрастен и затова децата го избягват. Освен това бил остсъствал често /когато е боледувал/ и затова не можел да общува с децата. Тя нямаше проблем да унижава детето нито когато беше на 3г., нито когато порасна и затова нямаше как да й пука, че то може би има проблеми и да говори с мен и да ми съдейства.
Имаме съседче с 2г. по-малко от моя син, но са много еднакви и когато сме ги събирали с майката сме имали чувството, че и те усещат че са еднакви и това поражда някакво привличане и вид разбирателство. Казвала съм за диагнозата на моето дете на майката на другото, но въпреки че вижда колко са еднакви като поведение, реакции, дори ръмжат еднакво, тя отказва да приеме, че детето й е дете с евентуална диагноза.
Може би ако опипаш нагласите на всеки от родителите да признаят наличието на проблем поотделно ще откриеш, че единият /по-вероятно майката/ все пак вижда че детето не е като другите, но съпругът й може би е доминиращ и неговият/нейният отказ да търси диагноза и помощ превръщат нейните/неговите съмнения в неоснователни и ги оставя без последствия.

Както и да решиш да постъпиш би трябвало все пак да се замислят поне малко. Ако познаваш други хора с дете като вашето инициирай възможност двете деца с родителите си да се окажат на едно и също място за известно време. Освен това има един сериал "Родители" в който едно от децата е с Аспергер - синдром от спектъра. Преди да отидем при психолог открих прилики между детето в сериала и моето и това ме подготви за мнението на психолога. Бях започнала и да чета в тази тема дълго преди да пиша за пръв път, просто защото имах съмнения за моето дете. С други думи ако успееш да намериш подходящи серии в които да се акцентира на проблема на момчето /то е около 12г./ в ситуации които да изглеждат на майката и/или бащата на племенника ти познати би могла допълнително да събудиш някаква инициатива като разкажеш как търсейки да прочетеш нещо за т.н. индигови деца /някои хора като видят особеностите на моето дете го определят като "индигово" каквото и да влагат в това/ защото ти се струва че вашето е специално - дете от ново поколение си попаднала на нашата тема и си прочела интересни материали, които са ти напомнили за вашето специално дете. Чудиш се дали наистина има такива индигови деца и т.н. Не ги карай да четат темата, но веднъж вече като си я споменала може някой от тях сам да реши да прочете нещо. Аз навремето разпечатвах материали и ги оставях до възглавницата на мъжа ми. Нямам представа дали ги е чел, но все си мисля че човека е достатъчно любопитен по природа, за да не погледне написаното, пък после може да се прави че не го интересува.

Рори, благодаря ти за написаното  

Няколко неоспорими факта:

1. никой не иска детето му да е различно и затова предпочита да не "вижда", че детето му е различно. Принципът на щрауса -наврял съм си главата в пясъка и не виждам нищо, значи няма нищо. Ще ти се!

2. стресът при диагнозата е силен, неописуем и при двамата родители, но бащата често не приема, трудно се адаптира, понякога се срамува да излиза с детето, когато е с видими нарушения

Майката на племенникът ми му забраняваше да пълзи, за да не настине, забранява му да тича, за да не падне. Последно детето тичаше и говореше само на себе си "Не тичай, не тичай!". Аз й казах тогава с остър тон, че падането е част от тичането, част от опита, който трябва да натрупа детето. Не го оставя да се катери само по стълбите на пързалките-никога досега-на 4 години е вече. Вероятно тази свръхпротекция също е изиграла доста решаващ негативен ефект върху развитието му, но ... няма как да отключи ехолалия и ред други признаци.

Вероятно ще говоря с брат ми.


В едно съм сигурна - в полза на детето е да се говори с тях, а не да се мълчи, както направихме ние досега. Мълчахме, за да си осигурим спокойствие, за да виждаме детето, за да има "мир".

Това със сигурност е в ущърб на детето  

Кливия, http://news7.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D0%91%D1%8 … html#.VsbYw0B6MaH

Доника, благодаря за линка 

Аз имам една такава молба към вас-интересува ме с някое дете от РАС провеждана ли е музикотерапия и ефектът от нея. По статистика се сочи, че е ефективна при 70% от децата с РАС. Интересуват ме всякакви материали, линкове, личен опит, чуто-преживяно по темата, защото трябва да напиша една публикация по въпроса. Знам, че вие можете да ми помогнете с информация от първа ръка, защото вие сте "професорите" за вашите деца.

Веднага обяснявам за "професори": моето дете е с диабет от мъниче и когато идваха на визитация професорите и стажантите, професорите казваха, че ние, майките, знаем повече от тях чисто практически относно режима на хранене, инсулин, мерене и трендове и прочие. И наистина е така 

Много ще ви бъда благодарна за помощта!!! 

