Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 27

Така е, доказани ползи няма от барокамерата, решение на родителите е дали да опитат.
А че детенцето не може да се обслужва само е ясно, то иначе нямаше да е аутист.
И аз се учудих на цената 180 лв, не бях чувала такава.

Какви "спекулации"? Наясно ли сте със значението на този термин или нещо лично се засегнахте?
"Спекулация"- Използване на положението с користни цели; злоупотреба с обстоятелства. Политически спекулации.
 -умозрително философско познание"

Моля ви, какви користни цели, какво философско познание видяхте?
Аз споделям какво ми казва една загрижена за внучето си баба и питам за сверка там, където може би знаят повече.
Ето, само на тези 2 страници има няколко противоположни мнения за това, чия е камерата в Пловдив.
Ако имате информация, то просто я споделете. Няма нужда от подобни емоции. И вие не печелите от това. 
За много от хората разлика от 50.00 лв. на сеанс е достатъчно сериозен мотив за избор на място. 

Някои могат да ходят сами до тоалетната /това имам предвид под "да се обслужва само"/. Имам съученичка с момченце, което няма такива сериозни проблеми като онези, на внучето на моята позната, например. Но тя не е опитвала, доколкото знам, барокамера.

Благодаря, че ме просветлихте. Понеже и Вие поднасяте грешна информация се изказах...Спирам.

Малката не беше в едноместна камера, заедно с баща си беше. Между другото, там е бил и известен български артист, няма нужда от имена, та мъжа ми е отнесъл лекция от него колко невъзпитано е детето, както и да е.
Тогава във Варненската барокамера имаше нещо, че по някакви проекти общината финансира мисля да 20 процедури. Не знам в момента как е. Може да звъннат да питат.
А относно ползата, ако наистина се получава насищане с кислород то би трябвало да има полза за мозъка /но може да провокира епи пристъп при деца с епи/. Тъпа работа е това аутизма, няма хапче и това е. Пробваме каквото чуем.

На каква възраст е детето?

   Подчертаното не го разбрах или ако го възприема буквално не мога да се съглася.
Синът ми е аутист ( високофункционален) обслужва се съвсем сам, ходи на училище сам, справя се с всякакви домашни дейности, дори си готви сам. Не казвам това, за да се хваля, точно защото осъзнавам колко по-тежки проблеми за решаване имат някои от вас, вече много рядко пиша тук. Но моето дете също има своите си проблеми, винаги е на една ръка разстояние от другите, има обучителни трудности и естествено, няма приятели.

Цената от 180 лева може да е била за пакет от няколко процедури. Във фейсбук страницата на пловдивската барокамера стоеше и обява за намаление на пакет от 5 процедури на 150 лева за някакъв период.

А камерата в Пловдив според всички намираеми в интернет данни е на Кондеви. Търсенето с Гугъл свързва номера на телефона, даден във ФБ и на сайта barokamera.bg за контакт, с Лилия Кондева. Пак да повторя: не че е съществено.

The Game, аз щях да пиша , че при високофункциониращите е по-вероятно да се обслужват сами, но късно се сетих и не можех да редактирам. Както и да е.
Хубаво е, и то много, човек да прочете това, което пишеш.

Няма проблем  . Всеки си има своите проблеми и своите цели, към които вървим къде с по-малки, къде с по-големи стъпки.
 Моето дете, както казах се справя добре, винаги съм срещала разбиране от учителките му и толерантност от съучениците му. Сигурна съм, че криво-ляво щеше да завърши училище, обаче после на къде? И така взехме кардиналното решение , решихме да пробваме нещо съвсем различно и цялото семейство заминахме за Германия. Това решение беше най-трудното и тежко в живота ми. Можете да си представите какво е да хвърлиш едно аутистично дете в абсолютно чужда среда, без една думичка немски. Е, справи се. Аз много тъгувам по стария си живот, но сега имам едно спокойно и ходещо с желание на училище дете. Не е станало чудо, но той е щастлив и това е най-важното. Ако на някой му е интересно мога да разкажа за немския подход при работата с нашите деца. Нещата, за които толкова години се борих да се случат в България и така и, за съжаление не успях.

