Наясно съм, че забележка на дете не се прави, а за неговото поведение и претенции към същото се известява родителя. Как се процедира, обаче, ако не е ясно кой е носителят на тази титла? Към кого е редно да се обърне човек?
- Публикувана: 2 фев. 2016, 11:20 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2016, 13:07 ч.
С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?
По тая логика къде още трябва да не го водя и да не ходим?
Поне знаех, че е нещо временно, с което да се примиря. Аз и сега не мога да помъкна детето с часове да виси в заведение, защото най-малкото на мен ще започне да ми пили на главата и да мрънка, че й е скучно. На другите няма да пречи, защото вече е голяма и няма да реве и да се тръшка. Но на мен ще ми скъса нервичките. В София поне имаме едно място, където се виждаме често с кумовете ни и където забравяме, че сме с деца - пускаме ги да си ходят из магазина, а ние си лафим в зоната за хранене 2-3 часа. За ИКЕА иде реч.
Тоя въпрос възникна в мен по сред зима....не е случаен. Лято беше лесно цял ден в морската или да копаем на плажа...Ама зимата е буквално лишена от места на които можеш да идеш и да направиш нещо с детето тук. Освен сладкарница, пицария, някое клубче и толкоз...
Тея обиди на дребно за кифли и понапрвени мадами хич не са ми уместни...а много ми се иска да имам време да замясам на кифла, може би след 10 години ще ми се получи да имам поне 10 минути да сложа едно червило. Едвам се реша сутрин и си мъкна веждите, не е случаен бретона
Тея обиди на дребно за кифли и понапрвени мадами хич не са ми уместни...а много ми се иска да имам време да замясам на кифла, може би след 10 години ще ми се получи да имам поне 10 минути да сложа едно червило. Едвам се реша сутрин и си мъкна веждите, не е случаен бретона
Или на кино... На ресторант вечерта също не става, макар че съм виждала деца да спят по столовете завити със сака, като преди това са вдигнали всичко на главата си и са оревали орталъка.
Ревове не съм чула, но като се има предвид състоянието на възрастните децата явно са разбрали че никой не ги и слуша. Пък и музиката не ти дава да ги чуеш.
Тоя въпрос възникна в мен по сред зима....не е случаен. Лято беше лесно цял ден в морската или да копаем на плажа...Ама зимата е буквално лишена от места на които можеш да идеш и да направиш нещо с детето тук. Освен сладкарница, пицария, някое клубче и толкоз...
Тея обиди на дребно за кифли и понапрвени мадами хич не са ми уместни...а много ми се иска да имам време да замясам на кифла, може би след 10 години ще ми се получи да имам поне 10 минути да сложа едно червило. Едвам се реша сутрин и си мъкна веждите, не е случаен бретона
Тея обиди на дребно за кифли и понапрвени мадами хич не са ми уместни...а много ми се иска да имам време да замясам на кифла, може би след 10 години ще ми се получи да имам поне 10 минути да сложа едно червило. Едвам се реша сутрин и си мъкна веждите, не е случаен бретона
Зимата не пречи на излизанията. Ако не е буря или проливен дъжд, излизайте. Купи й гумени ботуши и грейка и газете в локви, играйте с топка, събирайте клечки, на плажа с пясъка ако не духа прекалено също е идеално. Или пък идете на басейн.
Чак пък такава утопия да е да се появиш с 2 годишно някъде....не съм очаквала да е 
Повечето хора си мисля, че имат деца и са им ясни тези неща и са минали през тях и имат някакъв опит, толерантност и изработени стратегии за справяне и реакция при вида на подобна ситуация като моята, явно съм живяла в делюзия 
Честно при вида на подобно чудо бих очаквала вместо някой да ходи да се оплаква, да дойде и да ми каже направи това или еди си какво си......че аз не можах да реагирам , не можах. Че очаквах разбиране основно, щото друго не измислих- очаквах и предприех стратегията която ми беше пропоръчана- стой и стискай , не обръщай внимание, просто така расте
Повечето хора си мисля, че имат деца и са им ясни тези неща и са минали през тях и имат някакъв опит, толерантност и изработени стратегии за справяне и реакция при вида на подобна ситуация като моята, явно съм живяла в делюзия Честно при вида на подобно чудо бих очаквала вместо някой да ходи да се оплаква, да дойде и да ми каже направи това или еди си какво си......че аз не можах да реагирам , не можах. Че очаквах разбиране основно, щото друго не измислих- очаквах и предприех стратегията която ми беше пропоръчана- стой и стискай , не обръщай внимание, просто така расте
Тоя въпрос възникна в мен по сред зима....не е случаен. Лято беше лесно цял ден в морската или да копаем на плажа...Ама зимата е буквално лишена от места на които можеш да идеш и да направиш нещо с детето тук. Освен сладкарница, пицария, някое клубче и толкоз...