Здравейте.Преди седмица след преглед при невролог на моето момченце ни загатнаха,че детето проявява аутистично поведение.Трябва да бъда честна и да кажа,че не бях много запозната със това,което се пише за деца с този проблем.Детето ми е на 2г. и 10 м.Въпросната докторка ни насочи към консултация с психолог.Естествено отидохме...случихме на страхотен човек.Д-р Стефанова прие детето много добре и в продължение на час и половина наблюдавайки сподели,че за нея той е аутист.Последва консултация с психиатър със същото потвърждение.Насочват ни към детската психиатрична клиника във Варна за по-сериозен преглед и окончателна диагноза.Дали някоя мама от вас е минала през тази хоспитализация?Казаха ни, че техния доклад ще  ни е необходим за ТЕЛК комисията,за да можем да го запишем в детски център за деца с увреждания..Информацията,която ви давам е малко хаотична,но в рамките на 7 дни получихме толкова много,че не знам как да я подредя.Детето не говори...изобщо,не осъществява зрителен контакт,сякаш си е само достатъчен.Не искам да звуча самосъжалително.Определено искам по възможно най-бързия начин да направя нужното детето ми да попадне на правилното за него място.

Нас лично не са ни хоспитализирали, когато ни поставяха диагнозата - проста в рамките на една седмица бяхме на две посещения при психолог, две посещения при логопед и едно при психиатър, тъй като официално ни диагностицираха след като навършихме 5 г. За първи път ходихме при психиатъра, когато бяхме на 2,5 г., но тя не се искаше да ни постави диагноза тогава, тъй като нашият татко е от късно проговорилите, а и тогава нямаше още тази гласност за Аутизма.

Имам и още едно момче, което е на 5 г, а нашият батко е почти на 9 г., и при него имаме проблем, но той е само във функционалното нарушение на речта. За целта ходи 2 пъти седмично на логопед. Той също беше обследван, но ни казаха, че не е като батко си. И докато баткото неговори /имаме само "мама"/ малкия е като къртечница - както ММ казва в кръга на шегата има баланс в семейството.

        Благодаря за отговора.Точно за това питах,и при нас нещата станаха в рамките на 4 часа,без никакви изследвания.Детето ми беше на 3г и 2м,не говори и от половин година изпада в кризи.Вече няколко месеца посещава логопед и психолог но без особен резултат.Ще пробваме барокамера и хомеопатия,дано му помогне. 

radipetrova, спокойно, всичко ще се подреди и лека полека ще ви изяснят нещата.
Не е задължително (даже е нежелателно) детето да бъде записано в детски център за деца с увреждания, много деца от спектъра успешно се социализират в масови градини и училища.
maminka89, Съветвам ви да се свържете с родители на аутистични деца, преминали през барокамера, за да споделят впечатленията си и да не бързате с нея. За съжаление чух и доста негативни отзиви. Но няма да коментирам нито имена, нито случаи. Относно случаят, който показаха с бащата по телевизията, се надявам, че няма родителите сляпо да повярват, че е поредното "плацебо". 

Аз честно казано не споделям тезата че прекалените грижи са причината децата да не проговарят. И другата  теза как майката е родила увреденото дете, защото.......
Все пак освен яйцеклетка е необходим сперматозоид , но бащите винаги са напълно здрави.........и за увреждането се хвърля вината върху майката -или го е родила увредено или се е грижила прекалено много.

Аз лично споделям тезата за проблеми в биохимията. И лично в нашия случай, за нашето детете лекарите казват че се било случило чудо. Е, чудото се казва фолат, б12 и пробиотик.

За други деца чудото се казва барокамера . И съм съгласна че ние майките сме професори. Просто колкото по рано майката осъзнае че вместо да вика неволята трябва да си оправи колата-детето, толкова по добре за самото дете.

Очевидно при нас социализирането в детската ясла не се получи.За една година детето няма никакъв напредък.Вярно,понякога зависи и на какви хора ще се попадне там,но се замислих как за този период нито една от сестрите там,прекарващи време с детето не направи дори намек за проблем.Определено и аз е трябвало да го забележа,но като първо детенце винаги си казвах,че може би по-късно ще проговори или просто детето е дръпнато и не е задължително да желае да контактува със всеки

Успешната социализация става след индивидуална работа с детето и задължително първо в домашната среда (т.нар. Home terapy). Не може да искаме от детето да общува и изгражда навици в масовата среда, след като основата, контакта ги няма и в дома,  но ... и това е дълга тема. При всеки е индивидуално, както е казано - социализация, но не на всяка цена.
Нека да видим какво ще ви кажат на консултацията първо.
 

Социализация в ясла няма как да се получи. Особено при деца с проблеми заради самия начин по който работи яслата се работи в яслата и децата от различни възрасти.
Както писа Кари за да може да се очаква такова развитие детето трябва и да бъде повдигнато до ниво на готовност за такава социализация.въобще наистина е сложно и да се очаква от институцията дг да сърши виско е невъзможно. Процеса е комплексен.

Детски център за деца с переспектива не е добро решение но има деца за които това е единственото възможно и много нужно решение...


Н-алекс как е първокласничката, сещам се често за вас. Аз по това време минала година бях за консултация с психолог бях съвсем избелила погледа от притеснение...

Барокамерата има ли някакви противопоказания?  Конкретно за епилепсия най-вече?  Как се започват посещенията там, кой назначава кога и по колко?  Детски невролог нямам наблизо, трябва ли документ от него?
Моля ви, споделете и негативите, доста чета из нета, но не попаднах на такива.

И хомеопатията ме интересува-към кого да се обърна?  Имаше един хомеопат в Пловдив мисля, давали са го в На Кафе, който работел по метода на холандския хомеопат, който има и книга, изключих му името сега.

Имате впредвид,че детето трябва да се гледа в домашна среда така ли.След като яслата не е алтернатива,а според вас и детският център не е добър вариант.Вие как процедирате.