Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 27

Добрата новина:
Завърши ремонтът на клиниката по детска психиатрия в Александровска болница
Те и при мен се пробваха да е без ЧП, ама се оправдах с училището.И наистина Хриси изкара трудна адаптация в училище.То и сега има нужда от ЛА, ама си плащам...

Хора, за ЛА се сетих, че е личен асистент, но какво е ЧП?

ЧП - Чужда Помощ 

Благодаря 

Здравейте,мами  Моя сладур септември тръгва на градинка,дано социализацията мине гладко.От сега се притеснявам,тъжно ми е дали ще се впише  И все пак съм благодарна,че имаме до себе си страхотни специалисти,който  му помагат да се адаптира по лесно.Искам да попитам има ли тук от темата,майки от Асеновград?Моля ако има нека ми пишат на лс.А за майките от Пловдив и региона,препоръчвам горещо да се свържете с https://parallel-world.alle.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/   

Здравейте мами!Имам един въпрос -Има ли майки чиито деца постоянно въртят предмети пред очите си-знам че това е симптом но при моето дете вече 9 години не може това да отшуми даже се засилва все повече!Върти с часове -по цял ден !При някои деца това намалява ли с времето и как се справяте със този стереотип!А ако не върти -се търка-полова възбудимост!Това изцяло го откъсва от света!

За въртенето не знам, но в болницата имаше едно момиченце, което се търкаше и казаха детски онанизъм, но какви мерки предприеха не знам.

http://www.peticiq.com/105798

За стереотипите ми идва наум, че може да засилите някои занимания да го разсейват-да рисува/ драска с бои, фулмастри, някой интересен маркер.… нямам идея какво обича да прави. Наистина трудно им се задържа вниманието, но нашите деца за съжаление не са от тези, които ще си играят сами, и то с каквото трябва. Необходимо е почти постоянна занимавка и все да търсим с какво да предизвикаме интереса им.
Дано намерите решение, поне отчасти!

Само искам да обърна внимание, че тази петиция е отпреди 2 години почти.

Моят син така въртеше разни гайки и колелца от колички пред очите си. Какво направихме - ами изхвърлихме ги, всички такива предмети, като намери някой такъв, веднага крием или хвърляме. Това проработи, защото вече не го прави. А преди половин година винаги носеше в ръка по няколко такива предмета,нареждаше ги едно до друго и ги крепеше с една ръка! Поянкога все още например навън на някоя тротинетка се навежда да и върти колелата, но е за кратко.

nie sushto probvahme da izhvurlim tezi neshta no toi e tolkova izobretatelen-zapo4na i kabeli da vurti ili prustite si pred o4ite taka 4e niamam idea ve4e kakvo da pravia a za drygi zanimania sushto sum probvala otkazva i tolkova -ne obi4a da risyva -edinstvennoto koeto go interesyva e tehnika ili kompytura no i tam se vtren4va:(

Момичета, помагайте. Трябва ли на направление 119 да пишат нещо от хотела, да слагат печат или нещо друго? Тук не знаят дали трябва да се пише нещо и какво. За добавката за рехабилитация става въпрос. На фактурата нужно ли да пише брой процедури и какви, или може само физиотералия примерно?

Мила12, назад в темите е писано доста за преодоляване на стереотипите. Със сигурност Кезая и Катина са писали. Аз мога да преразкажа това, което съм разбрала, но е добре да потърсиш и да прочетеш - може да разбереш нещо различно от мен.

Обикновено извършват тези движения заради зрителния ефект - предметът се размазва и се получава повърхност.

Важен момент е да се включиш в стереотипа.
Аз взимам подобен предмет и започвам да правя същото като него. Друг път заставам зад детето, хващам му ръката, с която държи предмета и с другата ми ръка извършвам въпросното движение. Така успявам, поне за кратко да го прекъсна, без да го дразня.
Резултатът е - или ми изтръгва предмета от ръката и захвърля своя, или си намира друго занимание.
Друго, което правя е да му предложа занимание, което харесва - храна, вода, сапунени мехури, надуване и подаряване на балон и др.

Не знам дали това ще ти е от полза, защото моето момче е доста по-малко и изглежда има друг стереотип. Обясни, моля те, че не разбирам как точно върти?!

А какво обича да прави на компютър? Също така, като казваш че харесва техника, как я харесва? Разглабя ли разни неща?

Понеже преди няколко страници ставаше дума за барокамерата - да се отчета.
С нашия младеж направихме десет процедури в Пазарджик. Другата седмица вземам пак отпуск и ще направим още 7-8. Първите няколко пъти го гоних из камерата с маската, после свикна до степен да ми позволява да му я държа на носа (ластик зад ушите засега не търпи и аз не настоявам). Той като цяло е кротък - често се противи на нови неща, но веднъж-два пъти накараш ли го да ги изтърпи, повечето пъти свиква.
Цената е 50 лева на процедура.
Камерата в Пловдив, доколкото разбрах, наистина не е само на Кондеви, но и те имат участие - съдружие някакво - в нея. Така или иначе аз реших да правим процедурите в Пазарджик - хем работят от сравнително повече време, хем повод за разходка до и из града, хем минавам през службата да посвърша едно-друго (човекът обаче обикаля из стаята и пипа по бюрата, та не може много дълго да се стои).
Не сме правили ЕЕГ - бях решила, но като си представих как ще обяснявам на лекар за какво ми е, и се отказах.  
Младежът понесе престоите в камерата видимо добре - не е мрънкал, не се е държал за ушите, нищо такова. Мен самата ме понаболяваха ушите от време на време (и извън камерата после), но съвсем търпимо.
Говорих по телефона и с майката, която познава приятелка на майката на моя приятелка.    Жената се изказа възторжено за резултата, каза същото, което ми бяха казали - че синът и започнал да проговаря още след първите няколко процедури, бил на 9 години тогава, в Пазарджик са ходили и те. Останах с впечатление обаче, че точно нейното дете е примерът с най-бърз и голям напредък поне при пазарджишката барокамера, тоест не може да се очаква при всеки подобно нещо (това ясно; също ясно, че "след" принципно не значи непременно "заради", но за съжаление няма как да проследим по-точно причинната връзка). Допълвам: впоследствие разбрах, че нейното дете като малко е говорело (какво точно е можело да казва, не знам) и после е спряло.
Отделно по работа разбрах - но не знам подробности - за още едно дете от Пазарджишко, което според близките му имало напредък след посещения в барокамерата.
За някакъв явен напредък при нас, естествено, не може да се говори, аз съм с намерение да продължим с камерата, пък ще видим; ако стане нещо - стане.

Междувременно имаме някакви дребни, да кажем така, напредъци. Не твърдя обаче, че са от камерата или дори че са започнали след нея - май по-скоро започнаха малко преди началото на процедурите, но понеже е малко, бавно и незабележимо, няма как да се прецени кога точно. Първото е, че човекът вече пие от чаша, без да протестира. Е, все още си предпочита шишето с биберон, но не само не бута чашата, ами дори се опитва да я надига сам. Олива се, но ще свикне. Като я вземе и отпие, я оставя на стола или на масата със засилка и я разплисква. Второто - като му кажа "дай шишето", все по-често реагира... някак. Най-често хвърля шишето, но два пъти ми го даде в ръката. Трето - няколко пъти като да прави нещо като махане с ръка за "чао", тоест тръска си ръката от китката. Още не мога да кажа дали е съвпадение, защото не го прави винаги, дано не е.