The Game , последният ти пост наистина ме заинтригува. Аз също се чудя къде най-добре ще се чувстват децата ни.
Може ли накратко да обясниш какви са плюсовете и минусите от пребиваването ти в Германия?
Какво трябва още да се промени в България и би ли се върнала?

 The Game, и аз чакам с интерес поста ти 

И аз чакам да прочета.

  Хм, не знам от къде да започна. Беше дълъг път, който още продължава...Ще видим до къде ще стигнем, но имахме възможността да опитаме и бяхме длъжни да го направим. Както казах, чудо не е станало, но със сигурност новите емоции, новите хора, всички места, които има възможност да посети детето, новия език, всичко това го обогатява, а и нас самите.
 След като години наред в България пробвахме всичко, за което може да се сетите един ден просто съпругът ми каза, аз отивам в Германия. За разлика от мен, той взима радикални и не толкова емоционални решения. А и има свободата да ги взима, предвид квалификациите и опита му. И въпреки всичко ни отне три години, докато се съберем отново заедно.
  Немската образователна система е много различна от нашата. Всички деца завършват заедно 4 клас. След това има три основни коловоза: Училище до 9 клас, реално училище до 10 клас и гимназия. Влезеш ли в някои от коловозите е много трудно да преминеш в друг. Само децата завършили гимназия имат право да се явят на матури и след това да учат в университет. А те са много малко, немците в огромната си част предпочитат да учат за професия и не се стремят към висше образование.
  За мен, обаче беше много важно другото ми дете да учи в гимназия и за това отложихме с три години заминаването, за да научи тя на високо ниво немски.
  Аутистичното ми дете учи в училище за деца с говорни проблеми. Децата са от 8 до 10 в клас. Учебниците са различни от тези в гимназиите, но не бих казала, че са елементарни. По скоро почти не ги ползват, а всичко преминава през ръцете им. Правят макети, рисунки и проекти.
  Детето има ресурсен учител, който е по цял ден с него и се занимава само с него. За да ни го отпуснат ни беше необходим преглед при психиатър, който след трикратно посещение диагностицира детето и издаде препоръки за обучението му. ТЕЛК получихме , след като същият този лекар изпрати документи по пощата към централата. След 1 месец си получихме документа за 40% инвалидност пак по пощата.
  Два пъти в годината се прави кръгла маса с участието на класния, директора на училището, ресурсния, инспектори от социалните служби, инспектората по образованието и училищния психолог. Обсъждат се проблемите и успехите на детето. За първи път ми се случва, когато говоря с учители да не се налага аз да им обяснявам "странностите" на детето ми и едва ли не винаги да се извинявам и оправдавам, а те да са подготвени и да ми задават напълно адекватни въпроси.
 Много се надявам всичко, което пиша да не звучи сладникаво и идеалистично. Животът е много по-сложен, тук просто поднасям съвсем схематично нашият опит. Ако е възможно да вдъхна кураж на родителите, които са в началото на пътя.

 The Game, то потвърждаваш моята теза, че трябва ресурсен учител за всяко дете, а не по 1 -2 часа седмично на дете 

[/spoiler]



Момченце е. Някъде около 6-7 годишно. Водеха го преди с количка и съм го виждала, но последните близо три години не съм. Бабата ме информира за състоянието му, споделя жената.

Благодаря. Те са звънели по телефоните в петък, но ще им предам и това, ако във Варна още не са се обаждали, да го направят.
За болднатото- само при деца с вече налична епилепсия ли? Това детенце няма епилепсия.

The Game, чета с удоволствие. Макар и да не е мой този проблем, ми е интересно.
Моето малко дете има друг проблем- дисграфия, но това са леки неща, а и към момента са преодолени. В класа имаха съученик със сериозна дислексия. Заради него пък родителите заминаха за Австрия това лято. Тук няма помощ и детето определено не се чувства добре, не напредва.
Думи нямам...

У нас учители са ми казвали за дисграфията "Ами аз не знам какво е това.". Да работят с дете с подобен проблем не знам как ще стане при това положение.