Много ти е малко детето още и възможностите за активен социален живот с него са силно ограничени. Висиш до откат по площадките в топлото време и това е, няма начин. В тоя ред на мисли си спомням, че съм влачила дъщеря ми на 1-2 години по самолетите доста време, закопчани първо двете на една седалка, после започнаха да й дават отделна. Не е заспивала и за секунда по време на нито един полет, не е и ревала. Разглеждаше книжки, драскотеше нещо, но вниманието й трябваше винаги да е ангажирано на 100 %. Те са си още бебета на 1-2.
Не искам някой да ми гледа детето 
Въпроса ми е стратегии за справяне /и вече имам няколко/ когато излизаме с детето на обществени места
Въпроса ми е стратегии за справяне /и вече имам няколко/ когато излизаме с детето на обществени места Споделям от собствен опит:
1. Ако ще се сяда на заведение - аз пия кафе примерно с приятелка, тя ще яде нещо. Понеже нейното ядене е по-бавно от моето пиене на кафе, свършваме горе долу по едно и също време и няма изнервяне.
2. Имах спасителна чанта пълна с някакви дребни играчки, които в къщи не ги вадех. Ако усетя напечен момент, вадя нещо от чантата за забавление.
3. Ходене някъде с кола или близо до в къщи, за да можем бързо да се приберем, ако случайно детето се измори или е дошло време за сън.
Не е утопия, но някои нямат драми и обичат да им е лесно. Ти пък искаш да ти е трудно. Няма лошо 
Има места за деца, има места за възрастни. Сладкарницата е хубаво място, но като си знаеш детето на какво е способно, приготви се за изненади, не го оставяй да реве за простотии. Много хора ти писаха да го разсейваш. Да, трябва да си неизчерпаем източник на идеи, ама то това му е хубавото на детството, че и на майчинството.
Има места за деца, има места за възрастни. Сладкарницата е хубаво място, но като си знаеш детето на какво е способно, приготви се за изненади, не го оставяй да реве за простотии. Много хора ти писаха да го разсейваш. Да, трябва да си неизчерпаем източник на идеи, ама то това му е хубавото на детството, че и на майчинството.
Аз имах стратегия - да излизам с един-двама възрастни гледачи. Само че пак ще кажеш, че не искаш да ти го гледат другите. Ами тогава си го гледаш ти и нищо друго не правиш. Ако успееш да отпиеш глътка кафе - е бонус.
Дета на 2 да се храни само с паста? Най-малкото трябва да се наблюдава.
Къде е бащата в картинката, между другото?
Дета на 2 да се храни само с паста?
Най-малкото трябва да се наблюдава.Къде е бащата в картинката, между другото?
Нямам достъп до гледачи.
Сега се сещам за друга ситуация, миналото лято, да видим поставени в нея какво ще кажете. С прохождащо дете на плажа- цяла чанта с играчки, басейни , съоръжения- моето си хвана шапката и замина да си играе при други две, с техните. Имаха ЕДНИ И СЪЩИ играчки. Взимах я няколко пъти, ама пак ходеше при тях, да играе с техните. Занесох нашите играчки там уж да играят с тях, а бабата/ЗАБЕЛЕЖЕТЕ НЕ ДЕЦАТА, ТЕ СИ ИГРАЕХА/ ми се сопна, да не я водя там, да си играе с техните играчки. От съседната кърпа ми подвикна майка с дете, ако иска да отида при тях....Кофти ми става при подобни реакции, не ги очаквам наистина от хора които отглеждат и те деца, но дето се казва, различни манталитети и родителски модели. Не е толкова до мястото....а до търпимост.
Сега се сещам за друга ситуация, миналото лято, да видим поставени в нея какво ще кажете. С прохождащо дете на плажа- цяла чанта с играчки, басейни , съоръжения- моето си хвана шапката и замина да си играе при други две, с техните. Имаха ЕДНИ И СЪЩИ играчки. Взимах я няколко пъти, ама пак ходеше при тях, да играе с техните. Занесох нашите играчки там уж да играят с тях, а бабата/ЗАБЕЛЕЖЕТЕ НЕ ДЕЦАТА, ТЕ СИ ИГРАЕХА/ ми се сопна, да не я водя там, да си играе с техните играчки. От съседната кърпа ми подвикна майка с дете, ако иска да отида при тях....Кофти ми става при подобни реакции, не ги очаквам наистина от хора които отглеждат и те деца, но дето се казва, различни манталитети и родителски модели. Не е толкова до мястото....а до търпимост.
Препоръчани теми